Не всеки ден се случва да видите жена в напреднала бременност да играе тенис. С предишното си дете Надежда Василева е до 9-ия месец на корта – дори се шегува, че болницата е по-близо до тенис кортовете, отколко от дома ѝ, така че няма проблем. Сега е бременна за втори път, вече е в 7-ия месец, и отново я срещаме в действие на кортовете на Минно-геоложкия университет. Този път не знае дали ще изкара чак до 9-ия. „Намалила съм часовете и го давам по-леко, но се усещам добре и се чувствам отлично”, казва Надежда. Надя е бивш състезател, шампион на България до 16 години, впоследствие става треньор.
Показваме я като добър пример по покана на канадските витамини Jamieson, които са известни с топ качеството си и и изключително високия контрол при производство. За бременни жени Jamieson имат разработени мултивитамини от естествени източници с фолиева киселина. Този комплекс съдържа комбинация от над 30 витамина, минерали и хранителни вещества, специално селектирани за бременни и кърмещи жени.
„След като родих първото дете, много бързо влязох във форма и дори бях по-фит и от преди. Възможно е да е било и заради неспането, заради промяната, но чисто физически бях много добре.“
Надежда Василева е една от първите възпитанички на Юлия Берберян. Започва с тениса на 3-4 години покрай сестрите си, които са състезателки на ЦСКА. “Играех сама на стената, Юлия Берберян много ми се радваше, Катя Малеева идваше да играе с мен от време на време. Когато станах на 9 години Юлия Берберян ме взе да ме тренира, на 10 ме заведе в Щатите, където играх на различни турнири – спечелих един от турнирите, които бяха за 12-14 години.”
Докато се състезава, Надя прекарва 9-10 месеца в годината по турнири и почти не се прибира вкъщи. Така е още от дете. “Това си има и положителни и отрицателни страни. Тенисът ме научи на дисциплина, на самостоятелност. Обиколила съм почти целия свят. Докато си на турнир, ти си между хотела и кортовете, но все пак успяваш да видиш нещо – различни хора, различни култури.”
Надя е играла срещу Динара Сафина, има победа на двойки над Светлана Кузнецова. Говори с гордост, но и с известна тъга за състезателната си кариера. Вярва, че нещата е можело да се развият по друг начин, ако парите не са се оказали толкова голям фактор.
“Тогава нямаше шанс за спонсори, въпреки че бях Републикански шампион до 14 и до 16, станах и Източноевропейски до 16 г. Опитвахме всякакви опции, но беше трудно.”
По време на кариерата си Надя често пътува сама или с някой треньор.
“Като анализирам нещата сега назад си мисля, че ако имах подкрепа можех да замина да играя в чужбина, в академия, или да участвам в повече турнири, да имам възможност да пътувам с треньор, който да ме гледа по време на мачовете”.
“Когато не съм била сама, винаги съм пътувала с някой треньор, който е бил на минимално заплащане, правел го е на добра воля и защото е вярвал в мен. Съответно, тези треньори са били по-млади и неопитни и в известна степен са експериментирали върху мен, мислейки ми доброто.”
Пак финансовата страна на спорта е причината още от 14 годишна Надя да започне да се състезава с жените. “Изведнъж ти се сблъскваш с големите играчи, преди да си направил всички необходими стъпки. Точно там е “тясното място” в тениса, което пресява доста играчи и обещаващи тенисисти при юношите просто се провалят”.
Контузия вади Надя от турнирите на 20 години. Няколко години по-късно отново се връща на корта, но само за половин година, защото контузията не отшумява. Остава и до днес.
Контузиите при професионалистите са изключително коварно нещо. Надя казва, че при нейната така и не се разбира напълно каква е причината: „Ходих при десетки доктори – сигурно са 30-40. Казват, че е от кръста, мен ме боли тазът и се възпалява надолу по крака. Възможно е тази травма да е от неправилна тренировка, не го изключвам. Но такива бяха времената.”
Докато е контузена, учи в Нов български университет Графичен дизайн. Шегува се, че сега работи по специалността си само за приятели. “На мен ми харесва всичко, свързано с изкуството, графичният дизайн си е тип рисуване.” Майка ѝ и едната ѝ сестра са архитекти. Още не знае дали ще се занимава с графичен дизайн. “Трудно ми е да стоя повече от два часа пред компютъра – ако не съм навън и не се движа полудявам. Искам да работя нещо свързано с движение и да е навън, ако е възможно”, казва Надя.
От трите си сестри, Надя най-дълго се отдава на тениса и го прави и до днес като треньор.
“Най-голямата ми сестра беше в топ 4 до 14 години, но тя не е излизала много в чужбина. От трите, аз съм се занимавала най-професионално.” Преди да се откаже, Надя стига до Топ 550. “Виждах, че ме боли след всеки мач, после не можех да стъпвам и да ходя, нямах много избор”.
Последната година, в която Надя се състезава, получава покана от френски мениджър да стане част от френски регионален отбор в Ниор – град в Дьо Севр, Западна Франция. Играе една година пробно, но след това ѝ предлагат да продължи и така минават още 7 години, докато не забременява с първото си дете.
“Всяка година през май ме викаха за 5-6 мача, които са част от Националната им лига. Всеки уикенд играем по един мач сингъл и евентуално един двойки.
Комуникацията върви малко трудно, защото не всички говорят английски, но за сметка на това мястото е много приятно и спокойно. То е едно малко градче и ме посрещаха все едно съм звезда. Държаха се изключително мило с мен и съвсем не като типичните французи. “
Втората бременност на Надя идва по-малко от две години след първата. За разлика от масовите предразсъдъци, тя не само че не спира тренировките, но дори включва и фитнес, защото за нея като спортист е много важно да е тонизирана мускулатурата ѝ.
“Ако не спортувам няколко дни, започвам да се забавям, да ми тежи”, казва Надя.
Пие витамини за бременни и магнезий. С първото дете се връща на корта още на 45-я ден. Надява се, че и сега бързо ще се възстанови и ще е отново на открито.
Казва, че като играч е била малко притеснителна, но на корта се е чувствала по-добре. Сега като треньор, Надя гледа освен да учи аматьорите на правилни удари и тактика, още и на психика.
“Като малка гледах много емоционално на мачовете и не можех да ги анализирам. Тогава спазвах и различни ритуали, които сега ми се виждат много смешни – пипах си бутилката, имах си щастливи екипи, или ако падна с някой екип, после не исках да играя с него.”
За себе си като треньор казва, че се опитва да е позитивна.
“Много съм се сблъсквала с българската действителност по кортовете – и откъм родители, и откъм треньори. Доста са отрицателни всички и натоварват състезателите.” Българските състезатели според Надя са по-изнервени, по-изтормозени.
„Да си призная, аз много много не искам да се занимавам със състезатели – не заради децата, а заради родителите, които се месят и натоварват децата с амбиции. Влизат на корта, започват да им обясняват и да ги тормозят. Съответно децата се отказват на 16 години“.
Сега, когато Надя вече не е състезател, а е от друга позиция на корта, гледа тениса от Тура с професионален интерес. Казва, че няма пристрастия – “интересни са ми всички като стил, внимавам да видя кой на какво реагира”. Споделя наблюденията си, че тенисът става все по-труден, играчите са все по-бързи, силни и издръжливи. „Още, когато аз играех тенисът се смени доста – играчите станаха по-едри, удряха много силнo, сега отново се връщат по-стройните тела“ казва Надя.
На въпроса дали е готова за трето дете, отговаря “Нека засега се спрем при второто”.
