Властелините на Големия шлем: Когато Джокович превзе и последната останала крепост

Властелините на Големия шлем: Когато Джокович превзе и последната останала крепост

Те са властелини на турнирите от Големия шлем. Отделиха си автономна област в тениса, за чиито граници през годините малцина тенисисти получиха печати в паспортите си. Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович – тройката, срещу която всеки знае колко минимални шансове има. Легендите, които счупиха безброй рекорди. TennisKafe.com дава старт на рубриката „Властелините на Големия шлем“, в която ще ви върне на най-добрите „мейджър“ представяния на всеки от Федерер, Надал и Джокович на всяко от състезанията от Шлема. А като бонус ще ви припомним и някои паметни представяния на още емблематични фигури от любимата ни игра.

През първите години на последното десетилетие Новак Джокович постепенно започваше да представлява все по-голяма заплаха за доминацията на Роджър Федерер и Рафаел Надал, като Мелбърн се оформи като любимото му „ловно поле“. Бързо двойката на върха се превърна в тройка, която се бореше рамо до рамо за големите отличия.

Уимбълдън и US Open също бяха превзети, но крепостта на Рафаел Надал в Париж продължаваше да не отваря вратите си за сърбина. Титлата от Ролан Гарос се превърна най-жадуваната цел за Ноле, който ставаше все по-добър и скоро вече доминираше в Тура.

2015 изглеждаше като година, в която най-после Джокович ще може да се отпусне щастлив в клея. След два загубени финала от Рафа, Новак пристигна във френската столица в серия от 22 победи и с трофеите от Мастърсите в Монте Карло и Рим на червено в колекцията си.

Сякаш най-после бленуваният ден щеше да дойде –  на четвъртфиналите най-после успя да победи Надал в „дома му“ – 7-5 6-3 6-1. Анди Мъри отново бе преодолян, макар и в пет сета, за да набъбне серията на Новак до 28 поредни победи.

На финала обаче чакаше вдъхновеният Стан Вавринка, а физическото изтощение също каза своята дума. Всичко в играта на швейцареца се получаваше и изненадата бе факт – топ поставеният и този път не успя да се докосне до Купата на Мускетарите. Изключително болезнен и разочароващ момент за сърбина, който не успя да сдържи емоциите си след двубоя, а по време на награждаването получи продължителни аплодисменти и овации от публиката, която се изправи на крака за него при третия му загубен финал от турнира. Един от най-красивите моменти в Тура:

Търсенето на кариерен и сезонен Голям шлем бе отложено с една година. За да дойде и турнирът, който заема централно място в нашия разказ: Ролан Гарос 2016.

Джокович бързо се надигна след разочарованието и австралийското турне за пореден път му даде ударно начало на сезона – титлите от Доха и Australian Open отидоха на негова сметка, а отказването в Дубай беше бързо забравено след успехи в „Слънчевия дубъл“. Не успя да защити трофеите в Рим и Монте Карло, но пък спечели другия Мастърс преди Париж –  Мадрид. За четвърти път в последните пет години влизаше в Ролан Гарос като топ поставен.

И този път започна с уверена крачка. В първите два кръга елиминира Лу Йен-хсун и Стив Дарси за общо под четири часа, превръщайки се в едва третия тенисист след Роджър Федерер и Серина Уилямс с по поне 50 победи на всеки от турнирите от Шлема. До осминафинала серията му бе експресна – отне по-малко от шест часа и нито един загубен сет.

Дъждът и борбеността на Роберто Баутиста Агут създадоха известни проблеми в следващия етап от надпреварата. Срещата започва с разиграване от 30 удара и остава нервна до края на първата част. Джокович повежда с пробив още в началото, но испанецът отговаря бързо на предизвикателството – до този момент и двамата не са губили сет в турнира. Дъждът продължава, но също и играта на „Филип Шатрие“ – Баутиста Агут извлича максимума от забавения от условията корт и  изнервения си противник и повежда с 6-3.

Да вземеш един сет срещу Джокович в този период от кариерата му не е лесно, а да го победиш е почти непосилно. След повече от три часа сърбинът преодолява и това предизвикателство, след което се връща към убедителната игра и преминава безпроблемно през Томаш Бердих и Доминик Тийм – австриецът все още не е състезателят, в който му предстои да се превърне и отстъпва на Ноле с 2-6 1-6 4-6.

djokovic-vainqueur-roland-garros-v2-2

Новак отново е на финал и за втора поредна година от другата страна на мрежата не е Рафаел Надал – травма в китката е принудила Матадора да се откаже още във втори кръг. Този път негов противник бе Анди Мъри.

Шотландецът изживяваше най-добрия си сезон на червено, който включваше и победа именно над Джокович на финала в Рим. В Париж пък тъкмо бе елиминирал миналогодишния шампион Стан Вавринка в четири сета.

Двубоят започна добре за Анди, който поведе с 6-3 и имаше брейкбол още в първия гейм на втория сет, но не се възползва и изостана с 6-3 1-6 2-6. В четвъртия двамата играеха при изравнени сили, като британецът успя да навакса изоставане от 2-5, но се пречупи при третия мачбол на опонента си.

Новак Джокович най-после беше шампион на Ролан Гарос. 

Това го превърна в първия състезател, който държи едновременно четирите трофея от Големия шлем в периода, в който те се провеждат на три различни настилки. Още една златна страница от историята на сърбина.


Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH