Тенисът е един от спортовете, в които може най-бързо да пропаднеш и да бъдеш забравен. Южени Бушар от считана за бъдеща №1 и шампионка от Големия шлем се превърна в човек, популярен много повече с външния си вид, отколкото си подвизите си на корта. В това няма нищо лошо, разбира се. Или Джак Сок – през 2017 година трудно можеше някой да го спре, а сега за цяла година няма победа на сингъл, като изключим Laver Cup. Броени дни и американецът няма да има ранкинг.
В тениса няма спасение. Тръгнеш ли надолу, пътят нагоре е труден. А границата от медийното внимание и световната слава до самотните нощи в хотелска стая на другия край на света е толкова тънка, че почти незабележима.
Годината е 2016. Пуерториканката Моника Пуиг стана олимпийска шампионка в тениса. Тя спечели оспорван финал след 6-4 4-6 6-1 срещу Анжелик Кербер.
Така победителката влезе в историята като стана първата жена, която носи медал за страната си. Нещо повече – тя спечели първата олимпийска титла за Пуерто Рико.
Само сезон по-рано Пуиг е извън топ 100, а печеленето на мачове на най-високо ниво рядкост в кариерата й. През сезон 2016 обаче записа повече победи, отколкото направи през миналите два взети заедно.
„Обясних на всички, че този сезон ще съм много търпелива след разочароващата 2015-а. Имах си, разбира се, спадовете и някои ужасни седмици. Подобрявах ранкинга си постепенно и никой не говореше за мен досега. Сега е моментът ми и искам да покажа на света коя съм. Гледах видео от ситуацията по улиците, когато съм била на финала, и няма никакви хора. Това е и един от редките случаи, в които не е имало престъпления в Пуерто Рико. Било е благословен ден на тотално щастие“, разказва Моника за най-великия ден в кариерата си.
И вероятно такъв, след който си е мислела, че възходът ѝ започва. До края на 2016 година тенисистката призна, че не може да се фокусира върху другите турнири, защото всички я връщат на Рио.
В крайна сметка кампанията ѝ завърши с грандиозно шоу. 12 000 фенове в Сан Хуан видяха как олимпийската шампионка побеждава Мария Шарапова с 6-3 1-6 [10-6] в демонстративен мач.
Повече от година след олимпийския финал Пуиг отново бе „черната котка“ за Анджелик Кербер и отстрани водачката в схемата в Люксембург още в първия кръг. Това обаче се оказа и върховия момент в годината на Моника. Т
я постепенно попадна във водовъртежа, в който беше преди Рио, а резултатите ѝ останаха непостоянни – с някои проблясъци и изненади, но без онзи феноменален бекхенд в Бразилия. Последва нова безлична година – „безлична“ на фона на собствените ѝ очаквания и тези на феновете ѝ, а през 2019-а тенденцията не се промени.
В момента тенисистката има 24 победи от 44 двубоя за годината. За последно направи два поредни успеха на Ролан Гарос и, както сама казва, в безизходица е. Включително и извън корта.
Слоун Стивънс обяви, че отново ще работи с бившия си треньор Камау Мъри, който поднесе новината на Моника Пуиг дни преди старта на US Open.
„Да се върна назад през 2019 година боли. Страдах много и имаше много тежки моменти. Имаше моменти, в които не знаех ще издържа ли още един ден. Ударих дъното и дори ставането от леглото се превърна в предизвикателство“, призна откровено в Instagram олимпийската шампионка.
„В най-черните ми дни един глас ми казваше да продължавам да вярвам, защото след болката следва нещо добро. Няма как да не се гордея с куража, който показах“.
Пуиг благодари на хората, които са били до нея, за да се изправи от пепелта. И сподели още, че няма невъзнаграден труд. Същевременно обаче историята ѝ е показателна за това колко невъзможно е да се задържиш на върха в тениса и колко физически, психически, емоционално и духовно изтощаващо е.
Колко тънка е границата от златния медал до дъното.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
