Часът в Пърт е 22:30 навръх 24 декември, Бъдни вечер. Въпреки това Димитър Кузманов си спазва обещанието и отговаря на всички въпроси на Тенискафе, свързани с очакванията от United Cup, равносметката за изминалия сезон и очакванията за предстоящия.
Третата ракета на България отговори на няколко въпроса и в ролята си на член на Управителния съвет на федерацията по тенис.
Как си физически и как се чувстваш в Пърт?
Много добре се чувствам. Всеки един ден се аклиматизирам повече и повече. Пристигнах първи преди 4 дни, първите 2-3 дни бяха доста тежки. Днес бе първият ден, в който започнах да чувствам тялото си добре. Първите няколко дни беше 38 градуса и половина. Всеки един ден се подобрявам и се надявам след няколко дни, когато е първият ни мач, тялото ми да се чувства на 100%.
Ти си един от първите тенисисти, които пристигнаха в Австралия. В кръга на шегата има ли с кого да тренираш?
Да. Аз бях първият. Два дни след мен пристигна Адриан Манарино. Днес пристигнаха другите двама французи Риндеркнеш и Мануел Гинар. От утре започват да пристигат повечето групи. Аз бях предвидил тези неща. В австралийския тенис център в Пърт имаше осигурени спаринги, така че нямах проблеми.
Комуникирате ли си с Григор Димитров и с останалите български тенисисти, какво е настроението сред вас?
Да, имаме си наша обща група в социалните мрежи, в която сме всички състезатели, за да коментираме тренировъчния процес, кой кога пристига. Мисля, че ще бъдем в пълен състав на 26-и. всички са в приповдигнато настроение, няма как да е по друг начин. Всички сме превъзбудени, има адреналин, желание, това се усеща дори в групата, която сме създали преди да се видим тук в Австралия.
Как виждаш шансовете ни в група с Гърция и Белгия и конкретно в мачовете на вторите ракети при мъжете. За Белгия би трябвало да играе №129 в света Зизу Бергс, а за Гърция Михаил Перволаракис, който в момента е извън първите 500.
С оглед на другите групи сме в доста благоприятна. Слаби отбори няма, и двата отбора в нашата група разполагат със силни първа и втора ракети, също със силни женски ракети. Форматът е много интересен. Предполага за доста интересни мачове и неясен завършек. Напълно възможно е да има всякакви сценарии спрямо развитието на мачовете. Относно вторите ракети – познавам много добре Зизу Бергс, защото се засичаме на почти всеки Чалънджър турнир. Много стабилен тенисист, последно и двамата играхме в Хелзинки. Перволаракис съм го наблюдавал покрай участията на Гърция на ATP Cup. Доколкото знам той беше в колеж. Сега не знам до каква степен играе толкова на ниво АТР и ITF. Гърция има много стабилен отбор, ние откриваме турнира. Доколкото разбрах от мои приятели тук австралийци почти цялата арена е разпродадена за мача на Григор Димитров с Циципас, така че ще има над 10 хиляди души още на първия мач. Едно голямо събитие. Буквално едно световно първенство, в което всички е възможно. Ранглистата не оказва влияние. В тези отборни състезания най-важен е отборният дух и непримиримостта на корта.
Всъщност има ли яснота кой ще играе от наша страна? Питам, тъй като в настоящата ранглиста Адриан Андреев е с няколко позиции пред теб.
Това е така. Имаше някакво объркване и в българските медии. Всъщност последният турнир за заявките бе турнирът в Хелзинки, който бе и моят последен. Там се взимаха ранглистата на отборите, които ще вземат участие. Аз бях сигурен, че ще участвам без значение от резултатите на Адриан. В момента той наистина е пред мен в ранглистата, но организаторите гледат датата на заявки, в която аз съм с около 20-30 места пред него, затова всъщност по правилник аз ще взема право на участие и единственият вариант, при който могат да се правят смени в отбора, е само ако не дай си Боже някой се контузи. Но не е като правилникът за Купа Дейвис, който предразполага смяна на играчите. Тур мениджърът ни потвърди няколко пъти това. Турнирът е доста странен формат и затова се получават такива разбърквания, но и на официалната програма са поставени играчите. Мисля, че това се прави точно затова, за да се знае кои играчи ще вземат участие.
От Пърт ще се насочиш към Мелбърн за поредно участие в квалификации на турнир от Големия шлем. Миналата година на три пъти бе на един мач от достигане до основна схема. Това ли е голямата цел за 2023-а или не поставяш такъв акцент само върху „мейджърите“?
Със сигурност „мейджърите“ си оставят най-голямата цел. Разбира се, след като три пъти подред губех първи кръг, после три подред трети кръг, може би е време за нещо по-голямо, именно влизане в основна схема. Но не съм се фокусирал, гледам си мач за мач. Каквото е писано, това ще стане.
От Мелбърн пък ще се насочиш към Нова Зеландия предполагам за мача, който може да ни класира в Първа група на Купа Дейвис. Какво очакваш от тези двубои?
Там ни предстои много важен мач. Очертава се много дълго австралийско лято, надявам се да играя по-дълго в месец януари, което ще означава, че съм влязъл в основната схема. Ако не, ще направя малко по-голяма подготовка и ще се насоча към Нова Зеландия. Мачовете на националния отбор са толкова различни, още повече като играеш като гост. Ние сме доста по-опитният отбор, отбор, който се изгради в последните години. С участието на ATP Cup и с няколко мача в Купа Дейвис показахме, че можем да се справяме с напрежението. Време е да вземем този важен мач и да направим още една крачка в развитието си.
Връщам те за малко към изминалия сезон. За втора поредна година завърши в топ 200, достигна рекорден ранкинг. Доволен ли си от постигнатото?
Да. Със сигурност най-успешната ми година, въпреки че не спечелих титла. Не винаги титлите са най-важното. Аз бях много постоянен от началото до края на годината. Имах доста точки да защитавам в края на годината, справих се и с това напрежение и затвърдих позицията в първите 200 на света. Бях здрав през цялата година и успях да играя 11 месеца, което е много важно за всеки спортист. Това си пожелавам и за следващата година, защото трудът винаги се отплаща.
И говорейки за Чалънджърите – стана нещо обичайно да сте всяка седмица на турнири от това ниво ти, Адриан Андреев, Алекс Лазаров. Колко хубаво е да имаш сънародници около себе си и доколко тази вътрешна конкуренция също има роля за израстването на всички вас?
Винаги съм казвал, че това е най-хубавото нещо. Дълги години липсваше. Сега има израстване във всеки един от нас. От това печели само българският тенис. Щастлив съм, че имаме толкова много представители. Сега за първи път ще сме трима българи в турнир от Големия шлем, дай Боже скоро да сме четирима с Алекс Лазаров, който е много близо. Това е добре за българския тенис, за националния отбор, дано това продължи. Този отбор е млад, има качества. Винаги през годините съм помагал на всички играчи, радвам се, че всеки един прогресира и започва да си гони мечтите.
За съжаление стана ясно, че Sofia Open вече няма да се провежда. Ти като член на Управителния съвет на федерацията може би имаш повече информация по въпроса – можем ли да се надяваме на организирането на Чалънджър турнири у нас през следващата година?
Това е едно от нещата, които се дискутираха много, че ако федерацията и Министерството на спорта не успеят да проведат турнира, ще е добре да проведат няколко Чалънджъра, но не само Чалънджъри, нужно е да има и повече турнири на ниво 25 хиляди и 15 хиляди. Колкото повече турнири, толкова повече българи ще има в световната ранглиста и толкова по-добри състезатели ще излизат. Това дава предпоставка на по-младите да взимат точки, както беше на турнирите в Созопол с Илиян Радулов, Дженев, Янаки Милев. Когато има повече турнири в България, тогава много по-лесно могат да трупат точки и да се развиват. Основно е да има Чалънджъри, най-малко два, но трябва да се помисли и надолу във веригата.
Стана дума, че си член на УС, затова няма как да не те питам още нещо, свързано с федерацията. Става дума за подадената оставка на Огнян Илиев, който отправи доста критики към Стефан Цветков. Как приемаш случващото се?
Това не са добри неща за тениса. Тенисът няма нужда от такива трусове. Още повече, когато един човек е бил вицепрезидент на федерацията толкова години и са работили с господин Цветков. Трябва всеки един от нас да работи за благото на нашия тенис. От такива скандали и разединения, обиди и упреци никой не печели.
Няма как да не те върна и към може би най-тежкият момент за теб през годината. Напусна родния си клуб Локомотив Пловдив като обяви, че са те накарали да се чувстваш „неканен гост“ в него. Няколко месеца по-късно съжаляваш ли по някакъв начин за решението си? И как върви въпросът със създаването на твой собствен клуб в града?
Наистина много неприятен момент за мен и моето семейство. Не съжалявам и никога няма да съжалявам за това решение. Силата е в истината. Истината излезе наяве впоследствие. Сега страда целият пловдивски тенис. Клубът сега не функционира така, както функционираше преди това. Всички активни състезатели се разпръснаха по други клубове, децата в подготвителните групи са потърпевши, в момента текат съдебни дела между други двама кандидати за тези кортове. Това нещо не доведе до нищо добро. Ако беше добро, надали щяхме да напуснем и да се стигне до тази ситуация.
Как виждаш развитието на младите таланти в България? все повече наши тенисисти правят впечатление. Три момчета спечелиха „Ориндж Боул“, един от тях е и твой съгражданин в лицето на Адрияно Дженев.
Винаги сме имали много добри юноши, и при момчетата, и при девойките. Тази година успехите затвърдиха тази теория и методиката, която имаме в юношеския тенис. Един от основните проблеми остава този, в който ние трябва да ги интегрираме в мъжкия тенис. Това наистина са таланти, доказали се по света. Много съм щастлив, че тези традиции продължават. Щастлив съм също така, че се взе решение и в мъжкия, и в женския национален отбор те да влизат в разширения състав, за да са близо до тези, които имаме повече опит и които можем да ги насочим. Мисля, че тази стъпка също допринесе за развитието на много от тях. Разбира се, и работата на техните лични треньори. Тенисът има нужда от голямо обединение, за да може като спорт да вървим напред, да израстваме, да имаме успехи и да прославяме България.
