Залез като никой друг

Залез като никой друг

Григор Димитров не успява да оправдае очакванията през този сезон, след като миналата година достигна нови върхове в кариерата си. Българинът среща и не малко критики за това, но понякога просто не осъзнаваме какво имаме.

Да, истината е, че тенисът не свършва с Григор Димитров –  утре ще изгрее ново слънце, може би дори по-ярко, но никога точно същото. Всеки момент има свое собствено вълшебство, всеки залез своя красота и когато те отминат, трябва да сме благодарни, че сме имали привилегията да им се наслаждаваме. Че сме имали привилегията да гледаме толкова добър български тенисист.

По този повод ви припомняме една статия на Иво Иванов за вестник „7 дни спорт“ – журналистически материал, от който могат да се извлекат много поуки.

Едно от най-странните неща, които съм виждал в Америка, е свързано с Ла Хоя – приказно тропическо джобче на сто-двеста палми разстояние от Сан Диего. Това е едно от най-скъпите места за живеене в западното полукълбо. Градчето е кацнало върху зелени хълмове, които нахълтват с плавно търкаляне директно в топлите води на Тихия океан. Главозамайващи къщи с квадратура на олимпийски басейни се излежават по западни склонове с неприлично идеален изглед към голямата синя вода. Тук живеят някои от най-известните и богати американци, а ако се разходите по прочутата океанска алея, нищо чудно да кръстосате погледи с хора като писателката Ан Райс, певицата Джуъл и цял куп холивудски звезди.

Поредната метаморфоза на звездата настъпи след женитбата за Щефи Граф. Андре започна да тренира и да се храни като монах от Шао Лин и резултатите не закъсняха.

Преди години при първото си посещение в това райско кътче бях напълно шокиран от един местен обичай. Мотаех се като зашеметен по гореспоменатата алея, която е отделена от океана с парапет. Отдолу, върху скалите на залива, се излежаваха десетина мързеливи тюлена, които са нещо като талисман на градчето. Малко по малко народът започна да се скупчва към парапета и естествено, стадният инстинкт ме накара да се присъединя към тълпата. Постепенно стотици богаташи с перфектен тен и скъпи обувки се събраха на ръба на залива и отправиха погледите си към водата. Много от тях държаха чаши с шампанско и бе ясно, че ритуалът е добре отигран. Свежата миризма на океански бриз се смеси без усилие с ухание на пари и скъп одеколон. „Какво ли толкова гледат? – запитах се. – Дали се взират в охранените, щастливи тюлени като в огледало?“

Тази версия обаче бързо отпадна: тюлените не впечатляват никого тук, а и погледите на хората не бяха отправени надолу, а в далечината. И тогава осъзнах, че просто денят е напът да завърши и тълпата е застанала на ръба на северноамериканския континент, за да го изпрати. Гледката наистина бе впечатляваща. Слънцето се намокри в Тихия океан и започна да потъва бавно и величествено. В един дълъг и незабравим фотомомент небето промени цвета си и дори успя да го предаде на безкрайната водна пустош под себе си. Накрая слънцето изпрати един последен отблясък, който се отрази в скъпата металокерамика на ухилените до уши жители на Ла Хоя, и бе погълнато напълно от хоризонта, отивайки си с благородство, достойно за звезда, около която гравитират поне осем планети. И тогава за мое огромно изумление като по сигнал стотиците облегнати на парапета зяпачи оставиха чашите си и започнаха да ръкопляскат! Така както явно са го правили много пъти преди това. Никога до този момент не бях виждал природно явление да получава групова овация.

Да, колкото и да е странно, залезът в Ла Хоя, щата Калифорния, се оказа организиран спектакъл! По-късно в един местен бар приятелката ми, която живееше в Сан Диего, се опита да ми обясни този феномен: „Жителите на Ла Хоя се смятат за благословени от съдбата. Те ценят това, което имат, и изпращат красивия залез с благодарност, защото знаят, че утре слънцето ще изгрее отново, но то никога няма да бъде точно същото. Още един вълшебен миг е отминал завинаги: когато имаш толкова много, всеки един ден е безценен дар.“

Ла Хоя действително е омагьосано място, което обичам и което се опитвам да посещавам винаги, когато мога. Това парче от рая е от огромно значение и за великия Андре Агаси. Именно тук през 1999 животът му се промени завинаги, след като жената, към която се бе стремил с години, най-после отговори на ухажванията му. Съвместният живот на Щефи Граф и Агаси започна в Ла Хоя и може би, пленени от чара на това красиво място, те продължават да се връщат към него. Местните често виждат двете тенис легенди да държат ръцете си като влюбени младоженци из кафенета, ресторанти и скъпи бутици. В неделя се взирах в лицето на Щефи, докато Андре играеше последния мач в кариерата си на корта „Артър Аш“ в Ню Йорк. Опитвах се да прочета емоциите й, но сините очи на желязната фройлайн не издаваха нищо.

Сигурен съм обаче, че Граф е била донякъде облекчена, че най-после ще има съпруга си само за себе си и няма да го дели с мъчителните изисквания на професионалния тенис. Тя сигурно знае по-добре от всеки друг колко противоречиво и сложно е влиянието на този спорт върху живота на знаменития й мъж. В случая с Агаси тенисът винаги е бил едновременно и благословия, и проклятие. В понеделник сутринта за пръв път в съзнателния си живот Андре се е събудил, без да има нужда да мисли за тенис, за вечно капризната световна ранглиста и за следващия си съперник. Трудно е за вярване, но днес е първата сряда, в която Агаси е вече бивш тенисист. Време е за внушителна равносметка или по-скоро неравносметка, тъй като няма почти нищо, което да се равнява на невероятните постижения на този гениален играч. Андре е единственият тенисист, влизал в топ 10 в три отделни десетилетия. Най-възрастният, достигнал първо място в света. Единственият досега, събрал четирите титли от Големия шлем в комбинация с купа „Дейвис“ и златен олимпийски медал.

Тенисът е спорт на рязък демараж, сила и постоянно движение – спорт на младостта. В тази игра на 28-29-годишните се гледа като на грохнали старци, чиито дни са преброени. Бьорн Борг се отказа, преди да е навършил 30. Бекер бе сянка на себе си на 31. Джон Макенроу не спечели нито един турнир след 26 г. Агаси обаче пренаписа историята на играта, отричайки всички възможни възрастови стереотипи, състезавайки се като звяр дълго след 30-ия рожден ден и отнасяйки като ураган тенисисти, които са редили блокчета, когато той е печелил първите си турнири.

Сега, когато ракетата му влезе в калъфката завинаги, е време да признаем, че Андре бе епоха в тениса и влиянието му върху играта е неизмеримо. Но не това е най-изумителното постижение на Агаси. В последните 10 години великият син на Лас Вегас съумя да направи нещо, за което дори най-великите американци могат само да мечтаят. Андре се превърна в глобална икона, в гражданин на света и обединяваща фигура. Дори сега, когато щатската външна политика е оставила Америка почти без симпатизанти, Агаси продължава да събира аплодисментите на милиони фенове във всички краища на света.

Какво ни кара да обичаме Андре и да го приемаме с отворени обятия? Може би причината е, че той е човек, който не е окован в конкретна етническа принадлежност. Дядо му е от Украйна, баба му от Турция, баща му от Иран, майка му от Америка. Във вените му тече истинска амалгама от кръв, в която съществено място заема арменската. Хора в целия свят са в състояние да се идентифицират с Агаси и да не гледат на него като на чужденец, а просто като на брилянтен тенисист.

Едно от най-уникалните качества на Андре е способността му да се адаптира и променя. Казват, че човек не променя характера си след 7-годишна възраст, но Агаси намери начин да премине през поредица неочаквани метаморфози, които като че ли продължават дори до днес. При това хамелеонщината му винаги водеше до нещо по-добро. В началото той бе бунтар, тийнейджър, който мразеше консервативните традиции на тениса и не пропускаше да ги предизвиква с поведението и облеклото си. Всички помним крещящите му екипи в неонови цветове и странните му дънкови шорти. През 80-те Андре се превърна в нещо като крал на лошия вкус. Ако имаше модна полиция, той сигурно нямаше да излиза от затвора.

Тупираната му и изрусена грива често бе забелязвана да се тресе из дискотеките в малките часове, а тренировъчните му навици бяха повод за постоянна критика. Прочута стана репликата му от рекламата на фотоапаратите „Канон“: „Имиджът е всичко!“ В онези години за Агаси формата определено имаше по-голяма стойност от съдържанието. Навярно именно поради това великият треньор Ник Болетиери реши да се раздели с него. Но Андре намери положително превъплъщение. През 1995 се раздели с оредялата си коса, сложи бял екип и започна да демонстрира уважение към традициите в тениса. В същата година в знак на признателност към феновете той реши след всяка победа да излиза в центъра на корта, отправяйки поклон и въздушни целувки към трибуните. След сватбата с актрисата Брук Шийлдс обаче играта на Агаси се влоши катастрофално и той се срина на 141-о място в ранглистата. Поредната му метаморфоза настъпи след развода и женитбата за Щефи Граф. Андре започна да тренира и да се храни като монах от Шао Лин и резултатите не закъсняха. Така на преклонна възраст той отново превзе света на тениса и се добра до първото място.

Тук, в Америка, Агаси е много, много обичан и заради голямото си сърце. В света на спорта единствено Ланс Армстронг е дал повече пари за благотворителни цели от Андре, който дарява милиони за сираци и бедни деца.

Стилът на Агаси винаги е бил изключително атрактивен и нестандартен. Всички знаем, че Агаси играе от задната линия, но това, което го прави особено опасен, е нечовешката му прецизност. Преди 35 години свръхамбициозният му баща е закачил тенис топка над люлката му, за да могат очите на бебето да следват движението й. На 2 г. Андре вече играе с малка ракета, завързана за ръката му. По-късно бащата включва в тренировките машина за изстрелване на топки, която е приспособена да обстрелва корта с огромна скорост. Благодарение на това Агаси се сдобива с най-унищожителното си оръжие: гръмотевичен ретур, в който до ден днешен няма равен. Също единствен по рода си е форхендът му, който е с много късо замахващо движение и магьоснически „топ спин“. Агаси бе истинско удоволствие за гледане, особено в началото на 90-те, когато се появиха цяла плеяда досадни силови играчи.

Легендарни са слуховете за тренировките за точност на Андре. Казват, че слагал монети от 25 цента на крайната линия и ги целел една по една със знаменитите си удари. Действително форхендът му бе с лазерно насочване, но той не спря да развива играта си. В последните години изработи и дяволски добро отсичане с бекхенд, което вбесяваше противниците му, както и доста подобрен сервиз. Но малко по малко възрастта започна да настига дори неостаряващия гений. Десният глезен, коленните стави и най-вече гърбът се превърнаха в постоянна инквизиция за тенисиста. Болката стана негов постоянен спътник, а играта, която толкова обичаше, бе мъчително страдание. Човек може да изиграе някой и друг номер на времето, да го надхитри за малко, но старият паяк Хронос търпеливо плете паяжината си и рано или късно всеки е обречен да стане негова жертва. През последната година в мрежата му започнаха да се блъскат дори и доскоро безупречните ретури и форхенди на Агаси. Всички знаехме, че краят на една епична 20-годишна кариера е застрашително близо и въпреки всичко бе трудно да приемем решението на Андре, който заяви, че ще остави ракетата завинаги след US Open. Моментално целият турнир се превърна в своеобразен прощален реверанс към големия тенисист.

Джеймс Блейк изрови от архивите на „Найк“ екип от 80-те години на Агаси и игра с него. Федерер призна, че е стискал палци за Андре и е стоял буден до 1 часа, за да го гледа, а трибуните бяха пълни до прасване за неговите последни мачове.

Срещу Андрей Павел и Маркос Багдатис Агаси игра на кортизонови инжекции. Сервисът му бе плачевен и дори прочутият ретур – нестабилен. Но Андре намери начин да се добере чак до III кръг. И така дойде мачът му с Бенямин Бекер и завесата най-после се спусна. Въпреки че бе вдървен от болка в гърба, Агаси се бори като лъв и ни дари с един последен красив и оспорван двубой. В последните минути той почти не можеше да се движи и след последната топка с мъка се добра до стола встрани от корта. В този момент осъзна, че е ударил последния си форхенд, и сълзите рукнаха по лицето му. Сякаш мина цяла вечност, преди да овладее емоциите си и да излезе в центъра на корта. За последен път се поклони на публиката и раздаде традиционните си въздушни целувки. След това Андре взе микрофона и притихналата публика чу една покъртителна прощална реч, за която ще се говори дълго. 23 000 разплакани зрители станаха на крака, за да избухнат в продължителна овация.

И в този момент си дадох сметка, че за втори път в живота си виждам как хората изпращат с аплодисменти и искрена благодарност едно залязващо слънце. Тенисът не свършва с Андре Кърк Агаси: утре ще изгрее ново слънце, може би дори по-ярко, но никога точно същото. Всеки момент има свое собствено вълшебство, всеки залез своя красота и когато те отминат, трябва да сме благодарни, че сме имали привилегията да им се наслаждаваме.

Иво Иванов, „7 дни спорт“


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH