След като вече си припомнихме кои бяха най-добрите мачове от ATP, WTA и Шлема за сезона, време е да разширим тематиката и времевия диапазон. В рубриката „10 мига от десетилетието“ редакцията на TennisKafe.com е подбрала 10 емблематични събития от последните десет години на тенис кортовете или покрай тях, които оставиха ярка следа в историята на българския и световния тенис. Всеки ден ще обръщаме поглед към един специален момент, случил се между 2010 и 2020 г.
№2 Кариерният Голям шлем на Джокович
Да спечелиш четирите титли от Големия шлем е постижение, с което много, много малко състезатели могат да се похвалят. Новак Джокович неслучайно е избран от много медии за играч на десетилетието, тъй като през последните десет години той грабна цели 15 „мейджъра“, държеше едновременно всички големи отличия и бе изключително близо до това да влезе в още по-елитна компания – тази на състезателите, спечелили четирите трофея от Шлема в един сезон.
Преди началото на десетилетието Ноле точно бе триумфирал за пръв път на най-голямата сцена, вдигайки дебютната си титла в Мелбърн през 2008 г.. Тепърва обаче предстоеше да разкрие пълния си потенциал и да се превърне в доминираща сила на корта, готова да надскочи дори тези на другите две легенди от тази ера – Роджър Федерер и Рафаел Надал.
Australian Open се превърна в любим турнир за сърбина, но през сезон 2011 той показа, че е готов да блести и в другите три надпревари. След като победи Федерер и Мъри, за да спечели в Австралия, дойде ред за реванш на Уимбълдън срещу Рафа, който го бе лишил от първи успех в Ню Йорк, месеци по-рано. Джокович се наложи в четири сета, а след това преодоля и двамата си големи противници на US Open, за да държи три от четирите титли от Шлема в ръцете.
Драматичната загуба от Маестрото на полуфиналите на Ролан Гарос по-рано през годината обаче стана още по-болезнена, тъй като само трофеят на клей остана извън колекцията на Новак и това го лиши от възможността да се превърне в едва шестия тенисист с Голям Шлем на сметката си. Все още обаче оставаха надеждите, че ще постигне кариерен такъв, а представянето му на корта не изключваше и шанса все пак да грабне четирите в един сезон.
До сезон 2015 той бе триумфирал по още веднъж в Мелбърн и Уимбълдън, но междувременно беше загубил цели пет финала, сред които и два от Надал в Париж – мястото, където най-силно желаеше победата. През тази година обаче Ноле отново заигра на ниво, недостижимо за останалите в Тура.
Мъри не успя да го спре на Australian Open, а след това последва „Слънчевия дабъл“ в Маями и Индиън Уелс, а подготовката за Ролан Гарос също изглеждаше перфектна. Пристигна във френската столица в серия от 22 победи и титли на Мастърсите в Монте Карло и Рим на червено. На четвъртфиналите в Париж Джокович най-после успя да победи Надал в „дома му“ – 7-5 6-3 6-1. Мечтаният трофей изглеждаше на една ръка разстояние. Анди Мъри отново бе преодолян, макар и в пет сета, за да набъбне серията на Новак до 28 поредни победи.
На финала обаче чакаше вдъхновеният Стан Вавринка. Всичко в играта на швейцареца се получаваше и изненадата бе факт – топ поставеният и този път не успя да се докосне до Купата на Мускетарите. Изключително болезнен и разочароващ момент за сърбина, който не успя да сдържи емоциите си след двубоя, а по време на награждаването получи продължителни аплодисменти и овации от публиката, която се изправи на крака за него при третия му загубен финал от турнира. Един от най-красивите моменти в Тура:
Въпреки огромното разочарование Джокович бързо отново влезе в ритъм, спечели Уимбълдън, US Open и Australian Open, за да се завърне година по-късно готов за нов опит на клей. 2016 бе годината на Новак. Макар отново да не успя да събере четирите титли от Шлема в един сезон, Ноле най-после грабна своя трофей от Ролан Гарос, след като този път дори не се наложи да се изправя срещу Рафа. Властелинът на турнира трябваше да се откаже още в трети кръг поради травма и това повиши надеждите на всички други в схемата.
До финала сърбинът бе загубил един сет само от Томаш Бердих, а този път го очакваше сблъсък с Анди Мъри. Макар да спечели първата част, шотландецът не успя да лиши Джокович от сбъдването на мечтата му – 3-6 6-1 6-2 6-4 и тогавашният световен номер едно се нареди до петимата други, печелили всички трофеи от Шлема в кариерата си – Род Лейвър, Доналд Бъдж, Роджър Федерер, Рафаел Надал и Андре Агаси. Не само това, но той държеше и четирите наведнъж.
Днес Новак вече има 16 трофея от Големия шлем на сметката си и напълно заслужено името му винаги попада в дискусиите, търсещи „най-великия тенисист за всички времена“. Междувременно той се превърна и в единствения тенисист в историята със Златен Мастърс.
През 2018 г. той спечели титлата в Синсинати и така вече бе покорявал всеки от деветте турнира от сериите „Мастърс“ – нещо, което никой друг не е постигал досега.
Десетилетието несъмнено бе феноменално за Новак Джокович, който изгради положителен баланс срещу двамата си големи съперници Федерер и Надал, като същевременно спечели 15 трофея от Големия шлем, записа Златен Мастърс и прекара огромен брой седмици на върха на ранглистата. Напълно заслужено – най-добрият играч за последните 10 години.
- Вижте №10 в нашата класация „10 мига от десетилетието“ ТУК.
- Вижте №9 в нашата класация „10 мига от десетилетието“ ТУК.
- Вижте №8 в нашата класация „10 мига от десетилетието“ ТУК.
- Вижте №7 в нашата класация „10 мига от десетилетието“ ТУК.
- Вижте №6 в нашата класация „10 мига от десетилетието“ ТУК.
- Вижте №5 в нашата класация „10 мига от десетилетието“ ТУК.
- Вижте №4 в нашата класация „10 мига от десетилетието“ ТУК.
- Вижте №3 в нашата класация „10 мига от десетилетието“ ТУК.
TennisKafe.com
