Жо-Вилфрид Цонга сподели кое е нещото, за което съжалява най-много относно кариерата си като тенисист. Бившият №5 окачи ракетата през 2022 г., като може да се похвали с един финал (Australian Open 2008) и още четири полуфинала на Големия шлем (по два на Ролан Гарос и Уимбълдън). Най-голямото му съжаление обаче не е свързано с липсата на „мейджър“ трофей в неговата визитка.
„Побеждавал съм Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович. Не са много хората, които могат да го кажат. Ако бях спечелил титла от Големия шлем, дали сега щях да съм по-добър човек? Щях ли да се чувствам по-щастлив и удовлетворен? Не мисля. Щях да имам още няколко милиона в банковата сметка, но парите са преходно удоволствие и никога не са били сред основните приоритети в живота ми“ – сподели роденият в Льо Ман бивш тенисист в подкаста на фитнес инфлуенсъра Кевин Ферейра.
На въпроса за какво съжалявам най-много, Цонга даде доста интересен и неочакван отговор.
„Съжалявам най-много за това, че не научих английски, защото това щеше да ми позволи да усетя напълно живота в Тура и да се чувствам като у дома си навсякъде. Английският ми е доста зле и това беше сериозно препятствие за мен. Мога да проведа обикновен разговор, но се чувствам некомфортно, защото не ми се получава естествено. Постоянно трябва да се концентрирам и на всяка дума се притеснявам дали произношението ми е правилно. Не ми е лесно“.
„Наистина съжалявам за това, че не бях по-отворен към света. Вероятно трябваше да се доверявам повече на чуждестранни треньори, но го осъзнах на твърде късен етап от кариерата си. В цялата си кариера имах само двама треньори, които не бяха французи – Роджър Рашийд и Серхи Бругера. Научих много от тях, но можех да извлека много повече от подобни контакти“.
Цонга се върна и към един любопитен момент от кариерата си – контузията в мача срещу Швейцария за Купа „Дейвис“, въпреки която игра в демонстративен мач непосредствено след това.
„На финала срещу Швейцария за Купа „Дейвис“ ръката ме болеше толкова много, че не можех да вдигна дори чаша с вода. Не можеше да става и дума да играя. Болката беше непоносима и всички го знаеха. След това обаче получих предложение за демонстративен мач със сетове от по четири гейма. Приех, защото беше просто демонстрация, резултатът нямаше значение“.
„Това се случи веднага след финала за Купа „Дейвис“. Знаех, че медиите ще ме разкъсат на парчета, но това беше моето решение. Трябваше да избера дали да откажа, за да не ядосам хората, или да заработя бързи и лесни пари, които да инвестирам в развитието на кариерата си. Ставаше дума за 1 млн. долара, така че избрах парите и не съжалявам“.
