Не ми е традиция, а необходимост поне няколко пъти в седмицата да играя тенис. Обичам винаги по-рано да отивам в местния клуб, за да гледам как тренират децата и с някой треньор да си коментираме актуални мачове.
Гледайки младите играчи, човек може да научи много за играта – най-вече как да изпитва удоволствие от това да се съревновава и да напредва. От това, че колкото и ограничаващи да изгеждат правилата, на игрището имаш цялата свобода на света.
Понякога спирам някое дете и го поздравявам: „Как само го покани на мрежата и го размина – като Федерер!“ А отсреща получавам усмивха, породена от поученото внимание. А вниманието на тази възраст е нещо много важно!
Онзи ден обаче бях матиран от едно момче. И не става дума за случаите, в които разигравам с някоя млада надежда, чакайки вечно закъсняващия ми партньор, превръщам се в „сервитньор“ на основната линия, а накрая ми остава единствено да се насладя на форхенд уинъра по обратния диагонал на съперника.
„А защо носиш шапка, след като козирката е назад?“, беше въпросът, който бе изстрелян със скоростта на началния удар на Джон Иснър при 30-40. И почти толкова заплашителен.
Истината е, че отговор нямаше. Затова ми остана обезкуражен да се насоча към дюс полето. Или иначе казано, да отговоря, че не знам. Нямаше смисъл да оплитам паяжина от сложни думи, търсейки обяснение, защото ми е ясно, че ако човек не може да обясни нещо достатъчно просто, значи не разбира материята.
Добре, мислех си, не съм първият, който носи шапка така. Само преди няколко дни гледах мач на Джак Сок. А без усилие се сещам за плеяда от качествени тенисисти, чиито козирки сочат в грешната посока.
И все пак се почувствах длъжен да дам отговор на малкия следващия път, когато го видя.
Едно от най-безсмислените неща в тениса е да носиш шапка с козирката назад. Няма логика, нали? Все пак идеята на шапката е да предпазва очите от слънцето. Виждаме обаче толкова много играчи да го правят – някои (като Федерер) само за кратък период от кариерата си, други – за цял живот.
Чие дело е обаче тази мода?
Вероятно се сещате за Лейтън Хюит. През 2016 г. той официално сложи край на кариерата си, но се завърна в тура, играейки на двойки със Сам Грот. Има ли нужда да казвам в коя посока сочеха шапките на двамата?
Пол Анакон разказва една история за бившият №1 и първата им среща. По това време Хюит е на 12 години и вече козирката му сочи назад. Още тогава австралиецът обяснил, че просто така му харесва. А когато през 2001 г. печели дебютната си титла от Големия шлем на US Open, почва на още безброй хора да им допада.
Младият Максимилиан Мартерер пък обяснява, че свикнал да носи шапката си назад, защото преди имал дълга коса. Сигурно си спомняте и Григор Димитров:
На „мейджър“ дебюта си през 1999 г. на Ролан Гарос, Федерер също е с обърната шапка. Тогава 17-годишният швейцарец губи от Патрик Рафтър в първи кръг, а малко по-късно вече играе с лента за глава.
От Иван Лендъл, през Анди Мъри и Милош Раонич до Карен Хачанов – толкова много тенисисти са правили нелогичния избор.
Кой е първият вдъхновител?
Преди почти 20 години Микаел Пернфорс мотивира цяло едно поколение, след като на Australian Open през 1990 г. се появява с неонова шапка, обърната на обратно и стига до 1/4-финалите. Шведът играе финал на Ролан Гарос през 1986 г., така че новата му визия и добрият резултат нямат нищо общо със суеверие.
По-късно „болестта“ заразява Томи Хаас, Фернандо Мелигени, Марсело Риос, Гийермо Кория, Пол-Анри Матьо и много, много др.
Малко жени последват примера. В края на кариерата си Мартина Навратилова е една от тях. Луцие Шафаржова е на мнение, че на дамите просто не им отива толкова и ако слънцето е прекалено силно, предпочитат да носят само козирки, защото изглежда по-женствено.
Няма обаче съмнение, че Лейтън Хюит извежда модата на съвсем различно ниво, а атрибутът допринася за имиджа му на играч, който никога не се предава. Човек, носещ послание: „Аз ще спечеля тази маратонска точка, няма да се предам!“ Поне самият той така обяснява.
Вдъхновени от австралиеца, много млади играчи подражават именно на него.
Разбира се, критици не липсват. Най-популярният от тях е Брад Гилбърт. „Просто няма смисъл“, категоричен е бившият треньор на легендата Андре Агаси. През 2007 г. L’Équipe посвещава специална статия за тенисистите, носещи шапка с козирка „по грешен начин“, определяйки ги като момченца.
„Я, стига“, би се възмутил Лейтън Хюит сигурно. Аз също…
Тенисът е спорт на навиците – добри, лоши, всякакви. Изградиш ли ги веднъж, много трудно се отърваваш от тях. И понякога, без значение на какво ниво играеш, следваш рутината си без да се замисляш. Тенисът обаче е и спорт с толкова богата история, че дори зад най-простото нещо има толкова какво да се каже.
А аз утре ще отида на корта, с обърната шапка, и ще чакам онова момченце да дойде, за да му кажа: „Знаеш ли защо козирката е назад? Защото така ми харесва. А когато днес се прибереш след тренировка, пусни си в YouTube един клип на Лейтън Хюит. Той е велик.“
Може би ще вдъхновя следващия последовател.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
