Те са властелини на турнирите от Големия шлем. Отделиха си автономна област в тениса, за чиито граници през годините малцина тенисисти получиха печати в паспортите си. Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович – тройката, срещу която всеки знае колко минимални шансове има. Легендите, които счупиха безброй рекорди. TennisKafe.com дава старт на рубриката „Властелините на Големия шлем“, в която ще ви върне на най-добрите „мейджър“ представяния на всеки от Федерер, Надал и Джокович на всяко от състезанията от Шлема. А като бонус ще ви припомним и някои паметни представяния на още емблематични фигури от любимата ни игра.
Новак Джокович, Уимбълдън 2014
Трудно е да се определят границите на понятието „най-впечатляващ“. Почти винаги когато Новак Джокович стъпи на „свещената трева“, той впечатлява с играта си. Понятието обхваща в себе си редица фактори – физическа форма, психологическа нагласа, убедителност при победите над отделните опоненти, психическа сила, успеваемост, когато си опрян до стената. Сякаш всичко това важи за всяка една спечелена титла на сърбина на Уимбълдън и за екипа на TennisKafe.com бе трудно да определи кой е най-внушителният му успех в тази надпревара.
През 2018 никой не слагаше Джокович в сметките, тъй като се бе завърнал от операция на лакътя, бе изпаднал извън топ 20 и не беше ясно каква ще е формата му. Новак опроверга критиците си и показа невероятна сила, за да стигне до трофея. Година след това отрази два мачбола срещу Роджър Федерер и вдигна петата си титла на „свещената трева“. През 2015 пък игра феноменален тенис.
През 2014 г. обаче сърбинът сякаш събра всички тези качества в едно, а най-много се открои волята му за победа. В последните три мача в похода към титлата той мобилизира всяка част от тялото и ума си и осъществи психологически обрати срещу опонентите си.
Началото на похода
Световният №1 пристигна в All England Club през 2014 с три трофея в колекцията си. Не успя да спечели четвърти пореден Australian Open, но взе „Слънчевия дубъл“ в Индиън Уелс и Маями, а след това показа силата си на клей с трофей на Мастърса в Рим. Странна изглежда година без „мейджър“ за Новак и именно това го мотивира още повече на „свещената трева“.
Сърбинът даде само пет гейма на Андрей Голубьов и макар да отпусна сет на Радек Щепанек след това, продължи възходящата си форма с чисти победи над Жил Симон и Жо-Вилфрид Цонга. Най-голямото изпитание обаче тепърва предстоеше.
Мачовете, в които Джокович доказа защо е №1
На четвъртфиналите Новак срещна Марин Чилич. Поставеният под №26 не изглеждаше чак толкова сложно препятствие, но бе намерил формата си на трева и обърна резултата до 2-1 сета, след като бе загубил първата част с 1-6. Загубеният тайбрек в третия сет не смути Джокович, а точно обратното – машината на сърбина заработи отново. До края той се движеше толкова добре по корта, че единственото, което хърватинът можеше да направи, е да спечели общо четири гейма и да остане в историята като един от опиталите да спрат световния №1.
На мнозина от нас ни се иска да променим онзи резултат от полуфиналите, но в крайна сметка Григор Димитров, който дебютира в тази фаза на „мейджър“ загуби в четири сета – 4-6 6-3 6-7(2) 6-7(7).
Опитът надделя над младостта. Макар в голяма част от двубоя да не играеше най-добрия си тенис и предимството да беше на страната на българина, Джокович запази хладнокръвие. Когато Григор взе втория сет, изглеждаше сякаш е на крилете на вдъхновението. Но в типичния си стил Новак остана в мача, задържаше се в резултата и отново поведе, а накрая взе в тайбрек още една част – съвсем спокойно битката можеше да продължи в пети, решителен сет.
Димитров напусна надпреварата, след като бе смълчал кралското семейство с успех в три части над Анди Мъри, а Джокович продължи към финала срещу Роджър Федерер.
Роджър спечели публиката, но Новак взе епичния финал
С подобно заглавие излезе авторитетният вестник „The Guardian“ в деня, в който световният №1 стигна до втория си трофей на „свещената трева“. През 2011 той надделя на финала над Рафаел Надал и вдигна дебютно отличие на Уимбълдън, а три сезона след това успехът беше още по-сладък, тъй като дойде след обрат от 0-1 части.
Швейцарецът се надяваше на първи „мейджър“ от Уимбълдън 2012 насам, надяваше се да се възроди като Мохамед Али в онзи знаменит мач на боксьора срещу Джордж Форман. Не беше далеч, но сякаш аурата на непобедимия тенисист в този период се бе вселила в съперника му.
27-годишният сърбин едва намери сили да се възстанови от двата тежки мача преди това, докато 32-годишният му опонент си бе осигурил сравнително лесен успех срещу Милош Раонич. Именно затова Федерер започна с много гориво в двигателя, притисна Джокович до основната линия и бързо се придвижваше до мрежата, за да убива мощта на ретурите му. Спечели първата част в тайбрек, но после Новак се мобилизира и изравни след 6-4. Последва нов тайбрек, който този път бе на сметката на сърбина.
Световният №1 заигра така, както в предишните си двубои и всичко можеше да приключи бързо. Той поведе с 5-2 в четвъртата част, но Маестрото се вдъхнови от възгласите на публиката: „Роджър, Роджър!“. Всяка точка на швейцареца бе посрещана с аплодисменти, а когато Джокович реализираше уинър, не чуваше много ръкопляскания. Федерер се върна в мача до 4-5 и отрази мачбол с ас, прелетял със 120 км/ч. По-опитният състезател спечели със 7-5 и епосът тепърва предстоеше да кулминира.
Роджър изглеждаше по-свеж от двамата, а Джокович – по-унилият. За втори път в мача сърбинът поиска медицинско прекъсване, за да може да заздрави травма в дясното коляно. При 3-3 Новак се изправи пред брейкбол, но спаси гейма с рисково излизане на мрежата.
Това беше ключовият момент – Джокович стабилизира играта си и показа онази знаменита атлетичност, която все още наблюдаваме у него. Стигна до три точки за пробив в осмия гейм, но Федерер оцеля. При 5-4 дойде още един брейкбол за топ поставения с цената на мачбол. А Роджър заби форхенд в мрежата. След три часа и 56 минути сърбинът можеше да вдигне победоносно ръце – 6-7(7) 6-4 7-6(4) 5-7 6-4. Джокович за пореден път доказа защо е роден шампион.
„Свещената трева“ е толкова вкусна
„Никога тревата не е била толкова вкусна“ – това каза Новак след епичния финал на Уимбълдън миналата година, в който стигна до петия си трофей от надпреварата.
Джокович отрази два мачбола и надделя във финал за историята срещу Роджър Федерер. Сърбинът защити трофея си от Уимбълдън, след като се наложи със 7-6(5) 1-6 7-6(4) 4-6 13-12(3) в гладиаторска битка на централния корт, продължила пет часа.
Двубоят се превърна в най-дългия финал на сингъл в историята на Уимбълдън. След много драматични моменти и обрати двамата стигнаха до решителен тайбрек при 12-12, а така записаха още едно историческо постижение. До момента дългият гейм в този си формат не бе „дебютирал“ в мач на сингъл в надпреварата, но това се случи на финала, и Джокович надделя, за да стигне до трофея.
През 2018 той надви Рафаел Надал в пет сета на полуфиналите, а след това се справи в три части с Кевин Андерсън. През 2015 Новак постигна победа срещу Федерер в решителния мач, като тогава триумфира в четири сета. А дебютният му трофей през 2011 дойде след успех над Надал с 6-4 6-1 1-6 6-3.
А кой е вашият любим Уимбълдън на Новак Джокович?
TennisKafe.com
