Най-хубавото (а същевременно и най-лошото) на тениса е, че всичко може много бързо да се промени. Пътят от дъното до върха може да бъде изминат с влака стрела, сякаш, за един миг. И обратно – от огромната мъка може да стигнеш до пълното щастие без дори да се усетиш кога всичко се е случило.
Отборът на Сърбия бе с разбити сърца само преди няколко месеца. Героите от ATP Cup Новак Джокович и Виктор Троицки дадоха всичко от себе си тогава, но Русия се наложи в елиминационната фаза на Купа „Дейвис“ и се класира за полуфиналите на надпреварата за първи път от 11 години насам.
На пресконференцията на сърбите след срещата емоцията не просто минорна, а трагична. А по лицата на всеки един от състава можеше да се види огромното разочарование.
„Спортът – това не са само победите и загубите. Никой от нас не е започнал да играе тенис, защото иска да побеждава. Разбира се, победите и загутите на професионално ниво оказват влияние на настроението ти… както и на кариерата. Мога да кажа само, че ме боли. Боли ме много“, призна Джокович.
Новак не бе заявен за мача на двойки, но излезе на корта с Виктор Троицки в опит да спечели решителната битка със селекцията на Шамил Тарпишчев. От другата страна на мрежата обаче Карен Хачанов и Андрей Рубльов показаха по-голямо разбирателство, спасиха три мачбола и надделяха с 6-4 4-6 7-6(8) в много оспорван двубой.
Андрей Рубльов даде аванс на Русия в срещата със Сърбия от 1/4-финалите на Купа „Дейвис“ в Мадрид. Представителят на „сборная“ се нуждаеше само от 52 минути, за да надиграе Филип Краинович с 6-1 6-2. На почти цялата пресконференция Краинович не спря да плаче.
„Никога не съм се чувствал толкова зле – призна Троицки. – Никога не съм преживявал такова нещо в живота си. Предадох отбора, извинявам се. Сбърках в ключовите моменти. Господ веднъж ме направи греой и спечелих решителния мач за Купа „Дейвис“, а сега ми го отне.“
„Няколко от момчетата ми се извиниха – каза Типсаревич. – Не приемам извиненията им, защото нито един от тях не ме е разочаровал за всички тези 20 години. Що се отнася до отбора, всеки знае, че те са ми като братя, и аз ще бъда с тима по един или друг начин. Бих искал да им благодаря, че бяха с мен по време на това пътешествие“.
По-малко от два месеца след най-тъжната пресконференция отборът на Сърбия изживя най-върховното щастие. Преобразен, оставил зад себе си тъгата и сълзите, съставът даде нагледен пример за най-голямата магия в спорта – че стига да не се предаваш, винаги имаш втори шанс.
Сърбия стана първият шампион в историята на ATP Cup. В решителния мач на двойки от серията Новак Джокович и Виктор Троицки се наложиха над Фелисиано Лопес и Пабло Кареньо Буста с 6-3 6-4 и с общ резултат 2-1 успеха спечелиха титлата. От решителна роля за сръбския триумф бе Джокович, който спечели битката на първите ракети срещу Рафаел Надал и изравни на 1-1 победи, а при тандемите бе безупречен, за да се докаже като големият лидер на страната си.
Да, тази Сърбия е по-различна от онази, която загуби на Купа „Дейвис“ от Русия. Няма го Янко Типсаревич, няма го и Филип Крайнович. Едва ли обаче някой се съмнява, че успехът в Сидни е и за тях.
„Беше страхотно да съм част от нещо такова. Беше специално за всички играчи. Късметлии бяхме да има толкова много сърби по трибуните. Играхме срещу много силни отбори, а да съм част от сръбския отбор бе чест. На финала имахме най-трудния противник, който разполага със страхотен отбор“, каза капитанът на шампионите Ненад Зимонич.
„Ние сме близки приятели, беше невероятно, че представлявахме страната. Надявам се, че сме направили всички горди“.
Сърбите изминнаха пътя от най-тъжната пресконференция до върховото щастие, давайки най-важния урок в спорта и живота – а именно, че успехът и провалът не са някакви дестинации, те са временно състояние.
TennisKafe.com
