Признавам, че когато излязоха новините за появата на ATP Cup, очакванията ми далеч не бяха високи и за мен тази надпревара бе по-скоро олицотворение на проблемите в отношенията между ATP и ITF, отколкото вълнуващ нов формат. Имайки предвид колко са важни традициите в тениса, вярвах, че Купа „Дейвис“ много трудно може да бъде заменена успешно. Събитията от последната седмица обаче доказват, че понякога промените и новостите могат да бъдат за добро. Турнирът, на който станахме свидетели в Австралия, постави отново отборните състезания на тенис картата и ги издигна до висини, които скоро не бяха виждали.
В следващите редове ще прегледаме множеството плюсове и малките минуси, които съпътстваха дебютното издание на ATP Cup.
ATP Cup като подготовка за Australian Open
Още един от факторите за това да подходя с подозрение към новия турнир бе фактът, че за да бъде проведен той, трябваше да се разделим с някои установени надпревари от Тура. Бризбън винаги даваше приятно начало на сезона, а заедно с него си тръгнаха Hopman Cup и Sydney International.
Както обаче казаха коментаторите от Tennis.com досега тези надпревари бяха по-скоро като предястие преди Australian Open, а ATP Cup е същински пир в навечерието на първия турнир от Големия шлем за годината.
Усещането беше сякаш залогът тук е далеч по-голям, отколкото на всяко от предишните състезания. Участваха най-големите имена и всяко от тях даде всичко от себе си, представлявайки страната си. Самите мачове не отстъпваха много на своите „мейджър“ конкуренти, макар да са във формат два от три сета. Джокович – Надал, Джокович – Медведев, Циципас – Зверев, Димитров – Гофен – звездните сблъсъци бяха гарантирани.
Няма я опасността да отпаднеш в първи кръг – груповата фаза ти гарантира поне три двубоя срещу висококачествен противник, ако си първа ракета на страната си. За вторите положението не е такова, но видяхме, че и ниско ранкираните състезатели имат какво да покажат и рядко падат без борба.
Единственият минус за играчите би било евентуално пренатоварване преди Мелбърн, но в същото време имат възможност да си вземат седмица почивка, както направи Ноле, отказвайки участието си в Аделаида.
Атмосферата – сравнение с Купа „Дейвис“
След като години наред Купа „Дейвис“ залагаше на формата с домакинства и гостувания, което водеше до фантастична атмосфера, мнозина не вярваха, че тя може да бъде повторена чрез новия формат или пък на ATP Cup.
На финалите в Мадрид това се оказа голям проблем, като често мачове на най-високо ниво бяха гледани на живо от шепа хора, а изключение правеха само сблъсъците на домакините. Французите дори се пошегуваха, че „за пръв път чуват собственото си пеене по време на химна“.
Е, в Австралия такъв проблем нямаше. Общо над 220 хиляди души посетиха турнира, а агитката на австралийците далеч не бе единствената, която си заслужаваше внимание. Българите и сърбите по трибуните впечатлиха всички, а и другите отбори не оставаха без подкрепа.
Джокович сподели, че не се е чувствал така дори на срещи в Сърбия и никога не е усещал такава атмосфера на тенис корт преди, което казва много.
Да имаш капитан и отбор до себе си
Темата с намесата на треньорите по време на двубоите се засяга все по-често през последните години, като някои смятат правилото, което лишава наставниците от шанса да помагат на състезателите, за остаряло, докато в същото време то има и своите поддръжници – например Стефанос Циципас, който вярва, че тенисистите трябва да могат да се справят сами на корта.
И двете страни на дискусията имат своите солидни аргументи, но ATP Cup показа, че когато целта не е единствено да се прави шоу (както на NextGen Finals) присъствието на треньор по време на почивките не е толкова страшно.
Разговорите от „кухнята“ на отбора бяха интересни за наблюдаване, а в крайна сметка състезателите винаги биха могли да постъпят като Новак и просто да се абстрахират от хората около себе си, ако предпочитат да запазят концентрация без разговори.
Видяхме, че съвети на треньори и съотборници неведнъж обърнаха двубои по време на изминалата седмица – Кузманов например изравни значително силите на корта срещу Камерън Нори, след като промени тактиката си, благодарение на разговорите с Крис Гро и компания.
Изненадите на турнира
Друга тема, която все по-често се засяга, е тази за трудния живот извън елита на тениса. Отвъд топ 100 състезателите изпитват трудности от всякакъв характер, като често едва успяват да се справят с предизвикателствата, които кариерата им крие.
ATP Cup е добра възможност за по-плавен преход между по-задно класиране и върховите места в ранглистата, а същевременно носи и нелоши финансови средства, които също са ключови за развитието на спортистите.
С двете си победи над противници извън топ 100 втората ракета на България Димитър Кузманов си изработи 30 точки за класацията, което се равнява на полуфинал на някои от турнирите „Чалънджър“ – постижение, което той е достигал веднъж досега в кариерата си.
Мико несъмнено бе една от изненадите на турнира, като освен успехите над световния №200 Стийв Дарси и тази над Александър Козинов от Молдова, той игра трети сет срещу Камерън Нори от Великобритания и не бе особено далеч от успех над 52-ия в света.
Макар да са членове на топ 100, Стефано Травалия и Каспър Рууд също могат да бъдат окачествени като едни от изненадите на надпреварата. Италианецът е №82 в света, но завърши груповата фаза с два успеха, а единственото му поражение дойде след 5-7 3-6 срещу 17-ия Карен Хачанов. Дори и в този двубой той имаше своите шансове, тъй като водеше с 5-2 и два пробива в първата част. Рууд пък на свой ред бе близо до това да изведе Норвегия към четвъртфинал, след като надигра двама представители на топ 20 – Джон Иснър и Фабио Фонини. Единственото поражение на 52-ия в света дойде срещу намиращия се в прекрасна форма Даниил Медведев, при това с 3-6 6-7(6).
Разбира се, голямата изненада на надпреварата обаче беше победата на Григор Димитров и Александър Лазаров на двойки срещу Великобритания. В първи яден от турнира двамата се изправиха срещу бившия №1 при тандемите Джейми Мъри и друг топ двойков състезател – Джо Солзбъри. Българите играха с много страст, за да спасят мачболи в дългия тайбрек и да се наложат с 11-9.
Формата на водещите тенисисти
Новак Джокович влезе в ATP Cup и излиза от турнира по един и същ начин – като големия фаворит за спечелване на Australian Open. Ноле демонстрира великолепна форма и неслучайно изведе страната си до трофея в деюбтното издание на надпреварата. Рафаел Надал изпита затруднения при промяната в условията и записа две загуби в Сидни (срещу Гофен и Новак), но все пак началото на сезона не бе лошо и за него. Рафа изигра много оспорван втори сет срещу Ноле, а на полуфиналите показа знаменития си характер и борбеност, за да елиминира Австралия след драматичен успех над Алекс де Минор.
Именно Де Минор е един от тенисистите, които оставиха най-добро впечатление от последната седмица. Първата ракета на домакините сподели преди началото на турнира, че е работил много по физиката си и това пролича на корта. 20-годишният състезател вече не стоеше постоянно в защита, като форхендът и сервисът му са се превърнали в много по-сериозни оръжия. До него в австралийския отбор беше Ник Кирьос, който има навика да разцъфва, когато не играе в индивидуална надпревара. Направи го и тук – от „лошото момче“ на Тура нямаше и следа, като в същото време триковите изпълнения не липсваха. Ник отстъпи единствено на Роберто Баутиста Агут, който завърши турнира без поражение.
Даниил Медведев пък доказа, че представянето му в Париж и Лондон в края на миналия сезон се е дължало предимно на натрупаната умора в предходните шест поредни финала. Макар уменията му на мрежата да забавляваха съотборниците му, той записа четири победи на сингъл и отстъпи единствено на Новак Джокович в един от най-епичните двубои във формат два от три сета, които светът на тениса е виждал скоро. След финала на US Open, съвсем нормално е руснакът да бъде сред основните фаворити за предстоящия Australian Open.
Световният №20 Григор Димитров също може да извлече предимно позитиви от представянето си в Сидни. Най-добрият ни състезател бе с ключова роля за успехите на България на турнира, като натрупа сериозно време на корта, включвайки се както на сингъл, така и на двойки. Срещу Еванс първата ни ракета демонстрира характер и записа впечатляващ обрат, мачът с Раду Албот беше рутинен, а единственото разочарование може да бъде извлечено от срещата с Давид Гофен, в която играта на бившия №3 просто не се получаваше. В същото време трябва да отбележим, че белгиецът направи великолепен турнир, завършил с успех над световния №1 Рафаел Надал. Опонентът на Димитров от финала на Nitto ATP Finals ’17 също е сред имената, които може да отличим в края на надпреварата.
Като разочарования на ATP Cup могат да бъдат определени световния №4 Доминик Тийм и седмия в света Александър Зверев. Австриецът допусна две поражения – срещу Борна Чорич и Хуберт Хуркач, като до голяма степен това предопредели отпадането на страната му още в груповата фаза. Германецът също има сериозна вина за отпадането на своя отбор, който иначе разполагаше със силна двойка и на хартия можеше да стигне далеч. Представянето на Саша беше под всякаква критика и напълно заслужено той се оттегли от турнира със само един спечелен сет и три поражения.
Добри думи заслужават също Денис Шаповалов и Стефанос Циципас.
Проблемите на ATP Cup
Почти невъзможно е дебютно издание на дадено събитие да е перфектно и ATP Cup не беше изключение.
Ако има някакъв неприятен послевкус, то той би бил вследствие на опита да се въведе видеонаблюдение на правилото за настъпване на линията при сервиране. Експериментът с фуут фолтовете категорично не беше успешен.
Отсъжданията за настъпване нараснаха значително, тъй като страничните съдии най-вероятно бяха инструктирани да следят много по-зорко за него, имайки предвид, че камерите са готови да покажат повторение. Често обаче въпросните повторения не носеха никаква полза, тъй като реферите на стола не успяваха да получат от тях ясна представа дали отсъждането е било вярно или не. Единственият явен резултат бе много по-честото накъсване на играта заради дискусионни решения на страничните.
Британците пък се оплакаха, че мачовете на двойки от втората серия за деня приключват прекалено късно, което не само отнема от съня на състезателите, но и ги лишава от възможността да играят пред повече публика. Тук обаче не виждам много възможности за реакция пред организаторите. Форматът от два мача на сингъл и един при тандемите изглежда оптимален и не би бил добър ход броят на срещите да се намаля, а тенис денят в Австралия започваше в 10 сутринта – час, който и без това бе определен като прекалено ранен от мнозина.
Друг проблем, по който би могло да се мисли, но не виждам как ще се намери по-добро решение, е разликата в условията между различните градове. Рафаел Надал наблегна на часовата разлика между Пърт и Сидни, а Баутиста Агут – на влажността и скоростта на корта. Испанците успяха да преодолеят Белгия на четвъртфиналите, но тази задача бе направена по-трудна по по-горе посочените причини и състезателите се нуждаеха от време да се приспособят към новите условия.
Като цяло дебютното издание на ATP Cup бе огромен успех. Турнирът привлече огромно внимание, поднесе фантастични сблъсъци, много изненади и емоционални моменти. В речта си на награждаването Джокович заяви, че целта оттук нататък е турнирът да се превърне в най-добрата надпревара в света на тениса. Началото със сигурност не бе лошо, а „пътят е само нагоре“.
Момчил Русев, TennisKafe.com
