Залата за пресконференции на Sofia Open беше почти празна, но се напълни до краен предел за броени минути. След малко в нея влезе едно 20-годишно момче с широка усмивка. Всички камери се насочиха към младия грък, а въпросите на журналистите се изстреляха мигновено от „хвърчащите“ листове право към него. Веднага започнаха с въпрос за победата му над Роджър Федерер на Australian Open, а той отговори без да мисли:
„Невероятно. Като сбъдната мечта. Сякаш главата ми експлодира след мачбола. Беше магически момент, който никога няма да забравя. Първият път винаги е специален. Както вече казах, идолът ми се превърна в мой съперник, което е приятно. Следващият път обаче ще бъде различен – той ще знае какво да очаква и аз ще трябва да бъда по-подготвен. Харесва ми да играя срещу такива играчи, мога да науча много от тях. Дори когато печеля, отново мога да извлека поуки от представянето им. Заради тези моменти играя тенис.“
Не ме шокира отговорът на младия играч, а фактът, че той не се нуждаеше от превод от български на английски, за да разбере въпроса на журналистите. Тогава осъзнах, че у Стефанос Циципас има нещо специално.
Навярно намиращият се тогава под №12 тенисист не се е нуждаел от превод, защото говори перфектно руски, тъй като му майка му Юлия е рускиня. Английският, разбира се, е другият от трите езика, редом до немски, които владее, тъй като още от ранна възраст го изучава в училище. Стефанос не само е интелигентен, но и с изключителното качество да се приспособява.
Майка му преди време сподели в интервю за „New York Times“, че когато Циципас се родил, излязъл от утробата ѝ с ръка напред. Тогава тя разбрала, че синът ѝ ще сбъдне нейната собствена мечта. Когато е на 17 години, Юлия е определяна за една от най-добрите тенисистки в СССР, но така и не успява да играе професионално. „Винаги съм знаела, че ще направи нещо в тениса“, казва тя за Стефанос.
Въпреки гените, наследството и дарбата, Циципас трябва да заложи само и единствено на таланта си, за да пробие сред професионалистите. Той намира правилната рецепта и баланс. „Майка ми всъщност допринесе за дисциплината в играта ми. Вярвам, че това ми помогна много: дисциплина. В гръцката култура това не е често срещано“, казва Стефанос.
Всички сме виждали как 21-годишният грък твори на корта и знаем какво е постигнал на тази крехка възраст. Едно нещо обаче го отличава от останалите тенисисти.
Огромна част от професионалните състезатели стават и лягат с тенис – той не само е тяхна професия, но и техен начин на живот. В Тура има хора, които са абсолютно вманиачени в това да станат най-добрите. Тренират усилено през по-голяма част от денонощието и не позволяват на нищо друго да ги отклони от правия път. Стефанос, разбира се, също се влага в тренировъчния процес. Но много често си позволява да избяга от тениса, да се скрие от забързания начин на живот на спортиста, да спре да мисли за професията си.
Циципас се наслаждава на живота, така както може би никой друг в Тура не го прави. Сам създава изключителни преживявания, които да останат в спомените му, и се отдава напълно на любимите си хобита, макар за един атлет да звучи немислимо да отдели толкова много време на нещо странично отвъд спорта.
Стефанос обича фотографията и тя е неговият спасител, който го изважда от реалния свят. И както се случва с всичко останало в живота му, се учи да снима напълно самостоятелно. Той следи канала в YouTube на известния канадски фотограф Питър МакКинън, който учи любители на кинематография. Циципас дори създава „Instagram“ профила Steve The Hawk (б.а. – Ястребът Стийв), в който се представя под този псевдоним и споделя с последователите си своите любими творби, излезли от лентата на фотоапарата. В този профил гъркът дори споделя какви са целите му до края на живота – една от тях е среща на живо именно с Питър МакКинън.
До края на живота си Стефанос иска да скочи от самолет, да бъде сам на тропически остров и да има семейство. В списъка му е и посещение на Исландия, което изпълни преди няколко седмици. Освен това, въпреки напрегнатата политическа обстановка на Арабския полуостров, гъркът и неговият малък екип от фотографи посетиха Оман, и по-специално столицата Мускат, където продължиха да творят зад обектива.
Циципас е изключително открит и споделя с феновете любимите си филми и музика, най-обичаната храна, разкрива, че си позволява да плаче. Един истински мечтател и романтик в спорт, в който сякаш е закон сърцето и умът да бъдат железни.
Голяма популярност набра и влогът на Циципас в YouTube. Феновете го следят заради пристрастията си към гърка, но с просто око се забелязва, че това, което Стефанос твори, е чиста проба професионализъм. Начинът, по който създава и разказва истории, е впечатляващ. Снимането, монтажът и цялостната режисура на събитията са такива, че ако човек не знае кой е Циципас, няма никакъв шанс да познае, че е професионален тенисист. Видеата му сякаш са снимани и редактирани от запален инфлуенсър или специалист в областта на рекламата.
„Снимането и монтажът са като естествен наркотик за мен. Взема ли веднъж нужната доза, това ме кара да живея“, споделя 21-годишният грък за своите хобита.
Стефанос знае, че свръхдозата може да се окаже пагубна за кариерата му. В даден етап от изминалия сезон гъркът дори обяви, че деактивира профилите си в социалните мрежи, тъй като те пречат на резултатите му на корта. Известно време бе извън радара, отдал се на така нашумелия „Social Media Detox“, или иначе казано, бягство от мрежата. Ясно беше обаче, че това няма да продължи дълго – особено за човек, който сам разкрива, че първото нещо, което прави сутрин, е да провери „Instagram“ профила си.
„Мисля, че в днешно време хората са обсебени от социалните мрежи. Животът им се върти толкова много около тях. Те не се социализират, а обратното. Затова понякога трябва да избягаш от това и да живееш нормален живот. Понякога може да е скучно, но човек трябва да отделя време за любимите си хора, за истинските неща в живота“, споделя Стефанос в едно от своите многобройни видеа.
Циципас явно обаче е осъзнал, че не може да живее без любимите си занимания. Затова, вместо да се лишава от щастието си, той намира перфектния баланс. С ракета в ръка изразява себе си, така както го прави през обектива на камерата.
Успехът е налице и в двата случая. Стефанос просто притежава чист талант за изкуство – изящният му стил на игра сякаш е изваян от скулптор. Всяка снимка, която направи, разказва история. Всяко негово изказване извън корта има дълбок смисъл и го кара да изглежда като старогръцки философ от Античността. Човек трябва да напрегне мозъка си, за да разшифрова неразгадаемата енигма зад дългата коса и широката усмивка. Той е налудничав и харизматичен гений – именно затова в бъдеще ще бъде любимецът на феновете.
Световният №6 изглежда като 21-годишен, но е много по-зрял, а цялата тази интелигентност се проявява в решенията му на корта. Освен това знае перфектно къде се намира във всеки един момент. В началото на настоящия сезон си постави за цел да играе полуфинал на „мейджър“, да пробие в топ 10 и да спечели Мастърс титла. Е, елиминира Федерер в Мелбърн, за да дебютира във финалната четворка на турнир от Шлема, влезе в елита на мъжкия тенис, а за десерт – триумфира с трофея на Nitto ATP Finals.
Сега пред себе си има нови две големи цели – №1 в световната ранглиста и отличие от Големия шлем. И едва ли има някой, който да се съмнява, че Стефанос ще го постигне. А рецептата е ясна.
Когато напусна София след загуба от Гаел Монфис, Циципас отново прояви благородния си характер и показа своя остър ум. „Животът е поредица от поздрави и сбогувания. Страхувам се, че е време отново за сбогом“ – ето това написа той на български език.
Скоро това време няма да настъпи, Стефанос. Защото ти ще бъдеш тук, за да доказваш, че в тениса не трябва да си робот, а човек.
Димитър Радев, TennisKafe.com