Големите съперничества винаги са били неделима част от всеки популярен спорт. Кристиано Роналдо срещу Лионел Меси, Меджик Джонсън срещу Лари Бърд, Роджър Федерер срещу Рафаел Надал, Ален Прост срещу Айртон Сена… Всяка епоха има своите гладиатори, които воюват за слава и признание. В някои случай обаче съперничеството преминава границите на спорта и разгаря личностна омраза между двете страни в него. Омраза, която ги подтиква да покажат най-доброто (а понякога и най-лошото) от себе си в търсене на надмощие.
Точно такова е съперничеството между две от легендите на американския тенис – Джими Конърс и Джон Макенроу. Как започва легендарната вражда, какво поддържа огъня на омразата силен през всички тези години и дали има шанс за помирение между двама от най-пословичните скандалджии в тениса, разберете в следващите редове.
Джими Конърс и Джон Макенроу излизат един срещу друг на корта за пръв път на полуфинала на Уимбълдън през 1977 г. Мачът между тях е истински сблъсък на поколенията. Конърс е на върха на славата си – спечелил е 4 титли от Големия шлем и пристига в Лондон като действащ шампион на US Open. От своя страна 18-годишният Макенроу е определян като бъдещата суперзвезда на тениса.
И двамата са известни с избухливите си характери, което още повече нажежава обстановката между тях. Публиката очаква зрелище и двамата американци не я разочароват, като Конърс печели с 6:3, 6:3, 4:6, 6:4. Това поставя началото на сперничество, което ще нарушава приличния тон в тениса за доста години напред. Но дали това е можело да се избегне?
В интервю от месец май тази година Джон Макенроу споделя своята гледна точка по темата. „Честно казано, нямах възможност да му кажа нещо преди мача на Уимбълдън. Той просто профуча покрай мен и си казах „Добре, този наистина е сериозен“. Но, като се замисля, не го обвинявам за това. Естествено, че няма да дойде при мен и да ми каже „Здрасти, аз съм Джими. Успокой се, за да можеш да играеш по-добре“. Няма как да се случи. Аз вероятно бих постъпил по съвсем същия начин, ако съм номер 1 в света и съм любимецът на Америка и изведнъж някакъв устат сополанко се появи от нищото и се опита да ми вземе всичко. В това отношение го разбирам напълно“.
До следващата среща между двамата на турнир от Големия шлем не минава много време. Година след мача на Уимбълдън Конърс и Макенроу отново се срещат на полуфинал, но този път на родна земя – US Open. Мачът е много важен и за двамата – Джими не е печелил титла от Шлема от две години, а Джон очаква своя първи голям трофей. За съжаление на зрителите, както и на Макенроу, в мача няма много интрига – Конърс печели комфортно с 6:2, 6:2, 7:5 и няколко дни по-късно триумфира със своята пета титла от Големия шлем.
След този мач много специалисти се съмняват, че Макенроу ще достигне звездния статус, който доскоро са му предричали. Още на следващото издание на US Open обаче „Големият Мак“ прави едно от любимите си неща – затваря устите на критиците. На „Флашинг медоус“ през 1979 г. историята се повтаря, но с обратен знак – Макенроу побеждава защитаващия титлата си Конърс в три сета – 6:3, 6;3, 7:5, след което печели и на финала, като това е неговата първа титла от Големия шлем. Устатото нюйоркчанче вече е в центъра на вниманието и няма намерение да ходи никъде.
През 1980 г. трофейната суша за Конърс продължава. Той не участва на Australian Open, след което губи на полуфиналите на „Ролан Гарос“ и Уимбълдън. Макенроу също не се справя много по-добре. Подобно на Конърс той пропуска турнира в Мелбърн, а след това отпада още в третия кръг на „Ролан Гарос“. На Уимбълдън двамата отново излизат един срещу друг на полуфинала. Макенроу печели в 4 сета, но по-важното е, че този мач дава на тениса един от най-скандалните мигове в неговата история – момент, който се превръща във визитна картичка на Макенроу. При пласирана топка около линията от страна на Макенроу съдията на стола отсъжда аут. След няколко спокойни секунди следва легендарната реакция на Джон „Не може да си сериозен, човече, не може да си сериозен! Топката беше на линията! Във въздуха хвръкна тебешир. Всички го видяха, целият стадион го видя! Той (Конърс) също го видя, точно затова сега тъпче по мястото“. Макенроу достига до финала, където губи след титанична битка с друг от големите си съперници – тогавашният „Крал на тревата“ Бьорн Борг. Но това е история, на която ще отделим внимание друг път.
Няколко месеца по-късно традицията се запазва – Конърс и Макенроу отново са на полуфинал на US Open. Това се оказват няколко от най-щастливите дни в живота на Мак. Той сразява Конърс в 5-сетов трилър, въпреки че губи третия сет на нула, след което побеждава Борг на финала и запазва трофея. „Джимбо“ трябва да чака две години за своето отмъщение – до Уимбълдън ’82. В този момент двамата са на коренно противоположни полюси както в професионален, така и в личен план. Макенроу е на върха на световната ранглиста, след като през 1981 г. най-после е спечелил Уимбълдън, след което триумфира на US Open за трети пореден път. Конърс обаче не е достигал до финал на турнир от Големия шлем от 4 години, а медиите все по-гласно тиражират слухове около раздялата му с Крис Евърт няколко години по-рано. Според слуховете, които самият Конърс потвърди едва наскоро в автобиографичната си книга, Евърт е била бременна от Конърс, но еднолично е решила да направи аборт. Според собствените му признания през 1974 – годината, в която Конърс и Евърт печелят Уимбълдън – двамата многократно са си изневерявали един на друг. Очаквано, Джими не пристига в Лондон във възможно най-доброто си психическо състояние. Както нерядко се случва обаче всичките тези отрицателни емоции биват канализирани с положителен резултат. Конърс достига до финала, където го чака омразният му Макенроу. Двамата изиграват един от най-великите мачове в историята на турнира, който завършва с победа за Конърс – 3:6, 6:3, 6:7, 7:6, 6:4.
Конърс и Макенроу се срещат на US Open само още веднъж – през 1984 г. Обстановката е традиционната за двамата – полуфинал, в който единият (Конърс) защитава титлата. „Големият Мак“ печели в 5 сета – 6:4, 4:6, 7:5, 4:6, 6:3, а на финала побеждава един омразен за него играч – Иван Лендъл.
Казват, че времето лекува всичко. Но дали тази сентенция важи и за толкова ожесточени вражди? Запитан наскоро на какво се е дължала омразата между него и Конърс, Джон Макенроу отговаря типично в свой стил „Като изключим това, че беше пълен задник ли? (смее се) Той сигурно мисли същото за мен, няма проблем. Трябва да уточним нещо важно – не се харесвахме, вярно е, но между нас винаги е имало уважение. Ако сега се съберем в една стая, можем да проведем нормален разговор. Вижте, Джими винаги даваше 110% процента от себе си на корта и аз винаги съм уважавал това. Единственият тенисист, който е полагал повече усилия от Конърс, е Рафаел Надал и дори при това положение Конърс не е далеч зад него. Преди всеки мач, особено срещу него, се поглеждах в огледалото и се питах „Старая ли се толкова, колкото Джими Конърс?“. Съперничеството ни ме направи по-добър играч и вярвам, че аз съм имал същия ефект спрямо него“.
TennisKafe.com
