През годините сме виждали много тенисисти с феноменален сервис, мощен форхенд или отлична игра на мрежата. Всеки играч обаче, независимо кой е той, неизбежно има и по някоя слабост в играта си. TennisKafe.com ще се опита да сглоби състезател, който няма нито една уязвима страна, за да се опитаме да си представим как би изглеждал перфектният тенисист. Ще има по няколко номинации в най-важните според нас компоненти, като всеки от вас може да посочи кой е личният му призьор.
Сервис
Номинации: Пийт Сампрас, Горан Иванишевич, Роджър Федерер, Анди Родик, Иво Карлович, Серина Уилямс
За всеки един от тях може да се изтъкнат солидни аргументи. Сампрас е единственият, който е печелил турнир от Големия Шлем след само два пробива в подаването си (Уимбълдън 1997 г.). Второто постижение пак е негово – три пробива на същия турнир през 1994 г. Американецът бе известен с асовете си и от първи, и от втори сервис в критични моменти, както и с вариацията си на начален удар и еднаквото подхвърляне на топката, което го правеше невъзможен за разгадаване. Карлович и Иванишевич пък държат приза за най-много асове като обща бройка – над 10,000 и за двамата, което е удивително.
Анди Родик дълго време притежаваше рекорда за най-бърз сервис, а преминаването на границата от 235 км/ч бе рутина за него. Да напомним и финала на Уимбълдън през 2009 г., в който той задържа подаването си 45 пъти поред срещу един от най-великите тенисисти в историята – Роджър Федерер. Маестрото също може да претендира за първото място тук – неговият начален удар е доста подобен на този на Сампрас и макар да не е печелил турнир от Големия Шлем с толкова малко допуснати пробиви, трябва да се отчете, че той се състезава на генерално по-бавни настилки и срещу по-голям брой специалисти на ретур като Джокович, Мъри, Налбандиян, Давиденко и др.
Анализ на сервиса на Серина Уилямс TennisKafe вече ви предложи.
Форхенд
Номинации: Роджър Федерер, Пийт Сампрас, Иван Лендъл, Рафаел Надал, Фернандо Гонсалес, Щефи Граф, Серина Уилямс
Коментаторите на Евроспорт Фрю Макмилън и Саймън Рийд определиха форхенда на Федерер за най-великото оръжие в мъжкия тенис още след като швейцарецът спечели US Open през 2004 г. Когато топката е на форхенда на Маестрото, той няма проблем да прави каквото и да е с нея – плосък удар, лифтиран, диагонал, права, къс диагонал и т.н. Неслучайно печелившата стратегия на Рафаел Надал срещу Федерер през годините се базира на игра почти само на бекхенда на швейцареца с високи лифтирани удари.
Пийт Сампрас притежаваше може би най-зрелищния форхенд в движение и често пъти завършваше разиграването дори когато бе в дефанзивна позиция. Рафаел Надал и Фернандо Гонсалес пък залагаха на затворен хват и екстремно въртеливо движение и обикновено разхвърляха противниците си по цялата ширина на корта с този удар. Чилиецът изстреля веднъж един форхенд с около 200 км/ч на турнира в Монте Карло, което е трудно за вярване.
Иван Лендъл често причиняваше нокдаун на опонентите си, когато ги уцелваше в тялото, а Щефи Граф има удивителните 22 титли от Големия Шлема главно благодарение на печеливши удари от форхенд. Същото се отнася в не по-малка степен за Серина Уилямс.
Бекхенд с една ръка
Номинации: Густаво Куертен, Стан Вавринка, Стефан Едберг, Михаел Щих, Ришар Гаске, Жюстин Енен
Жюстин Енен притежаваше може би най-естетическия и същевременно ефективен бекхенд с една ръка – изключително изчистена техника, която бе ключова за четирите й титли от Ролан Гарос. Почти идентичен като постановка бе и обратният удар на Густаво Куертен и той също бе крал на кортовете в Париж с трите си титли в периода 1997-2001 г.
Стан Вавринка успя да разруши нечовешката защита на Новак Джокович във финала на Ролан Гарос през 2015 г. главно благодарение на страховити уинъри от бекхенд, включително на мачбола. Вавринка отиграва удара с екстремно затворен хват, което му помага да генерира завидно количество горно въртене.
Техниката на Стефан Едберг бе по-опростена, но също и изключително плавна и с голям замах. Гаске и Щих също трябва да присъстват тук според нас, въпреки че нямат успехите на останалите посочени.
Бекхенд с две ръце
Номинации: Андре Агаси, Марат Сафин, Новак Джокович, Анди Мъри, Рафаел Надал, Джими Конърс
Агаси бе първият, който направи революция по отношение на техниката на бекхенда с две ръце – къс замах и водеща дясна ръка. Често пъти Андре можеше да отиграе перфектно 20 поредни бекхенда по диагонала и да завърши по правата.
В по-късни години същото започнаха да правят и други тенисисти като Сафин, Джокович, Мъри. Марат ще остане в паметта на феновете с типичния за него камшичен отскок при изпълнението на този удар. Бекхендите на Джокович и Мъри пък достигат нови висоти по отношение на стабилност и вариация и са ключови за доминацията им над съвременните силови тенисисти.
Обратният удар на Джими Конърс бе толкова мощен, че редица негови колеги споделяха, че той „сякаш играе с два форхенда“. Рафа Надал, от друга страна, е по природа десничар и за него може да бъде казано абсолютно същото. Често пъти испанецът постига минаващ удар от бекхенд от наглед невъзможна позиция, близо до първия ред в публиката, главно заради силната дясна ръка.
Волета (игра в близост до мрежата)
Номинации: Патрик Рафтър, Стефан Едберг, Пийт Сампрас, Джон Макенроу, Тим Хенман, Пат Кеш, Леандър Паеш, Мартина Навратилова
Със сигурност тук призьорът трябва да е тенисист от старото поколение, когато титлите от Големия Шлем се печелеха от сервис-воле играчи.
Всеки един от изброените притежава феноменални волета, усет за позициониране и рефлекс в близост до мрежата. Повечето съвременни тенисисти посочват Леандър Паеш като №1 по този показател в момента, но индиецът все пак постига успехите си почти изцяло на двойки.
Пат Кеш бе толкова добър, че след победата му над Иван Лендъл на финала на Уимбълдън през 1987 г. Мартина Навратилова му казва в съблекалнята, че иска запис от мача, за да го гледа отново и отново и да подобри собствената си игра. Самата тя бе довела тактиката сервис-воле почти до съвършенство и неслучайно спечели общо 20 титли на „свещената трева“, последната от които бе на смесени двойки през 2003 г. с партньор Паеш, когато голямата шампионка бе вече на 47 години.
Рафтър и Сампрас завоюваха много титли и бяха №1 в света с доминираща игра на мрежата, но трябва да се отбележи, че по тяхно време сервисът вече бе станал страховито оръжие и те често пъти можеха да подготвят волето с майсторски начални удари.
Едберг и Макенроу притежаваха може би най-техничната игра на мрежата и обикновено не можеха да улеснят излизането кой знае колко, защото сервисите им не бяха толкова бомбени, и трябваше да разчитат главно на рефлекса си и умението за покриване на корта.
Ретур
Номинации: Андре Агаси, Анди Мъри, Новак Джокович, Серина Уилямс
Агаси бе наричан Мистър Ретур и често пъти посрещаше първи сервиси около Т-то и директно ги завършваше по зрелищен начин. Трябва да бъде отчетено обаче и че заради не чак толкова високия си ръст и по-късия обхват, американецът ставаше жертва понякога на голям брой асове – 46 от Марк Филипусис на Уимбълдън 2003 и 51 от Йоаким Йохансон в Мелбърн през 2005 (Агаси спечели втория мач в четири сета).
Анди Мъри и Новак Джокович са съвременните майстори на този елемент от играта и двамата редовно нямат проблеми да връщат изстрели с около 220 км/ч, и то дълбоко в корта. Във вчерашния финал на Уимбълдън Мъри допусна само осем аса срещу чудовишните сервиси на Милош Раонич и спечели точка, в която канадецът пласира най-мощния начален удар в турнира – 147 мили в час.
Новак Джокович прави същото нещо и неслучайно доминира тотално мъжкия тенис. Трябва да бъде споменато обаче, че настоящите №1 и №2 играят на генерално по-бавни настилки и почти нямат сервис-воле тенисисти срещу себе си, което им дава възможност просто да блокират топката и да търсят единствено дълбочина.
Ретурът на Серина Уилямс често пъти принуждава дори опитни тенисистки да форсират прекомерно втория си сервис и да допускат двойни грешки. Американката обича да навлиза много навътре в корта и да търси директни уинъри, подобно на Агаси.
TennisKafe.com
