Кибритената клечка – направена от дърво или пресована хартия. Потопена в единия си край в смес, която при висока температура, постигната чрез триене, се самовъзпламенява. Именно този момент на „магия“ оставя у човек мимолетното чувство, че огънят винаги ще е толкова силен, колкото в първата половин секунда.
Оказва се обаче, че пламъкът е краткотраен. Светлина в някакъв промеждутък от време. Точно така понякога се случва с кариерите в спорта.
През 2011 Араван Резаи излиза на Ролан Гарос рамо до рамо с Григор Димитров в турнира на смесени двойки. Двамата не успяват да преодолеят първи кръг, но резултатът няма значение. Кариерата на френската тенисистка вече е пълна бъркотия – точно девет месеца след като Резаи е достигнала до №15 в света, тя е извън топ 100.
Историята на нейната кариера не е от онези, които се помнят дълго време. Просто защото прилича на филм, който е бил хит известно време, накарал те е да отидеш на кино, но в крайна сметка не е оставил перманентно усещане у теб. Не те е промени.
През март 2020 година Араван навърши 33 години и ако други играчи на тази възраст тепърва показват на какво са способни, за нея няма връщане назад.
През 2010 година Резаи спечели титлата от силния турнир по тенис за жени в испанската столица Мадрид. На финала тя изненадващо победи 4-та в схемата тогава Винъс Уилямс с 6-2 7-5 за 1:41 часа игра, като направи тотален фурор с представянето си.
Това бе трета титла в кариерата на Резаи и най-голямата ѝ победа на сингъл. Освен това на четвъртфиналите тя се наложи и над №4 в света по онова време Йелена Янкович.
Резаи направи пет пробива в мача. В първия сет французойката поведе с ранен пробив 2-1 и след това загуби само един гейм за 6-2. Във втория сет Уилямс поведе с 3-1, и с 5-4, но Резаи изравни, а след това направи решителен пробив за 6-5 и при свой сервис затвори мача.
След онзи велик момент в испанската столица обаче Араван сякаш никога не достигна онази пикова форма, която респектираше всички останали топ тенисистки. Все едно беше изгубила способността си да бъде чаровна дама извън корта и свиреп противник на него.
„Краят“ на Резаи не е логичен, нито очакван, нито такъв, какъвто и самата тя, вероятно, си е представяла. В нейната игра всичко е грабващо окото. Дори екипите ѝ, и онзи златист от Мадрид 2010. Който я правеше да изглежда като състезателка, дошла от друга вселена. Носеща технология на игра, каквато не е позната на останалите.
Араван играе с огромна страст, с много интензивност. Генерира много мощ въпреки габаритите си. Превърна се и в една от малкото, които така и не свикнаха с това опонентките им да крещят при всеки удар. Оплакваше се и проявяваше нетърпение конкретно към този навик. Направи го и на Ролан Гарос през 2009 година в един емоционален дуел срещу Мишел Ларшер де Брито от трети кръг. Така стига до най-далечния етап на турнир от Големия шлем в кариерата си.
Същата година Резаи завършва в топ 30, а през 2010 – в топ 20. Именно през тези два сезона е на гребена на вълната. После обаче нещо сериозно се чупи.
През 2011 година бащата ѝ Арсалан Резаи, който е неин бивш треньор, заявява, че не се е чувал с нея от месеци. Обвини я още, че заради нея цялата фамилия няма пари. Тенисистката, сякаш, е длъжна да издържа всички.
„На 24 години, тя реши да върши всичко сама. Уважавам решението ѝ, но искам тя да бъде щастлива. Притесняваме, че има хора около нея, които я манипулират“.
Проблемът е, че за Арсалан щастието е вложеното от него време в дъщеря му да се материализира в пари, заработени от тениса. Докато самата тенисистка не може да понесе подобен товар на раменете си. Разривът между двамата е на Australian Open, когато Резаи моли за помощ WTA и Арсалан не е допускан до нея. Оказва се, че Резаи е поискала да има личен треньор, а освен това баща ѝ не е бил особено доволен, че тя си има и гадже.
„Бях депресирани заради всичките тези проблеми със семейството ми. Не можех да съм на корта – нито физически, нито психически. Не ми трябва някой, който да ми обяснява какво да правя на корта“, казва Резаи.
Години по-късно все пак признава, че баща ѝ и брат ѝ продължават да имат роля в кариерата ѝ, но вече не толкова важна. В интервю за Le Figaro тенисистката дори обяснява, че все още не е свършена. И все пак през 2019 година изиграва един двубой на ITF турнир с награден фонд $100,000, където отпада в първи кръг. Играе на едно състезание през 2018 и на три през 2017.
В един момент дори привлича легендата Анри Льоконт в щаба си, който е убеден, че може да се справи със задачата:
„Програмата, която направихме, включва и психическа подготовка. Араван може да се завърне много бързо, защото тя не е загубила качеството на ударите си“, уверява Анри за един от най-големите таланти в тениса.
Това, което не знае обаче е, че физическата форма може и да се върне, но ако клечката кибрит вече е изгоряла, няма как пак да бъде запалена.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
