Великите съперничества в тениса са много – Федерер срещу Надал, Сампрас срещу Агаси, Евърт срещу Навратилова… Едно от тях обаче е обвито в много повече романтика и легенди от всички останали и се превръща в емблематично не само за тениса, но и за спорта изобщо. То поставя от двете страни на мрежата Бьорн Борг и Джон Макенроу – двама души, които не биха могли да бъдат по-различни както като играчи, така и като личности, но въпреки това (или може би точно затова) съдбата е отредила имената им да бъдат неразривно свързани завинаги.
В разгара на тазгодишното издание на Уимбълдън Евроспорт ни припомня най-великият финал в историята на турнира, както и дългият и много интересен път, който двете легенди изминават, за да стигнат до него.
Бьорн Рюне Борг е роден през 1956 г. в Сьодертале – индустриално градче, намиращо се на около 50 км от Стокхолм. Както се случва при много легендарни спортисти, страстта към спорта се дължи на родителите му.
„Когато бях на 8 години баща ми спечели турнир по тенис на маса“ разказва Борг.
„Можеше да избере между няколко възможни награди, като една от тях беше тенис ракета. Помолих го да избере ракетата и още на следващия ден бях навън и играех с нея. Влюбих се в тениса още от първия си удар. Имах две големи мечти – да спечеля купата „Дейвис“ за Швеция и да играя на централния корт на Уимбълдън“.
Скоро талантът на Бьорн привлича вниманието на шведската федерация по тенис и младежът заминава за Стокхолм:
„Ударите му далеч не бяха перфектни, но движението му по корта беше наистина забележително – разказва Пърси Розберг, първият треньор на Борг в националната тенис академия. – Още на 11 години беше решил, че един ден ще бъде най-добрият в света“.
Прекомерната амбиция на Бьорн обаче не оставя много място за спортсменско поведение:
„В началото имаше много тежък характер“, спомня си още Розберг. Оценка, с която Борг е напълно съгласен: „Мамех, псувах, хвърлях ракети, казвах на хората да си… сещате се. Стигна се до момент, в който от академията се обадиха на родителите ми и ме изключиха за 6 месеца. Това беше моментът, в който напълно промених начина си на мислене и поведението си на корта“.
След като Борг вече има психиката и манталитета, които да допълват спортния му талант, големите успехи започват да идват един след друг. През 1974 шведът става най-младият шампион на Ролан Гарос, печелейки титлата само на 18 години. През следващата година той защитава трофея в Париж и сбъдва първата си голяма детска мечта, извеждайки Швеция до нейната първа Kупа „Дейвис“. През 1976 Борг официално се превръща в суперзвезда, след като печели Уимбълдън за пръв път. Дори преди този триумф обаче неговите свенливост и мистериозност, както и доста привлекателният му външен вид, са го превърнали в тийнейджърски идол.
„Имаше момичета“ спомня си Борг. „Много, много момичета. Понякога по време на мач някои от тях се изплъзваха на охраната и пробягваха целия корт, за да дойдат при мен. На Уимбълдън и Ролан Гарос не можех да направя и крачка, без няколко госпожици да ме следват неотлъчно. Имаше такива, които успяваха дори да се промъкнат до хотелската ми стая, но заедно с мен там беше Ленарт, моят треньор, който ги гонеше доста безцеремонно.
През 1977 г. Бьорн печели Уимбълдън за втори пореден път без дори да осъзнава, че най-опасният претендент за неговия трон вече е точно зад гърба му.
Джон Патрик Макенроу-младши се появява на бял свят през 1959 г. и е най-големият от тримата сина в семейството на Джон Макенроу-старши – съдружник в преуспяваща адвокатска кантора в Манхатън. Семейството живее в Дъглъстън, Куинс – едно от най-заможните предградия на Ню Йорк. Напълно очаквано, стандартите в такова семейство са високи. „Майка ми много обичаше да разказва историята как баща ми е завършил юридическия факултет 2-ри по успех сред 500 студенти. Върнал се много горд вкъщи, където получил въпроса: „Защо не си пръв?“ – споделя Макенроу. – Отношението към мен и братята ми беше същото. Изкарал си 98% на теста? Какво е станало с останалите 2%?“.
Джон започва да тренира тенис в местния клуб, където баща му е член. Талантът му бързо заблестява и на 12 години Макенроу вече е на 7-мо място в националната ранглиста за своята възрастова група. Родителите му решават, че е време Джон да премине на следващото ниво в развитието си и бъдещият шампион се озовава в престижната тенис академия „Порт Вашингтон“ в Лонг Айлънд, където за развитието на младите таланти отговаря самият Хари Хопман – човек, известен с желязната си дисциплина. Поне докато не среща Макенроу.
„Не харесвах физическите тренировки. Не виждах смисъла от тях. Не исках да се правя на бунтовник и да създавам неприятности, просто нямах търпение да изляза на корта“.
Виждайки невероятния талант на младежа, Хопман му позволява да „минава по тъча“ и му изготвя по-различен тренировъчен режим в сравнение с останалите деца. Тони Палфокс, треньорът на Джон в академията, споделя:
„Не беше едър, но беше много бърз и позиционирането му беше отлично. Освен това беше много интелигентен и наказваше всяка грешка“.
Макенроу бързо се прочува в академията. Бъдещият му партньор на двойки Питър Флеминг, който по това време е на 16 години, си спомня: „Постоянно слушах треньорите да говорят за някакво 12-годишно хлапе на име Джон Макенроу. В един момент ми писна и казах „Добре, дайте го насам и да го видим!“ Играхме 5 сета и не спечелих нито един“.
Скоро след това Макенроу е избран за едно от момчетата, подаващи топките на US Open. Това е моментът, в който тенисът придобива напълно различен облик за него, тъй като има възможност да наблюдава съвсем отблизо един зараждащ се феномен.
„Никога не бях виждал тенисист, който да изглежда като Бьорн Борг – казва Макенроу. – Приличаше на викингски бог. Исках да имам същите неща, които има и той – много успехи и много момичета“.
През 1977 г. Макенроу пропуска дипломирането си в гимназията, за да се включи в няколко турнира в Европа. Неусетно, само няколко седмици по-късно, 18-годишният Джон Макенроу се появява на 1/4-финалите на Уимбълдън.
Още тогава обаче поведението му му спечелва отрицателна слава:
„След един загубен сет хвърлих ракетата си и феновете започнаха да ме освиркват. Недоумявах какво става. Какъв им е проблемът, това си е моята ракета! После реших да видя какво ще стане, ако я ритна, и те се изнервиха още повече. Феновете на Уимбълдън имат определени стандарти що се отнася до поведението на играчите, но тогава не го знаех. За пръв път бях в Европа и тези неща бяха много странни за мен по онова време“.
Никому непознатият довчера квалификант се превръща в най-младият полуфиналист в историята на Уимбълдън, където приказката приключва след съкрушително поражение от един от големите му врагове – Джими Конърс.
Пътищата на Борг и Макенроу се пресичат за пръв път на полуфинала на турнира в Стокхолм през 1979. Кортът е много бърз, което е чудесна новина за Джон и ужасна за Бьорн. Американецът печели в два сета – първият път, в който Борг губи от по-млад играч. Съвсем скоро след това двамата се срещат на турнира в Ню Орлиънс. Тогава за пръв път Макенроу показва тъмната си страна в най-голяма степен:
„Предполагам, че наистина се държах малко налудничаво“ признава Макенроу.
Борг също си спомня случката много ясно:
„Той напълно откачи. Излезе извън контрол. В един момент отидох до мрежата и му казах „Джон, ела насам, ако обичаш“.
„О, не!“ – помисля си тогава Мака. – Сега Бьорн Борг ще ми каже, че съм най-големият задник, който някога е живял. Това вече не мога да го понеса. Защо ми трябваше да правя всичко това?
„Тръгнах към мрежата и се подготвях за момента, в който Бьорн ще ме изравни със земята. Той обаче каза нещо от сорта на „Това е просто игра, успокой се, давай го по-полека“. Бях шокиран, дори не знаех какво да мисля! Първо си помислих, че прави някакъв номер, за да ми разконцентрира. После обаче реших, че всъщност наистина ми е казал нещо мило. Това ме успокои, което той едва ли е искал… или пък го е искал, знам ли?! От този момент нататък придобих съвсем различно самочувствие относно поведението си, защото той ме приемаше такъв, какъвто съм. Ако някой друг ми направеше проблем, винаги можех да кажа „Бьорн каза, че е окей, значи е окей“.
Макар да губи мача, Борг се сеща с усмивка за тази случка. „Външно бях спокоен и равнодушен, но отвътре се заливах от смях. Мисля, че Джон научи нещо полезно тогава. Знаех, че той ще бъде велик шампион и ще играя срещу него още много пъти. Харесах го от самото начало“ спомня си Леденият.
Приятелството между двамата се заражда в епоха, пълна и с други ярки индивидуалности като Джими Конърс, Витас Герулайтис и Илие Настасе. Голямата звезда обаче е Борг. Със своите 4 титли от Уимбълдън и още 4 от Ролан Гарос той е безспорният крал на тениса през 70-те години.
„Най-силната част от играта ми бяха психическата и физическата ми сила. Никога не съм се чувствал изморен по време на мач“, обяснява Борг.
При Макенроу ситуацията е по-различна: „Аз бях най-добрият в първите 2 часа от мача, след което батериите ми започваха да се изтощават. Това обаче не му пречи да си проправя път към челните места в ранглистата.“
През 1979, само една година, след като става пълноправен професионалист, Макенроу пробива в Топ 5 и печели US Open. Година по-късно двамата започват турнира на „свещената трева“ от съвсем различни изходни позиции. Докато Борг вдига трофей след трофей, Макенроу така и не успява да повтори сензационния си дебют през 1977 и печели само 3 мача в следващите 2 години. Сега обаче „Големият Мак“, вече натрупал опит и самочувствие, уверено си пробива път до полуфинала, където отново го очаква Джими Конърс. Този път Макенроу не е респектиран нито от опонента, нито от обстановката и след успех в 4 сета си урежда среща с Борг на финала.
Сблъсъкът между тях е очакван като едно от спортните събития на годината. Той обаче се оказва много повече от това:
„Да излезеш на централния корт на Уимбълдън, за да играеш на финала, е много специално чувство. Нямах търпение да играя с Джон – започва разказа си за знаменития финал Бьорн Борг.
Местната публика изобщо не се чувства по същия начин спрямо американеца. Подготвяйки се да открие мача със свой сервис, Макенроу е освиркан от феновете – нещо невиждано досега в над 100-годишната история на турнира! Но, типично в свой стил, Джон изобщо не е впечатлен: „Това е Мачът на мачовете в тениса. Това е мястото, на което винаги бях мечтал да бъдат. Да, освиркват ме. И какво? Това ме мотивира още повече да спечеля и да им затворя устите“.
И в първия сет се случва точно това – Макенроу лети по корта и печели с 6-1.
„Когато запишеш такъв сет срещу играч като Борг си мислиш „Прекалено хубаво е, за да е истина. В този момент ми стана ясно, че ми предстои тежка битка и че ще ми бъде трудно да поддържам неговото темпо.“
Борг печели уверено третия сет с 6-3, а в четвъртия води с 5-4 и има два мачбола. Феновете на централния корт очакват превърналата се в толкова позната развръзка на финала. Макенроу обаче отразява и двата мачбола и сетът влиза в тайбрек, който до днес е познат като „Тайбрекът“ – най-легендарният от всички. Борг има трети мачбол при 6-5 и още един при 7-6, но Макенроу отново оцелява. Веднага след това Борг спасява сетбол при 8-7 за Макенроу. В следващите минути са спасени мачбол номер 7 за Борг и сетбол номер 6 за Макенроу. Номер 7 обаче се оказва щастлив за американеца и той печели сета с 18-16.
„Този тайбрек е единственият момент, в който ми се е искало да напусна живота си и да спра да бъда аз“ споделя Макенроу.
Борг не се чувства по-различно: „Когато реагираш на напрежението по такъв начин и връщаш топката отново и отново, нараняваш другия играч психически. Прекъсването след този тайбрек беше най-лошият момент в кариерата ми. Държах се спокойно и равнодушно, както винаги, но вътре в себе си бях бесен. Имах чувството, че стоях на стола 10 минути. Мислех за тайбрека по време на целия първи гейм в следващия сет.“
„Загубих първия гейм и изоставах с 0-30 във втория. Ако Джон беше завършил пробива, това щеше да е краят за мен. След това обаче спечелих точка и не знам какво точно се промени, но изведнъж започнах да се чувствам много спокоен и уравновесен и това се отрази невероятно на играта ми“ споделя още шведът.
Гледната точка на Макенроу е съвсем същата:
„В петия сет той изведнъж започна да сервира много по-добре. Докато резултатът ставаше 4-4, 5-5, 6-6 започвах да се изморявам и да се разколебавам все повече. Гледах таблото с резултата и мислех „Какво още трябва да направя? Не знам как да спечеля този мач“.
Невероятната физическа и психическа сила на Борг казва решаващата си дума и шведът печели последния сет с 8-6, а заедно с него и своята невероятна 5-а поредна титла на Уимбълдън.
„Четвъртият сет беше най-лошият момент в кариерата ми, а петият – моят най-добър. След края на четвъртия сет наистина си помислих, че може би ще загубя този мач. Ще помня този ден до края на живота си. До ден днешен хората идват при мен и ме питат за онзи тайбрек“.
Макар да са дългогодишни конкуренти на корта, Бьорн Борг и Джон Макенроу остават добри приятели извън него. През 2017 и 2018 новосъздаденият турнир Laver Cup противопоставя отбор на Европа срещу отбора на света, като капитаните на двата тима са именно Борг и Макенроу. Двамата нерядко се срещат на демонстративни турнири за ветерани, припомняйки на феновете какво прави връзката между двамата толкова специална.
Знаменитите шампиони намират успеха и след края на кариерата си. Понастоящем Макенроу е експертен анализатор и коментатор на Евроспорт, а Борг притежава собствена марка облекла, която е втората най-популярна в Швеция след Calvin Klein. През 2014 г. авторитетният вестник “Dagens Nyheter” провъзгласява Бьорн Борг за най-великият шведски спортист за всички времена.
TennisKafe.com
