Джаред Хилтцик стана поредният тенисист, който олицетворява играчите в „ничията земя“ на тениса – там, където е пресечната точка между ATР и ITF туровете. Американецът разкри разказ от „кухнята“ на играчите, които са с ранкинг между 300 и 500 и колко трудно им е вече да оцеляват след реформите,
„Играя най-добрия тенис в кариерата ми, а съм №350 и не мога да участвам на „Чалънджър“ турнири. Да играя на „Фючърси“? Така обаче не отнемам ли от шанса на някои играчи, които тепърва започват“, пита тенисистът.
Преструктурирането в професионалния тенис стана факт, така че професионалистите да могат да заработват повече пари. Какво обаче се случва с играчи като Хилтцик, които искат да стигнат до АТР ниво, но не могат да го направят заради ITF ранкинга си?
Играчи като Младенов и Хилтцик и втората ни ракета Димитър Кузманов например имат два професионални ранкинга – един от ITF World Tennis Tour и друг от ATP. Като всяко едно от двете класирания е според заработените точки в двата тура. Хилтцик например е в ничия зона – в АТР е №383 с 43 точки, докато в ITF e №324 с 24о точки на тениса. Точките не му позволяват да играе на „Чалънджър“ ниво и е принуден да се състезава на турнир от категории 15,000 и $25,000 на ITF, които обаче само дават ITF точки или малко АТР точки.
Първите 10 в ITF поне могат да играят „Чалънджър“ турнири, но ако не започнат веднага да печелят точки, то губят от миналата година. И ако миналия сезон можеше дори играчи, които са около №800 да се пуснат на квалификации, то тази трябва да триумфираш на няколко „Фючърса“, за да стигнеш до „Чалънджър“.
„За да участваш на „Чалънджър“ трябва да си към №344 – каза Хилтцик пред TENNIS.com, – така че за да скоча от №355 до №344 ми трябват 15 точки, тоест да спечеля пет турнира от категория $25,000. Другият вариант е да направя три победи на „Чалънджър“.
Миналата година печеленето на турнир с награден фонд $15,000 гарантираше скок с близо 40 позиции. Сега в „Чалънджърите“ може да има 40 играчи с АТР ранкинг и четирима с най-добър ITF ранкинг. Ако даден играч не влезе в „Чалънджър“, може да избира само между $15,000 и $25,000 турнири в ITF World Tennis Tour. Шампионът в надпревара с награден фонд $25,000 печели 150 ITF точки, но само 3 ATP.
Според Хилтцик тенис шефовете се опитват да приложат система, сходна с тази в голфа и да има две дивизии. Проблемът обаче е, че двата спорта са твърде различни, за да се прилагат сходни политики. Освен това, разходите на тенисистите стават и твърде височки и те реално не могат да избират турнирите, на които да участват.
„Не знаеш кой ще е следващият ти турнир. Много е трудно така да си мотивиран. Аз просто тренирам всеки ден и си съществувам“, обясни тенисистът, който показа и безумна програма, към която не само финансово, но и физически е трудно някой да се придържа.
Разбира се, след реформата има и играчи, които са доволни. Това са тези, които миналата година предимно са участвали на ITF надпревари. А високият им ITF ранкинг означава по-голям шанс за „Чалънджър“ надпревари. Тенисистите в топ 300 пък могат да участват на АТР турнири. Какво обаче се случва с тенисистите в „ничията зона“ – между 300-500?
В момента на играчи като Хилтцик им остава да играят в надпревари с наградни фондове $25,000 и $15,000 и да се надяват, че ще натрупат ITF точки:
„Промените винаги са плашещи, но тази е твърде драстична, защото двата тура са прекалено далеч един от друг. Няма място за хора в средата.“
TennisKafe.com, Tennis.com
