Както всяка любов, така и тази към тениса, е най-красива, когато е споделена. Хиляди фенове по света мечтаят да усетят духа на зала „Берси“, а тази мечта, поне отчасти, може да се сбъдне чрез други хора, потопили се в тази атмосфера.
В рубриката „От форума на „ТенисКафе“ публикуваме интересния репортаж от Париж на „Velomother“ без редакторска намеса. Влезте на трибуните на мача между Григор Димитров и Давид Гофен от втория кръг на Мастърса.
Усмихнато „Добро утро!“ на всички! :)))
Преди да споделя няколко впечатления от мача – благодарност най-сърдечна за вниманието към парижките репортажи :)))) Нямам възможност да следя темите и да отговарям своевременно, за което поднасям извинения, но обещавам да се реванширам 🙂
До трибуните… с мерак
Радвам се да споделя все пак впечатления от мача, защото 3-4 минути преди неговото начало всяка капчица надежда да присъствам се беше изпарила… Корт 1 е зала в подземието без места, така че отчитайки опита със страничните кортове на Ролан Гарос, най-разумната стратегия беше да се влезе по време на предходния мач. Изоставих Тийм на Централния корт след интригуващ сет и половина и потеглих към Корт 1, където Фонини и Шаповалов вече се вихреха в първия сет.
Да, но не. Опашката за Корт 1 (и Корт 2) се оказа смразяващо дълга – след близо час висене и наблюдение на монитор как Раонич отмъкна близалката изпод носа на Тийм във втория сет, опашката почти не помръдваше. Почивка след почивка, явно Корт 1 беше претъпкан без желаещи да излизат. След края на мача Фонини – Шаповалов разпоредителите обявиха, че няма смисъл да се чака за Корт 1, защото никой не напуска залата. Опашката пооредя след съобщението и се оказахме на 20-30 човека разстояние от бариерата към входа на подземието. Признавам си чистосърдечно, че бях разкъсвана от желанието да се порадвам на качествен тенис на Централния корт, което е и целта на посещението на турнира, и вътрешното убеждение, че Григор си заслужава подкрепата и гледането. Реших, че може да се пробваме да влезем поне за втория сет на Григор.
Приложението на турнира показа безмилостно, че загрявката за мача е в ход. Остана само да пожелая мислено успех и хладнокръвие на Григор. И точно в този момент хората пред нас изчезнаха и се изляха като река по стълбите надолу. И докато се чудех кой изрече магическите думи „Сезам, отвори се!“, осъзнах, че покрай нас тичаха и се опитваха ловко да ни изпреварят други хора?! Против всякакви лични разбирания за поведение и възпитание единственият избор беше да се включа незабавно в скоростното слизане по стълбите, из кривите коридори, и като опитен състезател от Формула 1 да си пазя завоите от налитащи конкуренти. Изтривам тези спомени от съзнанието си и само уточнявам, че връхлетях на Корт 1, когато оставаха 2 минути до края на загрявката… За компенсация сканирах бързо две места на третия ред точно срещу пейката на Григор. При това положение мачът започна под влиянието на висока доза адреналин, така че пробивът в началото на първия сет срещу Григор хич не ме впечатли 😉
Микроклиматът на Корт 1
Атмосферата е много задушевна – играчите на половин кадър разстояние, никоя тяхна гримаса и въздишка не остава скрита от зрителите, а топката свисти на няколко дъха разстояние. Вижда се ясно всяко лице от публиката, като едно голямо семейство, което се е събрало за среща на рода 🙂 Гледаш непознати лица, но знаеш,че имате нещо общо.
По време на паузите нямаше музикално оформление, беше тихо, а монотонно работещите системи за вентилация и таванът на някакви си скромни 15 метра над корта създаваха още по-интимна обстановка.
Григор изглеждаше уверен, уверен и уверен. Останалото – всички го видяхме и се насладихме. Ръкоплясках на воля със знамето, през паузите – старателно разпънато точно срещу Григор, а след мача – старателно сгънато за следващия :)))
Имаше българи в залата, но част от възгласите отново бяха с френски акцент. В публиката отсреща мисля, че разпознах момиченцето с шапка-трикольор, което Григор прегърна за снимка на Централния корт предишния мач.
Снимки: Velomother
TennisKafe.com
