Нашата читателка Елена Николова, която е фен на Рафаел Надал, ни изпрати своя блог пост, посветен на испанеца и невероятния му успех на Ролан Гарос, където завоюва своята 20-а титла от Големия шлем. Приятно четене!
Почти всичките ми приятели знаят, че съм на фен на Рафа. Малко знаят, как всъщност той ми стана любимец.
НАЧАЛОТО
Родик след поредна тежка загуба на финал на Wimbledon
Историята не започва с любов.
Бях фен на Анди Родик – онзи готин американец, с брутален сервис. И неговият най-голям противник беше небезизвестният Роджър Федерер. Родик понесе много тежки загуби от своя най-голям съперник Роджър и аз естествено захаресах Рафа, защото той единствен успяваше да бие Роджър.
Рафа = млад
Започна дългогодишния ми романс с Рафа. Постепенно, и моите 20те преминаха под знака на тежки загуби, много стрес, гледайки на телевизора 4-5 часови мачове (за щастие повечето с добър изход за Рафа), редица контузии (финала в Австралия, 2014), драми на корта и извън него (писах за някои), хиляди изгледани интервюта (по няколко пъти) изпълнени със смешки, гафове, лафове и мъдрости.
на гости на Us Open преди 10 год.!!! 2010 г.
Прочетох биографията за Рафа и писах за нея в един от първите си блог постове. И докато си мислех, че всичко ще остане емоция от малкия екран, тенисът ме научи, че мечтите се сбъдват, когато за първи път посетих тенис турнир и гледах Новак от 1 метър разстояние (+ без тениска).
И още повече, когато успях да гледам и Рафа на живо в Монте Карло през 2017 г.
А само преди седмица станах свидетел на спечелената от него 20 титла от Големия шлем, 13та от любимия му френски Roland Garros на клей. Мачът беше изненадващо едностранен, с всички шансове (условията на игра, студено време октомври месец в Париж, с по-тежки топки) против него, Рафа помете своя най-голям противник Новак Джокович. С тази победа изравнява и повежда заедно с Федерер рекорда за най-много титли от големия шлем (при мъжете).
13 титли от Roland Garros
Тенис и спорт средите веднага отразиха този подвиг, като едно от най-великите постижения в живота на един професионален спортист и тенисист.
Тенис и спорт средите веднага отразиха този подвиг, като едно от най-великите постижения в живота на един професионален спортист и тенисист.
За тенис любители и фенове това, което направи Рафа е безспорно магия, вълшебство, извънземно, извън всякакви човешки представи за постижимото и възможното. Суперлативите за статистиките няма да ми стигнат: 100на победа на Roland Garros, само 2 загуби от 15 год., 4ти път, в който печели титла без загубен сет и т.н., и т.н.
20.
Ако не гледаш, може би не можеш да почувстваш, не можеш да осъзнаеш същността, но можеш да искаш да разбереш. Как го е постигнал? Какво го мотивира? Исках да отразя победата на Рафа по някакъв начин, да огледя значението й за “обикновения човек”.
Как да ви го кажа?
Трудно е да спечелиш 1 титла от Големия шлем. Тoй го направи. Спечели 20.
Трудно е да печелиш като си на 20 год. Той го направи? На 34 г. (and counting)
Трудно е да се завърнеш след контузия. Тoй го направи след няколко. И се завърна по-силен.
Трудно се печели срещу Новак? Той го направи? И даже с 6:0 сет.
Трудно е. Даже не използвам най-добрата дума, защото трябва да е по-силна.
Тогава още малко факти:
Почти 99% от тенисистите, които играят в момента, активни в топ 100 от ранглистата може би никога няма да спечелят титла от Големия шлем. Една! Може би 99% от тях никога няма да стигнат до финал от мач в Големия шлем. Надал има 20 титли, 28 финала общо. За някои, най-голямото постижение в тяхната кариера е победа над Рафа, за други, спечелването на един сет. Сьодерлинг поставя победата му в перспектива. (той е един от двамата!!! Нанесли загуба на Рафа на RG). Един от най-впечатляващите факти за кариерата на Рафа е, че в един от най-физически изискващите спортове, на 34 г. той продължава да играе и печели големи турнири по супер убедителен начин.
А какво се случва с психиката? Аз се чувствам изтощена гледайки, страхувам се, че ще получа инфаркт и бели косми от напрежение, гледайки в нас на дивана пред PC-то, а да си там? Да играеш за всяка точка, да спасяваш топки за пробив и за мача, да си все така мотивиран след толкова много години, изпълнени с провали, тревоги, травми..
Тези въпроси сигурно си задава Рафа, тези въпроси си задавам и аз, а може би и всички?
с Рафа по време на Laver Cup, 2017 г. в Прага
Защото Рафа не просто ми е доставял удоволствие с магията, която прави на корта, но и с цялостното си поведение извън корта, с отношението към спорта, тениса, победите и живота.
И заради всичко по-горе, искам да ви разкажа за някои от най-добрите му човешки черти, които го превръщат в един лидер, който вдъхновява и може да ни служи като истински модел за подражание.
1. Рафа никога не е чупил ракета на корта
Винаги сравняван със своите най-големи съперници Новак и Роджър, за разлика от тях Рафа никога не е чупил ракета по време на игра в знак на гняв и изпускане на нерви.
Знаем колко е опасна думата никога, а сега си представете от 1200 общо изиграни мача, Рафа НИКОГА да не е чупил ракета. Това е равносилно на никога не си закъснявал за работа, никога да не си се напивал в живота. Рафа е главно изграден като личност вследствие на „отглеждането си“ от дългогодишния му треньор, чичо му Тони Надал (вече не е той, а Карлос Моя): чупенето на ракета показва липса на уважение към хората, които трябва да си купят екипировка, за да играят тенис..Има милиони деца по света, които искат ракета, а нямат.“
Ако това не ви впечатлява и не ви казва поне малко за характера на Рафа и отношението му към играта, не продължавайте да четете. 🙂
2. Не можеш да постигнеш нищо сам
Семейството е стълбът на Рафа, спокойствието и сигурността, която са му необходими, за да може да побеждава на корта. Рафа е един от (малкото) тенисисти, който не сменя екипа си, а един от най-тежките моменти в кариерата му е по време на развода на неговите родители – случайност, може да си кажете. Не мисля. Що се отнася до съпругата му – Мария, заедно са от 15 год. Не е случайно, че и при Роджър и Новак ситуацията (поне с приятелките) е идентична.
“However great your dedication, you never win anything on your own.”
3. За победите и провалите
един от любимите ми цитати и на най-доброто място – към централния корт на Wimbledon
Философията на Надал за провалите и успеха в тениса ми напомнят на някои от уроците, които научих от двама шаолински монаси. Будистките учители ни учат, че всичко е такова, каквото трябва да бъде – най-добре да бъдем наблюдатели, гледайки отстрани, да не насилваме нещата, да ги оставим на естествения им ход.
If you don’t lose, you can’t enjoy victories. You have to accept both things.
Знаете ли хората често се съсредоточават върху речите на победителите, но за мен е много по-интересно да анализирам загубите. Особено най-тежките. И обръщам специално внимание на речите и интервютата след загуба.
В този смисъл има една много силна на Федерер след загубата му на финала през 2015 г.:
“Usually you learn more when you lose just in the sense that you analyse losses harder, deeper at times. That’t where you learn a lot about your game, about your attitude, about your fitness. Not always. Sometimes you just walk away and you forget about it.”
A когато Рафа загуби едва 1я си мач на Roland Garros, сподели:
“I have to accept with the same calm when I win that when I lose. After four years, I lose here, and the season continues.”
