Талантът може да уцели мишена, която никой друг не успява да порази. Геният може да уцели мишена, която никой друг не успява да види. В това отношение Франческа Джоунс е истински гений.
Макар да е само на 18 години и да страда от сложно генетично заболяване, британската тенисистка записа своето второ участие на Уимбълдън след покана от организаторите. Загуби в първи кръг от квалификациите така, както и преди година, но успехът за Франческа, която има общо осем пръста на ръцете, не се измерва в победи, а във всеки изминал ден, прекаран на корта.
„Винаги казвам, че най-голямото удоволствие в живота е да правиш това, което хората си мислят, че не можеш“, казва младата тенисистка.
На 18 септември 2000 г. в Лийдс се ражда момиче със синдром EEC (Синдром ектродактилия-ектодермална дисплазия-лицеви цепнатини) – тежко генетично заболяване, което представлява деформация на крайниците и в повечето случаи се характеризира с липса на няколко пръста на ръцете и краката. Освен това, страдащите от синдрома имат по-малко зъби и цепнато небце или устна.
Франческа е по-различна от повечето хора, тъй като има по четири пръста на ръцете, три на десния крак и четири на левия. По-различна е и заради вътрешната си сила – макар заболяването да влияе на баланса и на захвата ѝ, Джоунс се справя твърде добре с ракета в ръка.
Пръв тази дарба открива баща ѝ, който я води на тенис лагер през лятото. Заради множеството операции, които Франческа претърпява още в ранна детска възраст, лекарите не ѝ дават никакви шансове да практикува любимия спорт. Тя обаче опровергава всички. Когато е на десет и още посещава начално училище, напуска Йоркшир и се мести в Испания, за да тренира в академията Санчес-Касал в Барселона. През обучение там са минали Анди Мъри, Рафаел Надал и Даниела Хантухова, което дава ясен знак – Франческа иска да се занимава професионално с тенис.
„Смятам, че никой не трябва да бъде ограничаван от мнението на другите“, убедена е Джоунс.
Първият ѝ треньор във Великобритания – Мат, си спомня колко изумен е бил от таланта на малкото момиче Франческа, което хваща ракетата на четиригодишна възраст: „Още от първия ден, в който я видях да тренира, беше очевидно, че тя притежава нещо специално. Имаше добра координация и можеше да провежда разигравания дори без помощта на треньор. Това обаче се дължеше на нейния състезателен инстинкт – тя просто искаше да побеждава.“
Развитието на Джоунс минава под зоркия поглед на Стефан Ортега в Барселона, а настоящият ѝ наставник е друг испанец – Алберт Портас.
От LTA също правят голям жест и ѝ гласуват доверие. Lawn Tennis Association помага на британски състезатели на възраст от 16 до 24 години, които имат потенциал да достигнат до топ 100 в следващите пет години. Асоциацията осигурява треньори за специфичните нужди на играчите, занимания в Националния тенис център, както и възможности за получаване на „уайлд кард“ за различни състезания.
И Франческа вече оправдава доверието към себе си. В момента тя се намира под №297 в ранглистата на WTA, а това е и рекордното ѝ класиране на този етап. В същото време е в топ 10 при дамите от Великобритания. Стига до там след две поредни титли на клея в Минск тази година, а после идва и втората поредна покана от Уимбълдън за участие в пресявките. Така Джоунс, въпреки обстоятелствата, усеща магията на най-стария турнир в света, докосва се до вековната история и изживява най-смелите си блянове.
Отправя и важно послание към хората в нейното положение. Въпреки всички препятствия на съдбата, вие можете да успеете. Можете да сбъднете мечтите си.
„Всичко, през което съм преминала, е допринесло за моята зрялост“, осъзнава Джоунс още преди три години. „Знам как да се справям с различни ситуации в ежедневието. Беше доста сложно, но в крайна сметка смятам, че се превърна в мое предимство. Преминах през много операции, когато бях по-малка, а за това ми помогна психическата сила.“
„Не играя тенис за парите. Играя заради страстта. Искам другите да видят какво е възможно да постигнат в живота“, казва Франческа.
Да, 18-годишната тенисистка не успя да удължи приказката си на „свещената трева“ и да стане супергероиня на корта. Предвид своето неравнопоставено положение в сравнение с останалите състезателки, тя не очаква „дъги и еднорози“. Но знае, че тайната във всяко начинание е максималната отдаденост. Вярва, че тя може да я отведе до върха.
Франческа Джоунс не е от онези атлети, претърпели тежко детство, изпълнено с бедност и лишения, а после стигнали до „светия Граал“ в своя спорт. Тя е посланик, мотиватор и учител. И най-много от всичко – човек. А хората притежават нещо, което никой не може да им отнеме – мечти.
„Ако мога да спечеля Уимбълдън и да бъда женският вариант на Анди Мъри, а защо не и по-добра, това би било основната ми цел.“
Димитър Радев, TennisKafe.com
