В партньорство със 
Представете си, че в едната си ръка имате картонен чук, а в другата – тенис топка. Ако ударите топката, тя със сигурност ще измине някакво разстояние. Ако обаче имахте стоманен чук, тя щеше да отлети поне 10 пъти по-далеч, дори и да я ударите със същата сила. Всичко звучи ясно и просто и до някаква степен обяснява технологичното развитие на тениса. Подобен принцип, като този с чука, важи и при избора на тенис ракета, само че в уравнението има много повече неизвестни и затова човек може да получи хронично главоболие, докато мисли с какво да играе.
Трябва да си изберете „оръжие“, с което да генерирате достатъчно мощ, но и да може да го контролирате и да не си причините травма. Имайте предвид и параметри като баланс, дължина, големина на главата, килограми на наплитане и какъв е кордажът.
„Моят първи съвет винаги е да се обръща внимание на техническата част от играта и след това да се търси причина в нещо друго. Най-важното е да знаеш какво правиш“, с тези думи ни посреща Даниел Янев в магазин Sport Box. Магазинът е ексклузивен представител на Wilson за България и най-хубавото е, че разполага със специалисти в ракетната наука.
И както швейцарската делова култура предполага, а и понеже Роджър Федерер е швейцарец, не започваме да си говорим веднага за наплитания, килограми и сантиметри, а за Маестрото. Носителят на 20 титли от Големия шлем в началото използва ракета, главата на която е 85 кв. инча, или преизчислено в сантиметри – 548 кв. см.
В най-успешната си фаза използва Wilson Pro Staff 90, чиято глава от 581 кв. см е с около 6% по-голяма. С точно такава играе от пролетта на 2003-та, с нея печели 71 турнира, между които и 17-те си титли от Големия шлем. Тя просто е неговата вълшебна пръчица. Оттогава всеобщата тенденция върви по посока на увеличаването на площта на кордажа, а след като и Федерер заигра с глава на ракетата от 97 инча кариерата му възкръсна – през 2017 година спечели Australian Open, а останалото по пътя към юбилейна титла №100 е история.
Иначе добре известно е, че през последните десетилетия в тениса се случи истинска революция по отношение не само на ракетите, но и на кордажите. Естествените бяха заменени от изкуствени (полиестерни), което позволява генерирането на много повече „топ спин“ в ударите на днешните състезатели. До голяма степен именно кордажите бяха причината за изчезването на класическия стил сервис-воле дори на тревна настилка.
„Докато го има Федерер, този стил няма да изчезне. Той пък бе сред последните, които си смениха ракетата и заложи на такава с по-голяма глава. Ако си беше сменил ракетата навреме, щеше да има поне още 4-5 титли от Големия шлем“, смята Даниел.
Сега, ако пред вас има една балистична ракета, трябва да знаете, че нейният курс се определя от законите на астродинамиката и балистиката. Да, сложно е – толкова, колкото и да си намериш ракета за тенис, а в това отношение грешки правят както любителите, така и професионалистите.
Ракетна наука
„В магазина на Sport Box идват широк кръг от хора – от добри български състезатели до любители, които правят първите си стъпки в тениса. Пращат ни ракети за наплитане и от други градове. По-трудно се работи с неориентираните любители. Повечето хора с големи претенции всъщност не знаят какво точно искат – те четат много, но не могат толкова на корта и си мислят, че плюсовете от един кордаж ще промени играта им така, както на един топ тенисист. Кордажът е от огромно значение, но не е от решаващо. Ако нямаш техниката, не можеш да използваш свойствата на кордажа“, е съвет, който всеки трябва да запомни.
Топ състезател като Пийт Сампрас играеше с ракета с малка глава, която е наплетена на максимално килограми – просто защото американецът имаше и мощ, и скорост и можеше да генерира колкото топ спин си поиска, но искаше да има още повече контрол.
„Любител на средно ниво трябва да търси големина на ракетата в диапозона 90-100 инча. Грамаж – 300-315. Малко са любителите, които могат да играят с по-тежки ракети. Въпросът е да може да използваш качеството на тежките ракети. Wilson Blade е един от най-продаваните модели – Раонич, Циципас, Де Минор, Серина играят с нея. Монфис играе с модела Ultra, който има много стабилна рамка и класическа плетка 16х19, която е най-подходяща за любители“, разказва Даниел.
Той най-много набляга на това, че всичко е строго индивидуално, защото наистина е така. Реалната разлика между ракетите може да се усети само, ако са в ръцете на робот, който удря по един и същи начин, с една и съща траектория и винаги със сходна скорост. Тоест ако самият играч не може да генерира топ спин, с какъвто и кордаж да е, няма значение.
„За наплитането на ракети може да се каже, че има златна среда – 25 на 24 кг. или 24 на 23, зависи колко твърд е кордажът. По-малкото килограми осигуряват повече мощ, затова повечето от днешните тенисисти използват средното наплитане – 24, 23 килограма“.
„По отношение на ракетите, на пазара вече няма толкова тежки. Wilson е една от марките, които предлагат по-тежки – над 330 гр. За любителите препоръчвам ракети между 280 и 315 грама, но това е строго индивидуално“.
„Тенисът отиде от това да се търси прецизност до това да се блъска топката. Има, разбира се, играчи от новата генерация, които практикуват много атрактивен и атакуващ тенис. Има и такива, които блъскат топката, но са много натренирани и това им позволява да са на нивото на най-добрите, без да имат техническите качества. Кордажите имат заслуга за това – полиестерният има огромен набор от качества и това позволява генериране на много топ спин, много повече от естествения. Освен това в дълъг период от време полиестерният запазва качествата си.“
Какви са кордажите?
Естествени са популярни сред професионалистите със своята еластичност, неподатливост (не омекват) и невероятен контрол. Заради високата си цена и слаба издръжливост те не се препоръчват за играчите от средно ниво.
Найлонов е основният и най-популярен продукт в тениса. Също така е и най-евтин. Сравнително издръжлив и не много податлив вид кордаж, който предлага голямо количество сила. Недостатък е това, че не пази ръката.
Полиестерният е за тези, които нямат проблеми в ръката. Дава и мощ и контрол над средното ниво.
Мултифиламентни са най-добрите след естествения, докато релефните са с различна форма и текстура от кръглата (квадратни, триъгълни, шестоъгълни, грапави и др.), а целта им е да предостави повече повече въртене на топката.
Хибридният кордаж се състои се от 2 различни вида кордаж – за хоризонталните и за вертикалните корди на ракетата. Хибридното наплитане набира популярност при играчите, които искат да съчетаят качествата на кордажите.
При избирането на кордаж за вертикалните корди трябва да имате предвид, че “дългите“ корди доминират при чувството и удобството за игра. Например, ако търсите издръжливост, то по-издръжливият от двата кордажа трябва да се сложи на вертикалните корди, а ако търсите повече спин на топката, то тогава сложете „грапавия“ кордаж на вертикалните.
„За мен най-добрият кордаж е Luxilon ALU Power. С него играят огромна част от тенисистите, включително Роджър Федерер. Новак Джокович използва хибриден ALU Power. Почти всяка една марка, която прави кордажи, се опитва да се доближи до него. Григор, Новак Джокович и Роджър използват естествен кордаж, като го плетат хибридно. При естествения има изключително чувство при контакт с топката и много голямо ниво на комфорт. При полиестерният голямата разлика е в топ спина, където е много повече“, обяснява Даниел Янев.
В Sport Box той наплита ракети на „космическа“ машина:
„Новите са много прецизни и пазят рамката. Wilson имат машина, с която официално се плетат ракетите на US Open – Wilson Baiardo. Много висок клас е и е много устойчива на ползване. Тази тук е използвана за безброй ракети“.
„Има хора, които не знаят, че кордажът се сменява, честен съм. Не може един кордаж да стои една година на ракетата. Ако играете 2-3 пъти в седмицата, трябва всеки месец да пренаплитате ракетата. Твърдото наплитане носи риск от контузии. Хора, които имат някакви болежки в ръцете, могат да изберат наплитане с хибриден кордаж, като дългите корди да са многожилни и с по-голям комфорт – Wilson NXT предлага това.
„По отношение на рамката, ако е по-лека, трябва да се използва антивибратор. По-леките ракети се усукват повече при контакт с топката. Ако е с достатъчно стабилна рамка, не е необходимо“.
По-наблюдателните фенове може да забелязали, че на ракетите на някои състезатели има и тежести:
„Слагането на тежести е за промяна на баланса на ракетата – стабилизират рамката на ракетата. И тук пак е важно да знаеш какво правиш. Предимно се слагат в дръжката и на главата – някои ги слагат на 12 часа на ракетата, а други – отстрани на главата. Когато балансът е такъв, че дръжката е по-тежка, логиката е, че има повече контрол -ръката е водеща в удара. Това е за хора, които са много точни и искат още повече прецизност. По-тежката глава дава предимство за силата на ударите. То пак опира до усет и до това човек какво може да прави. Професионалистите имат достатъчно чувство в себе си и знаят какво да искат от ракетата, при любителите не е така“, казва Даниел Янев.
Самият той ежедневно се сблъсква с любители, които не са достатъчно наясно с това какво могат и какво искат. Но приема всичко с усмивка – като част от работата му. За Даниел много по-голям е проблемът с „родителския фактор“ и сам е ставал свидетел как хора, които не са специалисти, тренират децата си, купуват им ракети и в крайна сметка убиват у тях и удоволствието от играта с изискванията си, и мечтите им да се реализират като играчи.
Не е тайна, че уравнението е сложно, но и то, както всички в науката, си има формула, по която се решава, а тя е „слушайте специалистите“.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
