На 5 август преди седем години Анди Мъри си тръгна разплакан от кортовете на „Уимбълдън“. Причината за това обаче не бе някоя загуба в турнирите от Големия шлем, а спечеленото олимпийско злато.
Само месец по-рано той беше загубил на същия този корт срещу Роджър Федерер в един друг финал:
„Чувството ми е добре познато – призна Федерер, след като победи Мъри на финала на Уимбълдън ’12. – Понякога е добре да не криеш емоциите си, както направи Анди, който не успя да сдържи сълзите си. Сигурен съм, че емоционалната му реакция спечели на негова страна много хора – те видяха, че той вложи сърцето си в този мач. Така стана в Австралия, така стана и тук. Всички знаете, че когато играем ние сме непробиваеми, не показваме никаква емоция, но след мача нещата се променят.“
Нещата се промениха и на олимпиадата. Мъри тогава влезе в историята като първия тенисист от Великобритания от 100 години насам с медал на сингъл от олимпийски игри. През 1912 г. в Стокхолм Чарлс Диксън печели сребро, а последното злато за Великобритания е от форума в Лондон през далечната 1908 г.
Успехът за Анди от Игрите бе и огромен удар по Федерер, защото разби олимпийската мечта на Маестрото. Анди се наложи с категоричното 6-2 6-1 6-4, като така загатна и за потенциала си във формат три от пет сета. Във финала на Лондон’12 представителят на домакините допусна само 17 непредизикани грешки. Освен това спечели 80% от точките при свой първи сервис и 63% при втория. Завърши и с 27 печеливши удара срещу 24 за швейцареца.
Така малко след като бе разбит на финала на Уимбълдън, Анди показа най-хубавата страна на тениса – а именно, че винаги имаш втори шанс.
„Това е най-голямата победа в моята кариера и бе най-добрият начин да отговоря след финала на Уимбълдън. В началото на седмицата не очаквах това. Аз исках да се класирам колкото се може по-напред. Фантастично е!“, едва намираше думи Анди.
Успехът бе началото и на една приказка. Година по-късно Анди спечели мечтания и толкова желан Уимбълдън с победа в три сета над Новак Джокович и хвърли Великобритания в екстаз след 77 години чакане на титла от най-престижния турнир в тениса. Така той спечели втория си трофей от Големия шлем след триумфа на US Open през септември.
Седем години по-късно бившата първа ракета на Великобритания е в много по-различна позиция.
Мъри се подложи на хирургическа интервенция през януари и смяташе, че много трудно ще се завърне в игра. Стори го обаче в турнира на двойки в Куинс и вдигна титлата в тандем с Фелисиано Лопес. Последва партньорство с Пиер-Юг Ербер на Уимбълдън, където двойката отпадна рано, както и тандем на смесени двойки със Серина Уилямс, като двамата стигнаха до трети кръг. Добрата новина обаче е, че британецът вече не чувства болки.
Мъри планира да се завърне на сингъл с Синсинати, като това със сигурност ще е много емоционален момент. При всички положения обаче ще е доказателство за духа на един голям шампион, който както преди седем години, така и сега показа, че след най-тежките поражения „златните медалисти в живота“ могат да се изправят по-силни от всякога.
Вижте още:
- Да си припомним: Българските успехи на Уимбълдън
- Да си припомним: великия финал на Уимбълдън ’08 между Надал и Федерер
TennisKafe.com
