Уимбълдън достигна до своята заключителна фаза и отново се питаме: „Кога пак ще имаме значим български успех на „свещената трева?“. И докато въпросът остава с отворен отговор, ще разгледаме най-големите постижения на родните състезатели през годините в All England Club.
Несъмнено трите сестри Малееви отварят първи книгата с рекорди за българския тенис и започват да пишат първите ѝ страници. Мануела, Катерина и Магдалена достигат съответно до номер три, шест и четири в световната ранглиста на сингъл, а с двете най-големи сестри свързваме участието на България в полуфиналите за „Фед къп“ през 1985 и 1987 г. Мануела се окичва и с бронзов медал на Олимпийските игри в Сеул през 1988, а няколко години след това трите едновременно попадат в топ 20 на световната ранглиста.
Именно те започват да пишат историята и на българските успехи на Уимбълдън, за да може впоследствие тя да бъде надградена и днес да имаме двама шампиони.
Мануела Малеева и походът към четвъртфиналите
Що се отнася до Уимбълдън, то това определено е „мейджърът“, в който Мануела записва най-малко успехи. Бившата №3 достига до три четвъртфинала на Australian Open, три на Ролан Гарос и два полуфинала на US Open, макар някои от тези успехи да идват, когато Малеева вече се състезава за Швейцария.
През 1984 г. триумфира с титлата на смесени двойки в Ню Йорк в тандем с Том Гъликсън, което до момента я прави единственият български състезател с отличие в Големия шлем, което не е постигнато при юноши/девойки или при ветераните. Освен това първият съществен пробив на български тенисист в основната схема в All England Club е дело именно на Мануела.
Само две години след като прави професионалния си дебют, 17-годишната Малеева става третата най-млада тенисистка, попадала в топ 10 на световната ранглиста. Годината е 1984, а българката е поставена под №7 в схемата на Уимбълдън. И започва с убедителна победа срещу Дженифър Мъндел. Наташа Рева ѝ взима само четири гейма в следващата фаза, а набралата скорост българка преминава още през Ивон Фермаак и Ан Хобс. Британката успява да спечели сет срещу Мануела, но въпреки това не я спира в похода към втората седмица.
Тогава обаче идва най-трудният тест – сблъсък срещу борещата се за трети пореден трофей на „свещената трева“ Мартина Навратилова. Легендарната тенисистка е на върха на световната ранглиста, а до този момент вече има четири спечелени трофея на Уимбълдън, както и общо пет в останалите „мейджъри“. Родената в Прага състезателка, която вече от няколко години се състезава за САЩ, надделява над Мануела с 6-3 6-2 на четвъртфиналите. Впоследствие триумфира с нова титла в турнира, а до края на кариерата си печели общо девет отличия на сингъл в Лондон.
Така най-голямата от сестрите Малееви оставя своята значителна следа на Уимбълдън едва на 17 години. В следващите два сезона стига до осминафиналите, но никога след това не успява да премине най-доброто си постижение от 1984 г.
Мартина Навратилова на два пъти спира Катерина Малеева
Катерина прави дебюта си през 1984 г., а на 21-годишна възраст вече играе четвъртфинали в три поредни турнира от Големия шлем. През 1990 г. стига до тази фаза на Australian Open и повтаря постижението си на Ролан Гарос, а само месец по-късно вече е и във втората седмица в All England Club.
Преди това тя вече е записала участиe на осминафинал в надпреварата – през 1988, но не успява да надгради и да запише четвърта последователна победа.
Това вече не важи през 1990 г. Поставената под №7 в схемата не дава сет на своите съперници в първите четири двубоя. Барбара Романо, Кимико Дате, Ан Деврийс и Натали Ереман печелят общо 16 гейма в срещите си с българката, но на четвъртфиналите я чака Мартина Навратилова. По-рано през сезона Катерина регистрира престижна трисетова победа срещу нея на полуфиналите на клея в Хюстън. Устремена към своята девета титла на „свещената трева“ обаче, състезаващата се за САЩ тенисистка печели с 6-1 6-1 и слага край на участието на Малеева.
Страхотният поход на Уимбълдън в крайна сметка носи шестото място в ранглистата на българската тенисистка, което се оказва и най-високото ѝ класиране.
Два сезона по-късно и трите сестри попадат в основната схема на надпреварата. Магдалена има лошия късмет да се падне срещу Мартина Навратилова още на старта и отпада, деветата поставена Мануела стига до трети кръг, а 12-ата в схемата Катерина отново се представя блестящо и изравнява най-доброто си постижение на „свещената трева“.
Елиминира последователно Колит Хол, Манон Мария Болеграф, Мана Ендо и Жули Алар, като по този начин отново е във втората седмица без загубен сет. Кой обаче я чака на четвъртфиналите? Разбира се, Мартина Навратилова. И този път 18-кратната шампионка от Шлема надделява и след 6-3 7-6(2) продължава в следващата фаза, където губи от Моника Селеш.
Заявката на Тодор Енев и Радослав Лукаев при юношите
1999 г. е една от най-успешните за родния тенис на Уимбълдън. Близо сме да видим първия български шампион на „свещената трева“ в лицето на Тодор Енев, който само година по-рано записва своя дебют при професионалистите.
Той се впуска в надпреварата на двойки в турнира за юноши в тандем с финландеца Ярко Нийминен и двамата записват четири последователни успеха без загубен сет. Впечатляват с победа срещу третите поставени Юрген Мелцер и Кристиан Плес на четвъртфиналите, където надделяват в два тайбрека, за да продължат похода си. Вторите в схемата също са победени, за да може българинът и финландецът да стигнат до битката за трофея.
Талантливите аржентинци Гийермо Кория и Давид Налбандиан, които са поставени под номер 1, нямат планове да се пропукват в най-важния момент и триумфират с трофея след 7-5 6-4.
Оттук насетне кариерите на Енев и Нийминен тръгват в съвсем различни посоки. Българинът записва най-високо класиране на сингъл под №252 и №360 на двойки, като печели общо 16 трофея от категория ITF. Финландецът впоследствие стига до №13 на сингъл и играе три пъти четвъртфинал от Шлема, включително и на „мейджъра“ в Лондон.
Все пак бъдещият капитан на България за Купа „Дейвис“ дава още една заявка за голям успех в първите си години като професионалист. Енев достига до финалната четворка на юношеския Уимбълдън през 2000 г., а там попада и още един българин – Радослав Лукаев.
18-годишният Лукаев печели третия сет срещу шведа Йоахим Йохансон във втори кръг с 10-8, за да остане в надпреварата, а на четвъртфиналите записва престижен успех срещу Лукаш Кубот в три части. Един французин, който по-късно ще пробие в елита на мъжкия тенис, го спира по пътя към финала. Топ поставеният Никола Маю надделява в два тайбрека и впоследствие печели трофея срещу Марио Анчич.
Хърватинът отстранява именно Енев на полуфиналите след 6-3 6-3. Преди това вторият поставен в схемата Тодор постига няколко успеха, но и неговите сили, и тези на сънародника му, не стигат, за да наблюдаваме първия български финал на Уимбълдън.
Двамата играят в тандем и в надпреварата на двойки същата година и достигат до четвъртфиналната фаза.
Впоследствие Лукаев печели 6 ITF титли и стига до №229 в световната ранглиста.
Цветана Пиронкова, или как да накараш 10 000 да станат на крака
От успехите на сестри Малееви бяха изминали години, в които рядко наблюдавахме периодични проблясъци от български състезатели в Тура. През 2010 г. обаче 10 000 души станаха на крака на корт №1 на Уимбълдън, за да аплодират Цветана Пиронкова.
22-годишната тенисистка влезе в турнира с рекорд от една победа и четири поражения на „свещената трева“ и се намираше под №82 в световната ранглиста. С всеки следващ мач играеше все по-вдъхновено и изобретателно, а победите идваха една след друга. Пиронкова елиминира последователно три рускини – Лапушченкова, Душевина и Куликова, а в четвърти кръг победи Марион Бартоли, която само след три години щеше да вдигне титлата на Централния корт.
Така Цвети достигна за пръв път до втората седмица в надпреварата, а там я чакаше петкратната шампионка и световна №2 Винъс Уилямс. Напрежението нямаше как да е по-голямо, но българката показа най-доброто от арсенала си. Със страхотна ефективност на първи и втори сервис и след едва шест непредизвикани грешки Пиронкова вдигна победоносно ръце. Надигра американката с 6-2 6-3 и стана първият български представител, стигнал до полуфинал на „мейджър“, откакто последно Мануела Малеева го бе сторила на US Open 1993.
Многобройните български фенове по трибуните скандираха името на Цвети, а тя едва сдържа сълзите си: „Това изглеждаше само като мечта. Никога не съм мислила, че ще достигна толкова високо в този турнир. Моята мечта се сбъдна. Обичам тази надпревара.“
Цвети се намираше на крачка от исторически финал, но загуби от Вера Звонарьова, след като бе спечелила първия сет – 6-3 3-6 2-6. Въпреки всичко постигна сериозен скок в ранглистата и завърши годината под №35.
Определено Уимбълдън може да се счита за любимия турнир на българката, която още следващия сезон отново направи забележителен поход. Взе сладко отмъщение от Вера Звонарьова в трети кръг, а после записа нова грандиозна победа, и то пак срещу Винъс. Американката отпадна от поставената под №32 след 2-6 3-6, но Петра Квитова спря Пиронкова в трисетов двубой на четвъртфиналите.
Григор Димитров – първият български шампион на „свещената трева“
Мнозина запознати с тениса още преди това говореха за един млад талант, който наподобява Роджър Федерер със стила си на игра. Елегантният подход на корта и в същото време невероятна борбеност му печелеха успехи, но техният връх дойде при юношите на Уимбълдън през 2008 г.
17-годишният Григор Димитров прелетя през първите си няколко съперници, без да загуби дори сет, а накрая се оказа, че няма кой да спре серията му. Поставеният под №9 изненада третия в схемата Сезар Рамирес на четвъртфиналите, а впоследствие се наложи с 6-3 6-3 над Филип Краинович и така вече България имаше своя първи финалист на сингъл на „свещената трева“.
В решителната битка Димитров се изправи срещу партньора си на двойки в турнира Хенри Континен. Двамата с финландеца се отказаха преди втория си мач при тандемите и явно това се оказа правилна преценка.
Григор влезе уверено в двубоя и накара публиката да стане на крака след няколко минаващи удара от форхенд и бекхенд страната. Гонеше всяка топка и искаше победата, без значение от цената. И тя стана факт – 7-5 6-3 и първият български шампион на Уимбълдън скочи в ложата при най-близките си хора. Впоследствие вдигна трофея с усмивка, а в същото време даде заявка за пробив в мъжкия Тур.
Толкова близо до финала
Не е нужно да споменаваме, че Уимбълдън е любимият турнир от Големия шлем на първата ни ракета. Освен отличието при юношите, до момента Димитров има още един звезден миг в Лондон, който винаги ще си припомня.
Годината е 2014, а Григор започва четвъртото си участие в надпреварата, като дотогава не успява да премине втория кръг. Нещата обаче се променят – бързи победи над Райън Харисън и Люк Савил пращат българина напред. Поставеният под №11 губи с 1-2 сета от Александър Долгополов, но постига обрат, а успех над Леонардо Майер го изстрелва към четвъртфиналите. Там идва големият тест.
По това време господар на „свещената трева“ е Анди Мъри. Шотландецът се намира в серия от 17 поредни победи в The All England Club, като печели последните два големи турнира на трева – „Уимбълдън“ и олимпийския турнир в Лондон. Серията му обаче e прекъсната по много категоричен начин само за два часа. Димитров се налага с 6-1 7-6(4) 6-2 и завършва двубоя с 32 печеливши удара и значително по-малко непредизвикани грешки – 18 срещу 37.
Той показва впечатляваща игра при мрежата – 20 точки от 22 излизания, както и много стабилен сервис – 77% спечелени точки след първи начален удар и 59% след втори. В целия мач Мъри има само две точки за пробив, като реализира една, докато Димитров пробива пет пъти от девет възможности.
„Григор изигра много солиден мач. Беше по-добър от началото до края. Направи много малко грешки и беше отличен при ретурите. Всички проценти бяха в негова полза. Иска ми се да го бях затруднил повече“, каза британецът след двубоя.
В следващия етап Димитров е спрян с 4-6 6-3 6-7(2) 6-7(7) от Новак Джокович, но въпреки това с похода си в „Ол Ингланд клъб“ си е гарантирал място в топ 10 на ранглистата.
Магдалена Малеева – последният български шампион на Уимбълдън
Най-младата от сестрите Малееви прави съществен пробив в All England Club едва в последните няколко години от знаменитата си кариера. Бившата №4 на четири пъти достига осминафиналите на „мейджъра“ в Лондон. Това се случва през 2001, 2002, 2004 и 2005 г., а през 1990 е на четвъртфинал при девойките.
Маги обаче със сигурност ще запомни участието си през 2015 – десет години, след като окачи ракетата. Поканена е да участва в турнира на легендите и играе в тандем с Рене Стъбс, а накрая българката и австралийката вдигат трофея.
В груповата фаза бившата №4 на сингъл и бившата №1 на двойки побеждават всички съперници и с общо три успеха се класират директно на финала. Същото обаче правят Мартина Навратилова и Селима Сфар в другата група и битката за титлата се очаква да бъде обещаваща.
В нея американката и тунизийката взимат първата част, но Маги и Стъбс правят обрат и печелят шампионския тайбрек – 3-6 7-5 [10-8].
Интересното е, че тази година двете победителки от 2015 могат да се срещнат на финала. Стъбс вече си осигури място там в тандем с Ким Клайстерс, а Магдалена Малеева и Ива Майоли все още имат шансове да стигнат до битката за трофея.
Подредбата на родните успехи в All England Club ненапразно е поставена в хронологичен ред. След всяко падане следва изправяне и всеки неуспех рано или късно води до величие. Кога ще видим отново български шампион на Уимбълдън?
Димитър Радев, TennisKafe.com
