Така нареченото „ново поколение“ вече е в средата на 20-те си години и изяви своите най-силни представители. Ако първоначално това се очертаваше да бъдат Зверев, Медведев и Циципас, сега спокойно към тях можем да добавим Беретини и Рубльов в заформяща се „Голяма петорка“.
И макар Зверев също да спечели финалите на ATP и да добави злато от Олимпиадата в Токио към колекцията си, в моите очи този, който е с най-силна заявка да задава темпото в следващите години е Даниил Медведев.
Основните причини за това – по-голямото тактическо разнообразие, което притежава и готовността да променя драстично играта си, за да постига резултати.
Сезон 2021 е много показателен за руснака. За никого не е тайна, че през последните няколко години Медведев е фактор на турнирите на твърди кортове. През този обаче показа готовност да разчупи представите за специалист на хард и да започне с успехите и на другите две настилки.
Помиряване с клея
Ахилесовата пета на Медведев е клеят. До тази година той нямаше нито една победа на Ролан Гарос и по характерен за себе си начин не спестяваше на медиите мислите си по темата:
„Не харесвам нищо в клея. Топката отскача лошо и целият ставаш мръсен“ – каза той в Монте Карло.
Макар честите смени на темпото да му подхождат и придвижването му по корта да е добра основа за силна игра на тази настилка, плоските му удари не са подходящи за нея. Забързването на кортовете обаче е добре дошло, а двамата с Жил Сервара са доказали, че те умеят да адресират проблемите и да работят по тях.
След като подготовката му за сезона на червено бе нарушена от изкаран коронавирус, Даниил започна колебливо в Мадрид и Рим, но не само прескочи за пръв път в кариерата си първия кръг на Ролан Гарос, но и стигна до четвъртфиналите, където отстъпи на Стефанос Циципас.
„Той знае, че може да спечели всеки турнир, в който влезе. За да се убедиш в това са ти нужни специални умения и не са много атлетите, които са успели да влязат в тази зона. Даниил е там. Но не и на клей. Все още трябва да премине през много етапи, същите през които премина, за да стигне до това ниво на твърди кортове и в зала“ – заяви треньорът му преди надпреварата в Мадрид.
„Ако играя на клей, както на хард, резултатите не са впечатляващи заради плоските ми удари“ – обясни самият Медведев в Монте Карло. „Работя по вкарване на повече спин, повече траектория… Трудно е, защото в продължение на 9-10 месеца играя както съм свикнал. След това за два трябва да променя част от неща и в същото време да задържа някои, които правя добре. Няма как да промениш всичко напълно.“
Към силното му представяне в Париж добавяме и първа титла на трева. Реши да не си дава почивка след втория „мейджър“ за сезона и да опита да натрупа мачове на зелената настилка, преди да играе на Уимбълдън. В Майорка обърна Пабло Кареньо Буста на полуфиналите и не даде сет на никой друг. Докато има обяснение за проблемите му на клей, на трева му е нужно много по-малко, за да стане успешен.
Склонността да вкарва нови елементи в играта си и да прави промени е това, което според мен ще го превърне в човека, задаващ модата през следващите години. Зверев постигна големи успехи и е показвал, че може да се справя на всяка от настилките, но при него планът изглежда винаги един с много малки корекции. Когато играта му върви, Саша може да победи всеки един състезател в Тура, както показа на полуфиналите в Токио. Циципас стигна до три поредни полуфинала от Големия шлем и показва впечатляващо постоянство напоследък, но също не е толкова вариативен, колкото умее да бъде Медведев.
Никога не го е страх да прави тактически промени по време на мач
През 2019 в трети кръг на Уимбълдън руснакът губеше с 0-2 сета от Адриан Манарино, но желанието му да се класира за първи път във втората седмица на турнир от Шлема се оказа твърде голямо, че да спазва установените „норми“.
Руснакът застана на сервис чак в края на полето – там, където започват очертанията на корта за игра на двойки, и започна да изстрелва начални удари по диагонала. Това съвсем обърка противника му, който загуби следващите два сета. В крайна сметка обаче Медведев нямаше ден и загуби в пет части, но доказа, че е по-различен от онези тенисисти, които, тръгнат ли по течението към загубата, не могат да сторят много, за да я избегнат.
На US Open през същата година пък срещу Стан Вавринка видяхме промени на няколко пъти – в средата на мача усети, че късите топки биха проработили срещу уморения съперник и започна изключително често да залага на тях. В същото време не можеше да се говори за предсказуемост, защото винаги вместо тях към теб можеше да се насочи някой от плоските му снаряди от форхенд или бекхенд.
Умението му да се напасва към ситуацията е видно и от проучването на Infosys ATP Insights за периода от началото на 2019 до май 2020 върху успеваемостта на играчите при точки с различна продължителност. Той бе сред лидерите както при разиграванията под 4 удара, така и при тези над 9.
Към това може да добавим неортодоксалния му бекхенд, при който понякога замахът му не изглежда никак естествено, но въпреки това постига резултат, и ретура, който няма равен на хард през сезон 2021. Защитата му също е феноменална и са нужни значително повече удари от обикновено, за да бъде преодолян, а успеваемостта му срещу топ 10 играчи е висока.
Има, разбира се, сфери в играта му, които изискват много работа. Волетата му по време на двубоите на двойки на ATP Cup, например, бяха на моменти комични, но моментално бяха набелязани като нещо, което изисква подобрение. Именно това непрестанно желание на руснака да търси как да се развива, прави потенциала му плашещо голям.
А основата вече е поставена – през настоящия сезон той се превърна в първия отвъд Федерер, Надал, Мъри и Джокович, стигнал до №2 от 2005 година насам. Предстои да видим дали прогресът ще продължи.
Момчил Русев, TennisKafe.com
