Да се откажеш от пеперудите в стомаха



„Бях толкова щастлива, но изпитвах и някаква горчивина. Родителите ми ги нямаше и не знаех дали изобщо са имали възможността да гледат мача“, това са думите на една тенисистка от Чехословакия, която през 1978 година за първи път печели Уимбълдън. Първата от деветте титли на Мартина Навратилова на „свещената трева“ и една от 18-те от Големия шлем.

Вижте още:

Всъщност при въпросния триумф Мартина не е виждала най-близките си хора от близо четири години, след като през 1975 година напуска родината си и заживява в САЩ. Майка ѝ и баща ѝ успяват да изгледат финала на Уимбълдън, след като пътуват от Пилзен до германската граница и дори успяват да се свържат с Лондон, за да чуят дъщеря си след успеха.

navratilova wimbledon 2

През 1973-а 16-годишната Навратилова дебютира на Уимбълдън и печели титлата на двойки, партнирайки си с добрата си приятелка Крис Евърт. Още тогава се вижда, че тази тенисистката е способна на изключителен тенис, когато стъпи на трева.

Годините минават, а Мартина доминира и постепенно си печели статута на легенда. В стомаха ѝ „пърхат пеперуди“ всеки път, когато пристигне в Лондон за Уимбълдън, а титлите се трупат една след друга.

И все пак всяка приказка има своя край…

Годината е 1994, а светът на тениса се е фокусирал върху една жена, която идва на най-престижния турнир в историята преди повече от 20 години като някакво момиче от Чехословакия и се превръща в кралицата на надпреварата. Мартина обявява, че това е последното ѝ участие на сингъл в The All England Club.

navratilova wimbi

„Така го усещам, не знам. Имах по-дълга серия от очакваното и съм много благодарна за това. Готова съм да се откажа от пеперудите в стомаха, които пърхат в мен преди мач и по време на мач“, е знаменитото изказване на Навратилова.

Приказният сценарии, разбира се, включва 10-а титла на Уимбълдън. За публиката обаче е достатъчно за последен път да приветства своята кралица.

„Леле, какво ще кажете за това? Цялата публика на крака. Всички споделят емоцията. Мога да кажа, че съм бил на всеки турнир тук от Втората световна война насам и никога не съм виждал подобно нещо. Само чуйте това…“, казва коментаторът по BBC, докато Навратилова се усмихва, слага очилата си и приготвя ракетите.

Започва с победа над британката Клейри Тейлър, а очакванията внезапно се вдигат. Всички започват тайно да си мислят за десетата титла. Навратилова стига до 1/4-финал след успех и над Хелена Сукова, а след всеки двубой няма подавач на корта, който да не иска автограф от деветкратната шампионка. Всяко нейно отиграване всъщност пише история и хората искат да са част от нея.

След това Яна Новотна изглежда като най-голямото предизвикателство, но всъщност взима само гейм. Навратилова лети по корта, пласира уинъри, движи се като пеперуда и блести на мрежата. Класира се на 17-ия си 1/2-финал, на който излиза срещу  Джиджи Фернандес и прави очакваното.

wimbledon

Остава само още една победа до трона. След 1/2-финалния си успех Мартина опира глава в коленете си и започва да плача. Добрата ѝ приятелка Джиджи идва, за да я прегърне и поздрави. И дори и да е разочарована, пуерториканката се усмихва.

Големят финал е срещу Кончита Мартинес. Испанката взима първия сет, след като умело държи опонентката си зад основната линия максимално дълго и пласира страхотни минаващи удари, когато все пак родената в Чехословакия тенисистка тръгва напред.

Навратилова не се разколебава, а благодарение на смелостта си изравнява сетовете. Все по-трудно обаче избягва пасинг шотовете на Мартинес и накрая вече няма отговор. В последната точка от двубоя испанката излиза на мрежата с дълбок апроуч, а бекхендът на деветкратната шампионка излиза в аут.

На церемонията след това Мартина държи в ръцете си по-малък трофей от този, който е свикнала да държи, но е аплодирана като шампионка. И да, заради загубата ѝ финалът не става най-великият в историята на Уимбълдън, но аплодисментите, с които феновете я даряват, са най-великите. На трибуните този път са и родителите на легендата.

„Много съм щастлива и много тъжна. Аз ще се върна отново, просто няма да удрям топки повече.“

navratilova ne

Всъщност Навратилова записва исторически успех през 2002 година, след като побеждава с 6-1 4-6 6-2 рускинята Татяна Панова, 22-а в световната ранглиста тогава, в първия кръг на турнира в Ийстбърн, където участва с покана от организаторите. Така тя става най-възрастната жена, спечелила мач в професионален турнир – 45 години. По това време Мартина не е играла мач поединично от осем години след загубата срещу аржентинката Габриела Сабатини в първия кръг на последния турнир за сезона „Мастърс къп“ през ноември 1994 г.

Мартина никога не е бягала от изпитанията като тенисистка в миналото, не го е правила и когато се е искало нейното мнение сега. Носителката на 167 турнирни титли предизвика общественото мнение, като разкритикува позицията на легендарната австралийка Маргарет Корт за хомосексуалните бракове.

Напрежението нарасна, когато мачът на Навратилова на двойки в турнира на легендите от Australian Open беше насрочен за един от кортовете в Мелбърн, кръстен на Маргарет Корт. В навечерието на турнира 11-кратната шампионка Корт, сега пастор в християнски храм, се изказа срещу хомосексуалните бракове. Според нея „политическо коректното образование майсторски ескортира хомосексуалността от затворената стая до тема в обществото. Сега агресивно иска права за бракове, които не са техни“.

Всъщност намесата ѝ в политически въпроси ѝ спечели и много врагове, но в крайна сметка именно качеството да не се страхува от никого и нищо я направи велика шампионка.

Борислав Орлинов, TennisKafe.com

 
Тагове: ,

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.