Да си припомним: Българските успехи на Уимбълдън



Уимбълдън достигна до своята заключителна фаза и отново се питаме: „Кога пак ще имаме значим български успех на „свещената трева?“. И докато въпросът остава с отворен отговор, ще разгледаме най-големите постижения на родните състезатели през годините в All England Club.

Несъмнено трите сестри Малееви отварят първи книгата с рекорди за българския тенис и започват да пишат първите ѝ страници. Мануела, Катерина и Магдалена достигат съответно до номер три, шест и четири в световната ранглиста на сингъл, а с двете най-големи сестри свързваме участието на България в полуфиналите за „Фед къп“ през 1985 и 1987 г. Мануела се окичва и с бронзов медал на Олимпийските игри в Сеул през 1988, а няколко години след това трите едновременно попадат в топ 20 на световната ранглиста.

Именно те започват да пишат историята и на българските успехи на Уимбълдън, за да може впоследствие тя да бъде надградена и днес да имаме двама шампиони.

Мануела Малеева и походът към четвъртфиналите

manuela

Що се отнася до Уимбълдън, то това определено е „мейджърът“, в който Мануела записва най-малко успехи. Бившата №3 достига до три четвъртфинала на Australian Open, три на Ролан Гарос и два полуфинала на US Open, макар някои от тези успехи да идват, когато Малеева вече се състезава за Швейцария.

През 1984 г. триумфира с титлата на смесени двойки в Ню Йорк в тандем с Том Гъликсън, което до момента я прави единственият български състезател с отличие в Големия шлем, което не е постигнато при юноши/девойки или при ветераните. Освен това първият съществен пробив на български тенисист в основната схема в All England Club е дело именно на Мануела.

Само две години след като прави професионалния си дебют, 17-годишната Малеева става третата най-млада тенисистка, попадала в топ 10 на световната ранглиста. Годината е 1984, а българката е поставена под №7 в схемата на Уимбълдън. И започва с убедителна победа срещу Дженифър Мъндел. Наташа Рева ѝ взима само четири гейма в следващата фаза, а набралата скорост българка преминава още през Ивон Фермаак и Ан Хобс. Британката успява да спечели сет срещу Мануела, но въпреки това не я спира в похода към втората седмица.

Тогава обаче идва най-трудният тест – сблъсък срещу борещата се за трети пореден трофей на „свещената трева“ Мартина Навратилова. Легендарната тенисистка е на върха на световната ранглиста, а до този момент вече има четири спечелени трофея на Уимбълдън, както и общо пет в останалите „мейджъри“. Родената в Прага състезателка, която вече от няколко години се състезава за САЩ, надделява над Мануела с 6-3 6-2 на четвъртфиналите. Впоследствие триумфира с нова титла в турнира, а до края на кариерата си печели общо девет отличия на сингъл в Лондон.

Така най-голямата от сестрите Малееви оставя своята значителна следа на Уимбълдън едва на 17 години. В следващите два сезона стига до осминафиналите, но никога след това не успява да премине най-доброто си постижение от 1984 г.

Мартина Навратилова на два пъти спира Катерина Малеева

katerina maleeva

Катерина прави дебюта си през 1984 г., а на 21-годишна възраст вече играе четвъртфинали в три поредни турнира от Големия шлем. През 1990 г. стига до тази фаза на Australian Open и повтаря постижението си на Ролан Гарос, а само месец по-късно вече е и във втората седмица в All England Club.

Преди това тя вече е записала участиe на осминафинал в надпреварата – през 1988, но не успява да надгради и да запише четвърта последователна победа.

Това вече не важи през 1990 г. Поставената под №7 в схемата не дава сет на своите съперници в първите четири двубоя. Барбара Романо, Кимико Дате, Ан Деврийс и Натали Ереман печелят общо 16 гейма в срещите си с българката, но на четвъртфиналите я чака Мартина Навратилова. По-рано през сезона Катерина регистрира престижна трисетова победа срещу нея на полуфиналите на клея в Хюстън. Устремена към своята девета титла на „свещената трева“ обаче, състезаващата се за САЩ тенисистка печели с 6-1 6-1 и слага край на участието на Малеева.

Страхотният поход на Уимбълдън в крайна сметка носи шестото място в ранглистата на българската тенисистка, което се оказва и най-високото ѝ класиране.

Два сезона по-късно и трите сестри попадат в основната схема на надпреварата. Магдалена има лошия късмет да се падне срещу Мартина Навратилова още на старта и отпада, деветата поставена Мануела стига до трети кръг, а 12-ата в схемата Катерина отново се представя блестящо и изравнява най-доброто си постижение на „свещената трева“.

Елиминира последователно Колит Хол, Манон Мария Болеграф, Мана Ендо и Жули Алар, като по този начин отново е във втората седмица без загубен сет. Кой обаче я чака на четвъртфиналите? Разбира се, Мартина Навратилова. И този път 18-кратната шампионка от Шлема надделява и след 6-3 7-6(2) продължава в следващата фаза, където губи от Моника Селеш.

Заявката на Тодор Енев и Радослав Лукаев при юношите

1999 г. е една от най-успешните за родния тенис на Уимбълдън. Близо сме да видим първия български шампион на „свещената трева“ в лицето на Тодор Енев, който само година по-рано записва своя дебют при професионалистите.

Той се впуска в надпреварата на двойки в турнира за юноши в тандем с финландеца Ярко Нийминен и двамата записват четири последователни успеха без загубен сет. Впечатляват с победа срещу третите поставени Юрген Мелцер и Кристиан Плес на четвъртфиналите, където надделяват в два тайбрека, за да продължат похода си. Вторите в схемата също са победени, за да може българинът и финландецът да стигнат до битката за трофея.

Талантливите аржентинци Гийермо Кория и Давид Налбандиан, които са поставени под номер 1, нямат планове да се пропукват в най-важния момент и триумфират с трофея след 7-5 6-4.

Оттук насетне кариерите на Енев и Нийминен тръгват в съвсем различни посоки. Българинът записва най-високо класиране на сингъл под №252 и №360 на двойки, като печели общо 16 трофея от категория ITF. Финландецът впоследствие стига до №13 на сингъл и играе три пъти четвъртфинал от Шлема, включително и на „мейджъра“ в Лондон.

Все пак бъдещият капитан на България за Купа „Дейвис“ дава още една заявка за голям успех в първите си години като професионалист. Енев достига до финалната четворка на юношеския Уимбълдън през 2000 г., а там попада и още един българин – Радослав Лукаев.

18-годишният Лукаев печели третия сет срещу шведа Йоахим Йохансон във втори кръг с 10-8, за да остане в надпреварата, а на четвъртфиналите записва престижен успех срещу Лукаш Кубот в три части. Един французин, който по-късно ще пробие в елита на мъжкия тенис, го спира по пътя към финала. Топ поставеният Никола Маю надделява в два тайбрека и впоследствие печели трофея срещу Марио Анчич.

Хърватинът отстранява именно Енев на полуфиналите след 6-3 6-3. Преди това вторият поставен в схемата Тодор постига няколко успеха, но и неговите сили, и тези на сънародника му, не стигат, за да наблюдаваме първия български финал на Уимбълдън.

Двамата играят в тандем и в надпреварата на двойки същата година и достигат до четвъртфиналната фаза.

Впоследствие Лукаев печели 6 ITF титли и стига до №229 в световната ранглиста.

Цветана Пиронкова, или как да накараш 10 000 да станат на крака

pironkova

От успехите на сестри Малееви бяха изминали години, в които рядко наблюдавахме периодични проблясъци от български състезатели в Тура. През 2010 г. обаче 10 000 души станаха на крака на корт №1 на Уимбълдън, за да аплодират Цветана Пиронкова.

22-годишната тенисистка влезе в турнира с рекорд от една победа и четири поражения на „свещената трева“ и се намираше под №82 в световната ранглиста. С всеки следващ мач играеше все по-вдъхновено и изобретателно, а победите идваха една след друга. Пиронкова елиминира последователно три рускини – Лапушченкова, Душевина и Куликова, а в четвърти кръг победи Марион Бартоли, която само след три години щеше да вдигне титлата на Централния корт.

Така Цвети достигна за пръв път до втората седмица в надпреварата, а там я чакаше петкратната шампионка и световна №2 Винъс Уилямс. Напрежението нямаше как да е по-голямо, но българката показа най-доброто от арсенала си. Със страхотна ефективност на първи и втори сервис и след едва шест непредизвикани грешки Пиронкова вдигна победоносно ръце. Надигра американката с 6-2 6-3 и стана първият български представител, стигнал до полуфинал на „мейджър“, откакто последно Мануела Малеева го бе сторила на US Open 1993.

Многобройните български фенове по трибуните скандираха името на Цвети, а тя едва сдържа сълзите си: „Това изглеждаше само като мечта. Никога не съм мислила, че ще достигна толкова високо в този турнир. Моята мечта се сбъдна. Обичам тази надпревара.“

Цвети се намираше на крачка от исторически финал, но загуби от Вера Звонарьова, след като бе спечелила първия сет – 6-3 3-6 2-6. Въпреки всичко постигна сериозен скок в ранглистата и завърши годината под №35.

Определено Уимбълдън може да се счита за любимия турнир на българката, която още следващия сезон отново направи забележителен поход. Взе сладко отмъщение от Вера Звонарьова в трети кръг, а после записа нова грандиозна победа, и то пак срещу Винъс. Американката отпадна от поставената под №32 след 2-6 3-6, но Петра Квитова спря Пиронкова в трисетов двубой на четвъртфиналите.

Григор Димитров – първият български шампион на „свещената трева“

grigor

Мнозина запознати с тениса още преди това говореха за един млад талант, който наподобява Роджър Федерер със стила си на игра. Елегантният подход на корта и в същото време невероятна борбеност му печелеха успехи, но техният връх дойде при юношите на Уимбълдън през 2008 г.

17-годишният Григор Димитров прелетя през първите си няколко съперници, без да загуби дори сет, а накрая се оказа, че няма кой да спре серията му. Поставеният под №9 изненада третия в схемата Сезар Рамирес на четвъртфиналите, а впоследствие се наложи с 6-3 6-3 над Филип Краинович и така вече България имаше своя първи финалист на сингъл на „свещената трева“.

В решителната битка Димитров се изправи срещу партньора си на двойки в турнира Хенри Континен. Двамата с финландеца се отказаха преди втория си мач при тандемите и явно това се оказа правилна преценка.

Григор влезе уверено в двубоя и накара публиката да стане на крака след няколко минаващи удара от форхенд и бекхенд страната. Гонеше всяка топка и искаше победата, без значение от цената. И тя стана факт – 7-5 6-3 и първият български шампион на Уимбълдън скочи в ложата при най-близките си хора. Впоследствие вдигна трофея с усмивка, а в същото време даде заявка за пробив в мъжкия Тур.

Толкова близо до финала

Murray

Не е нужно да споменаваме, че Уимбълдън е любимият турнир от Големия шлем на първата ни ракета. Освен отличието при юношите, до момента Димитров има още един звезден миг в Лондон, който винаги ще си припомня.

Годината е 2014, а Григор започва четвъртото си участие в надпреварата, като дотогава не успява да премине втория кръг. Нещата обаче се променят – бързи победи над Райън Харисън и Люк Савил пращат българина напред. Поставеният под №11 губи с 1-2 сета от Александър Долгополов, но постига обрат, а успех над Леонардо Майер го изстрелва към четвъртфиналите. Там идва големият тест.

По това време господар на „свещената трева“ е Анди Мъри. Шотландецът се намира в серия от 17 поредни победи в The All England Club, като печели последните два големи турнира на трева – „Уимбълдън“ и олимпийския турнир в Лондон. Серията му обаче e прекъсната по много категоричен начин само за два часа. Димитров се налага с 6-1 7-6(4) 6-2 и завършва двубоя с 32 печеливши удара и значително по-малко непредизвикани грешки – 18 срещу 37.

Той показва впечатляваща игра при мрежата – 20 точки от 22 излизания, както и много стабилен сервис – 77% спечелени точки след първи начален удар и 59% след втори.  В целия мач Мъри има само две точки за пробив, като реализира една, докато Димитров пробива пет пъти от девет възможности.

„Григор изигра много солиден мач. Беше по-добър от началото до края. Направи много малко грешки и беше отличен при ретурите. Всички проценти бяха в негова полза. Иска ми се да го бях затруднил повече“, каза британецът след двубоя.

В следващия етап Димитров е спрян с 4-6 6-3 6-7(2) 6-7(7) от Новак Джокович, но въпреки това с похода си в „Ол Ингланд клъб“ си е гарантирал място в топ 10 на ранглистата.

Магдалена Малеева – последният български шампион на Уимбълдън

magdalena-maleeva

Най-младата от сестрите Малееви прави съществен пробив в All England Club едва в последните няколко години от знаменитата си кариера. Бившата №4 на четири пъти достига осминафиналите на „мейджъра“ в Лондон. Това се случва през 2001, 2002, 2004 и 2005 г., а през 1990 е на четвъртфинал при девойките.

Маги обаче със сигурност ще запомни участието си през 2015 – десет години, след като окачи ракетата. Поканена е да участва в турнира на легендите и играе в тандем с Рене Стъбс, а накрая българката и австралийката вдигат трофея.

В груповата фаза бившата №4 на сингъл и бившата №1 на двойки побеждават всички съперници и с общо три успеха се класират директно на финала. Същото обаче правят Мартина Навратилова и Селима Сфар в другата група и битката за титлата се очаква да бъде обещаваща.

В нея американката и тунизийката взимат първата част, но Маги и Стъбс правят обрат и печелят шампионския тайбрек – 3-6 7-5 [10-8].

Интересното е, че тази година двете победителки от 2015 могат да се срещнат на финала. Стъбс вече си осигури място там в тандем с Ким Клайстерс, а Магдалена Малеева и Ива Майоли все още имат шансове да стигнат до битката за трофея.

Подредбата на родните успехи в All England Club ненапразно е поставена в хронологичен ред. След всяко падане следва изправяне и всеки неуспех рано или късно води до величие. Кога ще видим отново български шампион на Уимбълдън?

Димитър Радев, TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.