Доминик Тийм се противопостави на инициативата топ съзтезателите да окажат финансова помощ на по-ниско ранкираните в Тура по време на коронавирус пандемият, защото според него тенисът е като всяка друга професия – никой не ти гарантира успех и печелиш толкова, колкото си заслужил.
Изказването на световния №3 предизвика редица негативни реакции, една от които бе на Дъстин Браун:
„Когато започнах да играя през 2004 година, живеех в кемпер, оцелявах седмица за седмица с парите, които успявах да направя. Да загубя в първи кръг на турнир с награден фонд 10 хиляди означаваше 117,50 долара – извади данъците… Заради това започнах да наплитам ракети на други тенисисти за по 5 евро.. Ако това се беше случило тогава, щеше да ми коства кариерата,“ написа шоуменът в Twitter.
Колкото и неприятна да е ситуацията, ние трябва да изведем най-доброто от нея и един поглед към това, което Дъстин донесе на Тура винаги е приятен. Ако действително кризата бе се случила в тежкия за него период и не бяха взети мерки да му се помогне финансово, щяхме да изгубим един от най-колоритните образи в историята на спорта.
Преди да се впуснем към златните моменти, с които повечето от нас са наясно и които са гледали на повторение десетки пъти, нека погледнем към трудното начало на пътя на Браун в тениса.
Бившият №64 е роден в Германия, като майка му е местна, а баща му – от Ямайка. Определя родителите си като най-вдъхновяващите хора в живота си и има защо – за разлика от други тенис семейства, те не живеят в охолство, началото на кариерата на Дъстин не е никак леко и без техните жертви със сигурност нямаше да можем да се насладим на магическите му изпълнения на корта. Спомняте ли си татуса, който има на ребрата си? Този, който мнозина си мислят, че е на Боб Марли? Лицето е на баща му Лирой.
Хваща ракета за пръв на 5 години, но е скъпо да се развива в Германия и на 12 години се насочва към Ямайка, за да преследва мечтата си – да стане професионален тенисист.
Завръщането в Европа също не минава без трудности. Пътят към елита е сложен преди всичко финансово. Както посочва по-горе, от 2004 до 2007 година обикаля турнирите с кемпер, подарен от родителите му. Живее в него, а всеки спечелен цент е от значение. Според New York Times номерът на подвижния му дом CE DI 100 е бил специален – CE за града, в който е роден Целе, D за Дъстин, I за майка му Инж и 100 за целта, която има пред себе си – да пробие сред първата стотица в тениса.
Изглежда това проработва и след години в дъното на топ 500, през 2009 година той прави своя пробив – стига до четири Чалънджър финала, печели един и завършва сезона под №144 – на крачка от мечтата, на прага на големите турнири.
През 2010 година побеждава Робин Хаасе в Гърция, тогавашният световен №19 Сам Куери в Нюпорт, затвърждава името си в Тура и дебютира в топ 100.
Оттам нататък всичко е шоу.
Тук няма да откриете типичната история за величие в спорта, преминало през трудности и стигнало върха. Феновете на Браун не са такива заради интензивните сблъсъци по финали, задължителното търсене на победа или множеството титли. Те го подкрепят, защото това, което прави той на корта е изкуство.
Един негов мач се равнява на цяла компилация от клипове с трикови удари. Който и да е мач.
Удари зад гърба, между краката, с гръб към мрежата, с плонж… Умножете по 10 атрактивността в играта на Ник Кирьос и ще получите германеца.
Не му е нужна голямата сцена, за да се развихри. Пуснете си произволен негов двубой на ниво Чалънджър, изчакайте два гейма и вече ще сте видели няколко изумителни изпълнения.
Всъщност Дъстин разполага с оръжия, които биха му помогнали да стигне още по-напред в ранглистата, ако заложи изцяло на тях, играе по-обрано и единственото, от което се интересува е успехът. Сервисът и форхендът му могат да бъдат едни от най-добрите в Тура, а чувството му към топката е сравнимо с това на най-добрите в Тура. На мрежата е готов да измисли десетки начини да те надиграе.
Да, за него тенисът е начин на препитание, но и забавление. Експерименталните отигравания му носят множество травми, а и купища загубени точки. Някои може да ги определят като недостатък, но за други именно в тях се крие блясъка на Дъстин Браун.
Дайте на този човек „уайлд кард“ за всеки турнир на трева
Стила му на игра несъмнено процъфтява най-силно на зелената настилка и там са най-големите върхове в кариерата му.
Всеки се сеща за тези мачове с Надал, но преди да стигнем до тях, няма как да пропуснем една друга знаменита негова победа, останала донякъде в сянка – тази над Лейтън Хюит на Уимбълдън през 2013 година.
Успехът му с 6-4 6-4 6-7(3) 6-2 остава единствената среща между двамата, а след него Браун казва:
„Плаках като малко момиченце. Ще ми отнеме време, за да осъзная какво се случи. Обичайно не съм от мъжете, които плачат. Играх срещу Лейтън Хюит – един от хората, към които гледаш, докато порастваш.“
Стигаме, разбира се, и до двете култови победи над Рафа – в Хале и на Уимбълдън – не са много хората с перфектен баланс срещу испанеца. Думите на Матадора след мачовете им също са показателни за таланта на настоящия №239:
„Нямам проблеми с колената през тази година, загубих защото съперникът ми игра по-добре“ каза Надал на пресконференцията в Хале през 2014 г.
След загубата на Уимбълдън изказа дори по-големи суперлативи:
„Не можеш да грешиш срещу играч като него. С този сервис няма какво да губи – и първия, и втория му начален удар са с почти същата скорост. Нямаше и как да намеря ритъм – не можех да ударя три поредни топки по един и същ начин.“
Именно непредсказуемостта е сред големите сили на Браун. Срещу Рафа можехме да видим всичко от арсенала му – бомбени втори сервиси, неочаквани къси, изваяни лобове и редица брилянтни волета.
Дъстин Браун може да изненада абсолютно всеки противник на тревните кортове, като същевременно предостави на публиката несравнимо шоу. Вече на 35 години той продължава да твори с ракетата и ще бъде истинско щастие да го видим отново на някой от големите форуми – дори да е за един последен път.
Ако подобен талант се крие някъде по ниските позиции в ранглистата и е на път да се откаже заради финансови трудности, то всеки дарен долар от топ 100 ще си заслужава.
Момчил Русев, TennisKafe.com
