Властелините на Големия шлем: Когато Джокович превзе и последната останала крепост

Властелините на Големия шлем: Когато Джокович превзе и последната останала крепост

Те са властелини на турнирите от Големия шлем. Отделиха си автономна област в тениса, за чиито граници през годините малцина тенисисти получиха печати в паспортите си. Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович – тройката, срещу която всеки знае колко минимални шансове има. Легендите, които счупиха безброй рекорди. TennisKafe.com дава старт на рубриката „Властелините на Големия шлем“, в която ще ви върне на най-добрите „мейджър“ представяния на всеки от Федерер, Надал и Джокович на всяко от състезанията от Шлема. А като бонус ще ви припомним и някои паметни представяния на още емблематични фигури от любимата ни игра.

През първите години на последното десетилетие Новак Джокович постепенно започваше да представлява все по-голяма заплаха за доминацията на Роджър Федерер и Рафаел Надал, като Мелбърн се оформи като любимото му „ловно поле“. Бързо двойката на върха се превърна в тройка, която се бореше рамо до рамо за големите отличия.

Уимбълдън и US Open също бяха превзети, но крепостта на Рафаел Надал в Париж продължаваше да не отваря вратите си за сърбина. Титлата от Ролан Гарос се превърна най-жадуваната цел за Ноле, който ставаше все по-добър и скоро вече доминираше в Тура.

2015 изглеждаше като година, в която най-после Джокович ще може да се отпусне щастлив в клея. След два загубени финала от Рафа, Новак пристигна във френската столица в серия от 22 победи и с трофеите от Мастърсите в Монте Карло и Рим на червено в колекцията си.

Сякаш най-после бленуваният ден щеше да дойде –  на четвъртфиналите най-после успя да победи Надал в „дома му“ – 7-5 6-3 6-1. Анди Мъри отново бе преодолян, макар и в пет сета, за да набъбне серията на Новак до 28 поредни победи.

На финала обаче чакаше вдъхновеният Стан Вавринка, а физическото изтощение също каза своята дума. Всичко в играта на швейцареца се получаваше и изненадата бе факт – топ поставеният и този път не успя да се докосне до Купата на Мускетарите. Изключително болезнен и разочароващ момент за сърбина, който не успя да сдържи емоциите си след двубоя, а по време на награждаването получи продължителни аплодисменти и овации от публиката, която се изправи на крака за него при третия му загубен финал от турнира. Един от най-красивите моменти в Тура:

Търсенето на кариерен и сезонен Голям шлем бе отложено с една година. За да дойде и турнирът, който заема централно място в нашия разказ: Ролан Гарос 2016.

Джокович бързо се надигна след разочарованието и австралийското турне за пореден път му даде ударно начало на сезона – титлите от Доха и Australian Open отидоха на негова сметка, а отказването в Дубай беше бързо забравено след успехи в „Слънчевия дубъл“. Не успя да защити трофеите в Рим и Монте Карло, но пък спечели другия Мастърс преди Париж –  Мадрид. За четвърти път в последните пет години влизаше в Ролан Гарос като топ поставен.

И този път започна с уверена крачка. В първите два кръга елиминира Лу Йен-хсун и Стив Дарси за общо под четири часа, превръщайки се в едва третия тенисист след Роджър Федерер и Серина Уилямс с по поне 50 победи на всеки от турнирите от Шлема. До осминафинала серията му бе експресна – отне по-малко от шест часа и нито един загубен сет.

Дъждът и борбеността на Роберто Баутиста Агут създадоха известни проблеми в следващия етап от надпреварата. Срещата започва с разиграване от 30 удара и остава нервна до края на първата част. Джокович повежда с пробив още в началото, но испанецът отговаря бързо на предизвикателството – до този момент и двамата не са губили сет в турнира. Дъждът продължава, но също и играта на „Филип Шатрие“ – Баутиста Агут извлича максимума от забавения от условията корт и  изнервения си противник и повежда с 6-3.

Да вземеш един сет срещу Джокович в този период от кариерата му не е лесно, а да го победиш е почти непосилно. След повече от три часа сърбинът преодолява и това предизвикателство, след което се връща към убедителната игра и преминава безпроблемно през Томаш Бердих и Доминик Тийм – австриецът все още не е състезателят, в който му предстои да се превърне и отстъпва на Ноле с 2-6 1-6 4-6.

djokovic-vainqueur-roland-garros-v2-2

Новак отново е на финал и за втора поредна година от другата страна на мрежата не е Рафаел Надал – травма в китката е принудила Матадора да се откаже още във втори кръг. Този път негов противник бе Анди Мъри.

Шотландецът изживяваше най-добрия си сезон на червено, който включваше и победа именно над Джокович на финала в Рим. В Париж пък тъкмо бе елиминирал миналогодишния шампион Стан Вавринка в четири сета.

Двубоят започна добре за Анди, който поведе с 6-3 и имаше брейкбол още в първия гейм на втория сет, но не се възползва и изостана с 6-3 1-6 2-6. В четвъртия двамата играеха при изравнени сили, като британецът успя да навакса изоставане от 2-5, но се пречупи при третия мачбол на опонента си.

Новак Джокович най-после беше шампион на Ролан Гарос. 

Това го превърна в първия състезател, който държи едновременно четирите трофея от Големия шлем в периода, в който те се провеждат на три различни настилки. Още една златна страница от историята на сърбина.


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH