Миналия май около 22:00 часа вечерта някой се обажда по телефона на Филип Полашек. Той си е у дома в Словакия и единственото, с което се е занимавал в последно време е да играе мачове от клубни първенства по тенис и да тренира за мачовете си от клубни първенства по тенис.
– За понеделник в клуба сме ти намерили страхотен играч. Това е Брайън – казва гласът от слушалката.
– Кой Брайън? – пита Филип.
– Не знам.
В този момент бившият по онова време тенисист решава, че му се е обадил човек, който тази вечер е пил много уиски. На следващия ден отива на корта и го питат дали е готов да се срещне с Брайън.
„Бях готов да се срещна с когото и да било“, споделя Полашек пред официалния сайт на ATP. Оказва се, че става дума за… Майк Брайън.
Легендата на двойки по това време е за една седмица в Словакия, защото приятелката му е от там. На корта Майк остава впечатлен от качеството на игра на Полашек. През следващите няколко дни двамата играят още няколко пъти и дори веднъж правят тандем:
„Тогава за първи път се почувствах, че играя истински тенис, откакто сложих край на кариерата си“.
Преди пет години Филип Полашек взима тежкото решение да сложи край на професионалната си кариера. Когато е на 28 години тенисистът има проблем с нервите в тялото си. Нервната система в човешкия организъм е изградена от най-високо организираната жива материя – нервната тъкан. Органите на нервната система осъществяват връзката на организмите с външната среда и взаимната връзка на всички тъкани и органи на останалите органни системи. Всеки дребен, ако въобще може да се нарече такъв проблем, коства огромни неприятности.
Филип Полашек го изпитва на собствен гръб – в преносен, но и в буквален смисъл, защото има ужасни болки именно в гърба. Но дори това не е най-плашещото в ситуацията му.
„Кракът ми пулсираше след мачове. Прибирах се в съблекалнята и нямах абсолютно никакъв контрол над нервите в крака ми. Ако не го стисках с ръце, можеше да подскача в продължение на 15 минути“, разказва играчът.
„Да кажа, че положението беше зле, е меко казано. В този момент знаех, че кариерата ми е приключила. Дори и да не играех тенис обаче, болката не отшумяваше“.
Пристрастяването е процес на създаване на психическа и/или физическа зависимост към определено вещество или действие. Обикновено пристрастяването е процес, който се развива с времето.
То може да се разглежда и като продължаване употребата на вещество или извършването на дейността въпреки негативните последствия, свързани с тях. Удоволствието и насладата, които са изпитани първоначално, при продължителна употреба на веществото или дейността, води до необходимост от употребата им, за да се възвърне нормалното състояние.
Това е и обяснението Полашек да не се откаже от тениса. Той е пристрастен, и го знае. Отпуска газта в живота си и си дава кратка почивка от тениса. На 33 се завръща на първия си ITF турнир. Болката вече я няма. „Подскачането“ в крака постепенно се е превърнало в лош спомен.
През май миналата година идва и странното обаждане на „препилия с уиски“ и тренировките с Майк Брайън в Словакия – повратен момент в живота на Филип Полашек. Тогава той трябва да избере дали да кара по 7 часа, за да играе мачове на клубно ниво в Германия и да бъде треньор или да върне живота си на професионален тенисист.
Месец по-късно той се завръща в ATP тура – на турнира в Анталия, където партньор му е Иван Додиг. И когато никой не очаква, двамата стигат до финал, седмици по-късно са на 1/2-финал на Уимбълдън. На турнира в Синсинати през 2019 година Полашек и Додиг побеждават по пътя към титлата близнаците Брайън, а по време на азиатското турне печелят титлата в Пекин. Стигат и до финалите в Лондон.
„Много хора си мислеха, че завръщането ми е невъзможно. По-невероятното е, че играта ми сега е тотално различна. Тялото ми е различно, играя с друга ракета, друг кордаж – единственото, което си остана същото е името ми“, признава Полашек.
„Няма я вече свободата на това да си на 23 години и да си мислиш, че си най-добрият в света – да играеш, без да мислиш. Понякога сега пък мисля твърде много, но преди играех прекалено бързо, а сега виждам ясна картина на корта. Играя по-добре от основната линия, работя върху техниката ми“.
Точно преди 15 месеца настоящето положение на Филип Полашек изглежда като приказка, но сега той се е завърнал и единственият му план е да продължи да става по-добър.
Или както обича да казва: „За мен това не е завръщане, това е една нова кариера“.
