Секси нарушителка и шампион, който се подготвяше с анимационни филмчета

За „средностатистическия“ спортен фен онзи мач ще остане като такъв, който бе прекъснат от секси мацка – противно на всички норми и етикети, противно на здравия разум. За „тесните специалисти“ на тениса, двубоят е такъв, който определя човешки съдби и пренарежда картите на цяла една кариера.

В крайна сметка Рихард Крайчек нямаше да е това, което е, ако не бе Уимбълдън. Мелиса Джонсън… също.

Крайчек е легенда за холандския тенис. Той нанася единствената загуба на Пийт Сампрас в на Уимбълдън в периода между 1993 и 2000 г. Успехът срещу Сампрас обаче не е случаен, защото Рихард е един от малкото тенисисти с положителен баланс срещу носителя на 14 титли от Големия шлем със своите 6 победи и 4 загуби. Най-високото му класиране в световната ранглиста е четвъртото място, а през 2003 г. той се отказва от тениса, за да стане директор на турнира в Ротердам.

krajicek

Изминаха повече от 20 години откакто Крайчек вдигна трофея на Уимбълдън над главата си, а това до голяма степен определи съдбата на холандския гигант и го превърна в това, което винаги е искал да бъде. На влажната настилка всичко е по-различно, а той съвсем не се чувствал уверен преди историческата си серия:

„Не ми се играеше. Отношението ми не беше правилно. Често пъти треньорът ми просто поклащаше глава“.

Треньорът му се опитва да го убеди, че в играта на Крайчек няма нищо нередно, защото сервира отлично. А освен това Уимбълдън е най-големият турнир на трева в календара. Той обаче планира да замине в Австрия с жена си и му трябва време, за да реши какво да прави. Накрая е готов – и взима решението да се подготви за Лондон.

„Решихме да се упражняваме на твърда настилка, защото винаги съм имал проблеми с ритъма си. Не усещах точния момент. Усещах, че ставах все по –зле“.

На 24 години Рихард вече е минал през две операции на коленете, които винаги са му били проблем, който трябва да приеме. През 1994-а и 1995-а той отпада още в първи кръг, така че първата му цел е оцеляването. Трябва да преодолее психологическата бариера и всички вътрешни бариери, които саботират представянето му.

Въпреки че е №14 в света, той не е поставен сред 16-те през 1996 година на „свещената трева“, но малко преди турнира световният №2 Томас Мустер се отказва и Крайчек заема неговото място три дни преди началото на турнира. Вероятно леко намигване от съдбата, че този път може и да му провърви.

Във втори кръг той рутинно се справя с американеца Дерик Ростано в три сета. След въпросния успех започва да изглежда различно на корта и е много по-позитивен в тренировките. Промяната е очевидна. Тя всъщност показва едно от най-очарователните неща в тениса – как поправката на един дребен детайл може да промени работата на цялата „машина“.

Междувременно Мелиса Джонсън продава пици между кортовете и все още е безучастен зрител на Уимбълдън. В ума ѝ започва да се прокрадва мисълта, че трябва да направи нещо.

wimbledon-streaker

В трети кръг Рихард играе с Брет Стивън на Корт №2, а времето е ветровито и студено. Взима първия сет 7-6(5), но после губи 6-7(5) следващия. При изоставане от 1-4 в третия обаче всичко се променя: „Спирам да се оплаквам и започвам да играя“, си казва тенисистът и обръща до 6-4, а после отстранява опонента си след 6-2 в четвъртия сет.

Така са изминали точно три години откакто Рихард Крайчек е играл на Централния корт. През 1993 г. той излиза срещу защитаващия титлата си Андре Агаси, който го побеждава 7-5 7-6(7) 7-6(8). През 96-а се изправя срещу Михаел Щих в четвърти кръг, който е един от най-надарените тенисисти в историята, но успява да го победи в три сета.

На четвъртфинал той е уверен, че може да се справи с Пийт Сампрас: „Винаги играех добре срещу него. Изненадах се обаче колко добре започна. Това беше по-различен Сампрас“.

Проливният дъжд обаче накъсва играта и едни ден не стига, за да завърши мачът. Накрая се оказва, че Сампрас, който излиза в първия ден, не е същият играч, който играе след това. Отново се появява очарованието на тениса. Холандецът побеждава със 7-5 7-6(3) 6-4.

„Чувствах се страхотно. Това бе единственият турнир, при който след всяко прекъсване заради дъжда, се връщах дори по-силен. На Уимбълдън през 1996-а нищо не можеше да ме спре“.

Нищо вече не може да спре и Мелиса Джонсън. Тя също знае, че 1996 е нейната година.

krajicek

Рихард е много суеверен и прекарва дните си в хотела, където почива, а всяка сутрин яде кейк, гледайки анимационни филмчета по BBC. „Типично за много от спортистите“, когато започнат да се представят много силно, те се опитват да преповторят не само резултата, но и какво са правили преди него.

В случая гледането на анимационни филми и хапване на кейк може и да изглежда маловажно, но не е. Това е гаранция за психическо спокойствие. Според психолога Ник Хобсън навсякъде, където предстои да се случи нещо, можем да открием някаква форма на ритуал – в бизнеса, медицината, образованието и всякакви разнообразни области. Ритуалите са важна част от нашето ежедневно функциониране – те ни помагат да подобрим фокуса, концентрацията и вниманието си.

Вече се натрупват научни доказателства, които показват, че въпреки ирационалността на повърхностно ниво ритуалите играят решаваща роля в регулирането на поведението. Те помагат на човек да бяга по-бързо, да скача по-високо, да мисли по-дълбоко и да разрешава конфликтни ситуации по-бързо.

Учените са открили, че мозъкът показва намалена активност в отговор на личните неуспехи, но само след завършване на ритуала. С други думи, ритуалите действително променят реакцията на мозъка, свързана с безпокойството, като смекчават тревогата, която изпитваме след провал.

В повечето случаи притесненията от евентуален провал може да възпрепятстват ефективността, но, от друга страна, неуспехът на някакво ниво почти винаги е неизбежен. Така че начинът, по който ние (и нашите мозъци) отговаряме на пораженията, е от решаващо значение за нашия успех. Когато нещата станат трудни, ритуалът може да е добър начин да отклоните тревогата от мозъка.

Така, ритуалът с анимационните филми и кейка е изпълнен, а резултатът – Крайчек побеждава на полуфинала Джейсън Столтенберг на Корт №1, а на финала срещу Мъливай Уошингтън се превръща във фаворит.

„Бях спокоен доколкото мога. Това бе първият ми полуфинал на турнир от Големия шлем. Знаех, че може повече да не ми се отдаде възможност да направя това срещу тенисист извън топ 10″.

Финалът е белязан и от запомнящ се момент. Тогава се намесва съдбата на Мелиса Джонсън. Снимката на финалистите е прекъсната от оскъдно облечената жена, която нахлува на корта и приковава погледите и на двамата финалисти. Мелиса, която продава пици наблизо, изпива няколко питиета, събрала е смелост и решава да прескочи бариерите – първо на собствените си задръжки, а след това и на корта.

Години по-късно нахлуването по спортните терени ще се превърне в запазена марка за феновете, а след това телевизионните канали ще бъдат информирани да не снимат натрапниците, така че да не ги правят известни. Мелиса Джонсън става популярна и част от фолклора завинаги. После идва моментът на Рихард.

По време на мача той сервира отлично и се справя добре срещу предпочитащия играта от основната линия си съперник, който вече е минал през играчи като Тод Мартин и Томас Енквист по пътя си. В 18:06 часа холандският тенисист вече е на колене и празнува титлата след 6-3 6-4 6-3.

Борислав Орлинов, TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.