Франсис Тиафо е една от новите млади надежди на американския тенис, а неговият път в спорта до момента не е стандартният. Историята му е почти толкова впечатляваща, колкото тази на сестрите Уилямс.
През втората половина на 90-те години баща му Констант имигрира в САЩ от Сиера Леоне и започва работа като строител в тенис център за деца в Мериленд.
След като комплексът е построен, Констант е оставен на работа и започва да се занимава с поддръжката на кортовете. Това дава шанс на синовете му Франсис и Франклин да прекарват много време там, докато баща им се труди по 18 часа на ден срещу заплата от 16,000 долара.
Семейство Тиафо дори временно живее в комплекса, за да пести пари, а майка им Алфина работи като медицинска сестра през нощта и живее при роднини.
Когато са на шест години, Франсис и Франклин започват да играят тенис и героят в нашата история веднага се влюбва в играта.
“Просто обожавах да играя и да ме заобикаля тенис обстановка през цялото време – сподели 18-годишният Тиафо пред The Daily Telegraph. – Имаше толкова много страхотни хора там, учехме се от тях и искахме да им подражаваме.”
Талантът на Франсис бързо е забелязан от професионалиста по това време Миша Кузнецов, който се изявява и като треньор в комплекса. Той бе в ролята на ментор на младия американец до миналата година, когато Тиафо стартира партньорство с бившия полуфиналист на Ролан Гарос Хосе Игерас, работил и с Роджър Федерер в близкото минало.
Кузнецов успява да убеди клуба да предостави на младия състезател стипендия на стойност 40,000 долара годишно, която дала достъп на Франсис до тренировъчно-академичната програма за развитие на таланти. Младокът бързо демонстрирал качествата си и станало ясно, че решението е правилно.
На 15 години години Тиафо стана най-младият победител в популярното състезание Orange Bowl, а четири месеца по-късно тримуфира и в Easter Bowl – още една престижна надпревара за юноши. Джон Макенроу през далечната 1976 г. е последният играч, постигал такъв дубъл.
Тиафо спечели първия си Чалънджър по-рано през този месец и в момента е под №124 в света. Логично, организаторите на US Open решиха да му предоставят уайлд кард за основната схема на турнира, стартиращ в понеделник.
Тийнейджърът сподели, че е изключително развълнуван и увери, че работи усилено всеки ден, за да е сигурен, че жертвите на родителите му няма да бъдат напразни.
“Когато започнах да играя тенис, бе трудно от финансова гледна точка. Бях най-бедният от всички момчета, останалите притежаваха възможно най-модерните ракети и екипи. Но семейството ми бе от огромно значение за мен, а много други хора искаха да ми помогнат. Затова трябваше да се отнеса много сериозно към тениса след всичко, което бе направено за мен. Не биваше да ги разочаровам, след като ми предоставиха такава възможност”, обясни Франсис.
Тиафо осъзнава също, че би могъл да вдъхнови други афроамериканци да опитат да пробият в световния тенис. В момента има само четири чернокожи мъже в топ 100.
“Знам, че малко цветнокожи играят тенис, но аз имам възможност да ги вдъхновя и това е страхотно – заяви американецът. – Играя за себе си и за семейството си, но също и за децата, за които съм пример за подражание. Дано ги накарам да разберат, че ако работиш здраво, има голяма възможност да бъдеш успешен в живота.”
Американският мъжки тенис не е в най-доброто си състояние през последното десетилетие – откакто Анди Родик спечели US Open през 2003 г., нито един представител на САЩ не е триумфирал в турнир от Големия Шлем. Заради това напрежението върху Тиафо няма как да не бъде сериозно особено ако един ден той пробие в ранглистата и се превърне в топ тенисист.
В момента Франсис е част от група талантливи млади американски състезатели, четирима от които са в топ 200 на света. 18-годишният Тейлър Фриц вече е под №54. Двамата с Тиафо се срещнаха в Индиън Уелс по-рано през сезона и победител бе Франсис.
Със сигурност очакванията са много скоро някои от тези играчи да направят решителна крачка напред и да върнат американския тенис там, където беше през 90-те години – време, в което Пийт Сампрас, Андре Агаси и Джим Къриър печелеха турнир след турнир, а играчи като Тод Мартин, Майкъл Ченг и Маливай Уошингтън също постигаха сериозни успехи.
Дали тези очаквания представляват непоносимо бреме за Тиафо? “Определено има напрежение, но сега има голямо количество талантливи млади момчета от нашата държава – каза той. – Гордея се, че съм част от тази група. Те ме карат да се стремя да бъде още по-силен.”
Основните оръжия на младежа са неговият сервис и форхенд, което е логично, тъй като Хуан Мартин дел Потро е идолът му. Гаел Монфис е другият тенисист, когото Франсис обича да гледа и една от причините за това е поведението на французина на корта.
“Искам да забавлявам хората. Обичам, когато има голяма публика. Кариерата на един играч не е особено дълга, трябва да можеш и да се наслаждаваш. Не може да си сериозен през цялото време”, сподели Тиафо.
Настоящият му треньор Хосе Игерас, работил не само с Федерер, но и с Пийт Сампрас и Джим Къриър, заяви: “Франсис е уникален, техниката му е много специфична и не мога да го сравня с друг играч.“
Тиафо притежава страхотно движение по корта и вроден атлетизъм, което в комбинация с нестандартния му стил на игра, може да го превърне в едно от страшилищата в света на тениса през следващите 10-15 години.
“Първото нещо, което ми прави впечатление, е че има много необичаен форхенд – обяснява легендата Брад Гилбърт. – Това не означава обаче, че ударът не е качествен. Когато видях сервиса на Анди Родик или форхенда на Рафаел Надал, си помислих същото и за тях.”
“Много често, когато казваме, че техниката на един тенисист прилича на тази на друг, се оказва, че копието не е толкова добро, колкото оригинала. Така че фактът, че стилът му е строго индивидуален, не е задължително нещо лошо”, добави бившият треньор на Андре Агаси, Анди Родик и Анди Мъри.
Гилбърт обаче подчертава, че техниката му за форхенд трябва да бъде изчистена, ако желае да се превърне в състезател от най-високо равнище. Корекции трябва да бъдат направени най-вече във фазата на замахването, а движението при сервис също би могло да бъде по-ефикасно според Крейг О’Шонеси.
Видно е обаче, че с малко работа Тиафо би могъл да постигне велики неща, защото притежава необходимия натурален талант.
Патрик Макенроу също е на това мнение: “Франсис има потенциала, за да бъде сред най-добрите в света.”
Самият Тиафо заяви още през 2014, че иска да бъде следващият голям американски шампион. Целта му е да попадне в топ 10, когато е на 24-25-годишна възраст, и да бъде претендент за титлите от Големия Шлем.
Младежът не иска да гледа прекалено напред в бъдещето и основната му цел за момента е да се наслаждава, когато е на корта.
“Все още изпитвам същото удоволствие от играта, както когато за първи път хванах ракета. Тенисът е страхотен спорт и изкарвам прехраната си, правейки това, което обичам.”
“Радвам се, че мечтата ми стана реалност и желая да постигна повече. Много съм развълнуван, лятото бе невероятно за мен. Готов съм да направя голям пробив”, завърши Тиафо.
Източник: The Daily Telegraph
