Александър Лазаров разкри, че е трудно да намира мотивация в положение на социална изолация, но не спира да тренира и да се готви за момента, в който отново ще има турнири. Един от най-добрите български тенисисти даде интервю пред bTV, в което разказа интересния начин, по който на турнира в Доха му е било съобщено, че състезанията се отменят, и сподели, че понякога се връща към началото на сезона и на ATP Cup.
„Някой път даже с дядо ми, който е бивш тенисист, си говорим на тази тема. Той ми гледа мачовете постоянно, особено сега, когато няма какво да прави. Беше невероятно! Само фактът, че успях да споделя корта с Григор, беше нещо, което ще остане с мен до края на кариерата ми, но и на живота ми. Като спортист, живееш за такива моменти“.
На ATP Cup България остана на крачка от излизане от групите. Лазаров взе три участия на двойки заедно с Григор Димитров. Превърна се в герой срещу британската двойка Джейми Мъри/Джо Солзбъри, а срещу молдовците и белгийците двамата с бившия №3 допуснаха поражения.
Сега обаче Алекс е в ситуация на социална изолация:
„Ако някой ми беше казал преди два-три месеца, че нещо подобно може да се случи, може би щях да прекратя контакт с този човек, защото щях да го помисля за луд… Доста трудно се мотивирам в тези дни. Говоря си много с близките ми хора. Това е нещо, което не ми се отдаваше възможност да правя често. Намирам утеха в тях и тяхната подкрепа“.
Третата ракета на България стигна четвъртфинал на турнира в Доха, преди от ITF да обявят, че ще последват примера на ATP и WTA и ще отложат състезанията до 20 април. Алекс замина за Доха, след като България си гарантира минимум оставане в група II на Купа „Дейвис“, след като приключи серията срещу Коста Рика с успех от 4-1 победи.
„Наложи се да ни прекратят по време на турнира и беше много забавно, защото за първи път ми се случи директорът на турнира да влезе на корта и да каже „Момчета, съжалявам, обаче от този час по целия свят турнирите се отменят“. Беше доста ново и комично преживяване, което ми се искаше да не бях преживявал. Прекратиха ни мачовете на четвъртфинал-сингъл и полуфинал-двойки, които трябваше да се изиграят на следващия ден. Беше и голяма драма със самолетните билети, защото трябваше да се променят в последния момент. Не се знаеше дали ще можем да се приберем“.
Алекс говори и за ежедневието си сега:
„Сега тренирам всеки ден – сутрин като се събудя, вечер преди да легна. Даже снощи бях до късно навън, тичах на паркинга, защото няма никой по това време. Опитвам се да си запълвам времето колкото се може повече с упражнения. Стремя се да правя най-простите и най-лесните. Разполагам със зелена площ, която мога да използвам. Коремни преси, лицеви упори, упражнения с малки тежести, с по-големи – всичко, което може да се събере в нас. Нещо ново е да тренирам вкъщи“.
„Чета и много книги. Чета също така и истории. Наскоро даже прочетох нещо, което ми направи голямо впечатление за създалата се ситуация. За един голфър – спортист, на който се наложило да влезе в затвора поради лоши стечения на обстоятелствата и там прекарал между от три до пет години. След това, когато излиза, успява да спечели едно много голямо състезание. Питат го как го е постигнал, след като не е имал време за тренировки, не е имал нужните средства. Той казал, че в главата си, в мислите си, никога не е спирал да тренира и да се упражнява в затвора. Това е пример, че мисълта е много силно нещо и ако успеем да останем психически здрави и да си мислим за позитивни неща, когато отмине това нещо, ще се върнем по-силни от преди.“
Големият въпрос сега е в каква форма ще са играчите, когато дойде денят, в който всичко ще се нормализира:
„При нас тенисистите това, което го учиш цял живот, си остава. Единствено чувството за топката и параметрите на корта е нещо, което със сигурност ще ни убягва в началото, но в момента, в който ни се позволи от министерството да тренираме, ще го направим. И да няма турнири, трябва да поддържаме форма. Само чакам да ни се даде зелена светлина“.
„Именно поради тази причина още повече ме е яд, защото годината започна прекрасно. След това изиграх няколко полуфинала подред на силни турнири в Турция. Бях си планирал годината да бъде една от най-успешните досега, чувствах се добре физически и психически, но, за съжаление, нещата малко се промениха. От време на време, когато ми е скучно, си пускам мачовете, защото наистина беше страхотно. Самата атмосфера при това преживяване беше нещо прекрасно. Нямаме много шансове да прекарваме време заедно като отбор, все пак тенисът е индивидуален спорт. Да бъдем всичките на едно място и да се забавляваме всеки ден беше незабравимо“.
Един от най-добрите ни тенисисти отправи и специално послание:
„Бих казал на хората да запазят спокойствие. Виждам, че паниката, която се създава, поне за мен, е твърде голяма. Но е и разбираемо, защото когато си свикнал да водиш определен начин на живот и в един прекрасен момент ти кажат, че от днес няма да можеш да го правиш, със сигурност е стрес. Аз го гледам като изпитание за всеки от нас психически – кой има и кой няма здрава психика. Единственото ми по-дълбоко послание към хората е да обърнат внимание на близките си. Това се пренебрегва в днешно време – всеки си мисли, че сам е ОК и няма нужда от никого, но аз намерих утеха в близките ми. Призовавам всеки да се опита да го направи. Може пък и да е за добро, нищо не се знае“.
