Неусетно в последните три дни се проведе четвъртото издание на Laver Cup – турнирът, който стартира през 2017-а чрез главната инициатива на Роджър Федерер и неговия агент Тони Годсик. Кръстен на Род Лейвър, турнирът има главната цел да бъде тенис еквивалентът на Ryder Cup – прочутият турнир по голф, противопоставящ отборите на Европа и САЩ.
Всъщност, двата турнира през тази година се проведоха по едно и също време, което още повече показа колко далеч все още е Laver Cup спрямо голф шоуто. Всички спортни, че и не само спортни медии по цял свят информираха за Ryder Cup, огромен брой тенисисти също се вълнуваха от случващото се. Гарбине Мугуруса даже посети един от дните на турнира. В същото време не съм видял и един тенисист, който да коментира каквото и да било за Laver Cup. Ще се радвам да видя и вашите мнения в коментарите, но ми се струва, че противопоставянето между „отбора на Европа“ и „отбора на Света“ продължава да не успява да развълнува особено и иначе запалените привърженици на играта.
И тук стигаме до големия проблем на Laver Cup. Проблем, който си мисля, че още дълги години няма да позволи на инициативата на Федерер да се превърне в един от най-очакваните тенис турнири през сезона. Джон Макенроу, капитанът на световния отбор, разкритикува АТР, казвайки, че от асоциацията пречат на развитието на турнира като в същата седмица организират и регулярни надпревари от календара. Само че турнири като тези в Мец и Нур-Султан далеч не са големият проблем за Laver Cup. Този проблем се нарича липсата на каквато и да е конкуренция. 14-1. Това е крайният резултат в тазгодишното издание. Е, няма как да има особено вълнение при такъв резултат. Тенисът има нужда от съперничества и когато такова на практика няма, то каквото и шоу да демонстрират участниците, не е възможно интересът да е особено голям.
Разбира се, всичко това е нормално. В отбора на Европа имаше шестима тенисисти от топ 10, в световната селекция №1 бе 11-ият в света Феликс Оже-Алиасим. Разликата е очевидна и рефлектира на резултатите на корта, където единствената победа на Света беше в един от мачовете на двойки. Впрочем, в предишните издания именно победите на двойки държаха интригата поне малко по-дълго. В това отношение за мен остана загадка защо оставиха резерва Джак Сок, който от всички участници е най-добрият играч в карето.
И той обаче едва ли щеше да промени нещо особено. И така ще бъде, докато не видим нови звезди, произхождащи от страни от други континенти. Иначе, като цяло турнир като Laver Cup според мен има място в календара. Той обаче би бил много по-интересен, ако в него се включат и най-добрите жени в света. Тогава шоуто вече наистина е гарантирано.
Изцяло женски еквивалент на турнира също би изглеждал изключително интересно. Отново причината е свързана с конкуренцията, защото в WTA има достатъчно големи звезди извън Европа.
Ето един примерен списък с участници:
Отбор на Европа: Сабаленка, Плишкова, Швьонтек, Крейчикова, Свитолина, Радукану
Отбор на Света: Барти, Осака, Кенин, Андрееску, Серина Уилямс, Фернандес
Звучи добре, нали?
