Ако след финала на тазгодишния Уимбълдън между Новак Джокович и Роджър Федерер трябва традиционно да изберем най-добрите моменти, то те ще са с продължителност точно четири часа и 57 минути.
Да, толкова продължи един дуел за историята – вълшебен, от категорията на онзи от 2008 година и легендарния от 1980 между Макенроу и Борг.
В такъв мач статистиката и техническите анализи дори са излишни – 218 на 204 точки за Маестрото, един от най-продължителните мачове в историята. Съотношение уинъри – непредизвикани грешки на швейцареца – 94/61, и на сърбина – 54/52.
Заради модерните технологии, много неща в любимия ни тенис могат да бъдат измерени и обяснени чрез сложни компютърни алгоритми, но и още толкова не могат – наелектризираната публика, напрежението на двата мачбола на Федерер, качеството на всяко едно отиграване в двубоя. Закономерността в събитията в срещата и нейната ритмика. Усещането за драма, от която човек едновременно иска и не иска да бъде част.
Спомням си преди няколко дни разговора ми с великия Иво Иванов. Пътувахме заедно и той, в типичен за себе си стил, успя да преплете сюжетите на финалите на Уимбълдън от 1980 и 2008 г.
Иво разказа за многото сходства между двата легендарни мача и как въпреки разликата в годините, личностите и ракетите, с които се е играло, сценариите толкова много си приличат – по отношение на шекспировата драма и поезията, която има в тях. Сякаш са близнаци.
Не знам дали някак си едно от най-изкусните български пера е усещало какво предстои на 14 юли 2019 година, но имайки предвид как пише, сигурно разполага с подобни свръхестествени способности. Със сигурност обаче ще се съгласи, че това е един от „онези дуели“.
Такива, които те карат много дни след това разпалено да говориш за тях. Които вдъхновяват поколения и в които няма значение кой в крайна сметка е победил. Защото подобен шедьовър се твори от двама и в него има толкова филигранност, колкото и в поема на Джордж Байрон.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
