Смяната на караула: Ще се повтори ли историята?

Смяната на караула: Ще се повтори ли историята?

Часовникът на Уимбълдън спря за Пийт Сампрас точно в 18:20 ч. на 2 юли 2001 г. След седем години на почти пълна доминация на „свещената трева“, седемкратният шампион бавно събра ракетите, тениските и кърпите си, сложи сака на рамо и с не много бързи темпове излезе от корта. По лицето му се изписваше тъга след поражението в четвърти кръг от 19-годишния Роджър Федерер.

Американецът – един от най-великите състезатели в историята, изобщо не успя да поведе в мача срещу швейцареца, който записа дебюта си на централния корт и никога преди тази година не бе печелил двубой на „свещената трева“. След 7-6 5-7 6-4 6-7 7-5 обаче историята се промени и беляза мига, който всички нарекоха „Смяната на караула“.

Само три години преди този момент Федерер стана №1 в света при юношите и вече беше определян като един от най-надарените млади състезатели от своето поколение. Беше поставен под №15 на Уимбълдън, но победата му над Сампрас се оказа необикновена. Той игра със същата брилянтност в продължителен период от време, с която самият американец спечели първия си трофей в Лондон през 1993.

„Мисля, че Роджър е нещо много специално“, призна 13-кратният тогава шампион от Големия шлем.

Federer - Wimbledon 2001

Ако бе спечелил, Сампрас щеше да запише своята победа №100 на трева. Никой обаче не беше сигурен, че той ще се завърне отново в All England Club. „Нека не се отнасяме. Планирам да играя тук още много години. Чувствам, че тук винаги мога да спечеля“, каза Пистъл Пийт след мача с Федерер. Всички обаче видяха странния му поглед, а последното му участие на Уимбълдън се оказа следващата година, когато загуби изненадващо във втори кръг от друг швейцарец – Джордж Бащл.

Двубоят срещу Роджър бе №68 за американеца на Уимбълдън, а дебютът му дойде през 1989, когато беше само на 17. Швейцарецът нанесе едва шестата му загуба на „свещената трева“. Откакто загуби на четвъртфиналите през 1996 от бъдещия шампион Рихард Крайчек, Сампрас не бе усещал вкуса на поражението, тъй като бе завоювал четири последователни отличия.

„Имам играта. Няма причина защо вече не мога да го правя“, обясни обърканият Пийт на онзи 2 юли, в който щафетата бе предадена.

Подобна развръзка се готвеше от известно време, тъй като няколко месеца по-рано, на US Open 2000, 20-годишният Марат Сафин разби Сампрас в три сета на финала. Оттогава нататък Пийт сякаш никога не успя да се възстанови и пристигна в Лондон, без да е печелил титла в продължение на цяла година. През 2000 г. се ожени за актрисата Бриджит Уилямс и липсата на подготовка си пролича на Australian Open в началото на следващата година, когато загуби в четвърти кръг от Тод Мартин.

През март се появиха индикации на стария Сампрас, когато той игра финал в Индиън Уелс, но дори тогава не успя да надделее над Андре Агаси. В противоречие на действията му на корта, в думите на американеца звучеше оптимизъм.

Federer - Wimbledon 2001

Федерер, от друга страна, беше на крилете на вдъхновението и стъпи на централния корт, изпълнен с увереност. „Много приятели ми казаха: „Тази година, мисля, че можеш да го победиш“. Изиграх по-добър сезон – по-добър от неговия. Знаех, че имам шанс. Но не беше на 100%. Имам предвид, че той е човекът, който трябва да победиш на трева“, каза 19-годишната сензация.

Детето спечели, а мъжът си тръгна – това написа авторитетният The Guardian след двубоя. Най-голямата изненада беше как Сампрас загуби своя сервис срещу швейцареца – оръжието, с което седем години надвиваше съперниците на тревата в Лондон. От другата страна на мрежата Федерер сервираше перфектно, а уинърите му бяха белязани от много мощ – и от бекхенд, и от форхенд.

Младият тенисист играеше своя девети турнир от Големия шлем и сякаш не успя да повярва какво е сътворил. Падна на колене в стил „Бьорн Борг“, стисна ръката на американеца, седна на стола и закри лице с ръцете си. По бузите му прокапаха сълзи от радост, докато Сампрас сподели: „Нямаше как да трае завинаги. Федерер изигра страхотен мач. Но няма причина да се паникьосвам и да си мисля, че не мога да се завърна и да спечеля“.

Federer - Wimbledon 2001

Първо го победи Сафин, после Анди Родик го надигра в Маями, а най-тежката загуба дойде от Роджър. „Следващото поколение“ беше готово да промени играта.

Маестрото загуби още в следващата фаза от Тим Хенман в четири сета, но всички знаем какво се случи по-нататък. През 2003 г. той вдигна трофея на Уимбълдън над главата си, а после направи същото с още седем отличия, за да подобри рекорда на Сампрас. В момента е рекордьор по титли от Големия шлем с 20, а в знаменитата си кариера има 103 – шест по-малко от Джими Конърс.

Кариерата на швейцареца несъмнено е към своя край, още повече, че той претърпя две операции на коляното и няма да играе до края на 2020 г. След като миналия сезон изпусна два мачбола срещу Новак Джокович на финала на „свещената трева“, 38-годишният тенисист е готов за своя финален шанс. Ще се повтори ли историята и кога ще е новата „Смяна на караула?“.

TennisKafe.com


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH