През май 1980 г. Джими Конърс е на корицата на списание TENNIS. Косата му е по-дълга, носи класическото облекло, а във витрината си вече има бляскавия трофей от Уилмбълдън, титла от Australian Open и три от US Open.
Моментът е емблематичен, защото 15 години по-рано, когато е едва 12 годишен, той казва пред същото издание: „Целта ми в тениса е да играя на Уимбълдън и да съм част от отбора за Купа „Дейвис“. Искам да играя за страната си“.
В кариерата си Конърс прави много повече от това от детско пожелание.
Джими Конърс оставя след себе си история, печелейки 109 титли, осем от които от Големия шлем. Сбъдва и мечтата си да е в отбора за Купа „Дейвис“ на САЩ.
Единственият непокорен връх за него остава Френското открито първенство. Най-емблематичният турнир за Конърс е US Open – турнирът, определил го като играч През 1991 г. Конърс е на 39 г., а от последната му титла са минали – 3 години. Нищо от това обаче не му пречи да се прицели в трофея на US Open.
Достига до 1/2-финалите пред лицето на ревящата тълпа, защото продължава да мечтае. Не спечелва US Open, но няма и нужда – с постигнатото за пореден път показва талант и характер. Сякаш там на корта е същото 12-годишно дете от статията на списание TENNIS.
Кой е обаче човекът, заради когото Джими Конърс е Джими Конърс?
Това е треньорът му Панчо Сегура. Сегура е роден в Еквадор, преборва болести като рахит и малария, а детството му минава в бедност и лишения. Сегура обаче посвещава живота си на това да стане велик.
През 50-те години се изкачва до №1 в света, а години по-късно продължава да е ангажиран с играта като играч и треньор. Популярен е с чувството си за хумор, светкавичните си крака и марковия форхенд с две ръце. В кариерата си печели 66 титли на сингъл и е член на Залата на славата.
Момчето, което работи със Сегура, много прилича на него – глад за победи, последователност и дори свирепост. Подценявано е, но това му служи само като допълнително гориво. Разбира се, става дума за Джими Конърс. След само 30 мин. от първата им тренировка и Сегура вече е сигурен – в ръцете си има бъдещ №1.
Панчо вижда себе си у Конърс: „Знам, че е готов на всичко, за да бъде най-добрият. Виждам го“.
Така през 1968 г. в Beverly Hills Tennis Club Сегура започва работа с Джими Конърс, който е доведен в клуба от майка си Глория Конърс – постоянният му наставник.
1968 -ма е първата година на „Откритата ера“, когато вече медиите и парите започват да играят роля, а Панчо има харизмата, мотивацията, страстта и уменията, за да изведе тениса на друго ниво. След себе си Сегура оставя посланието, че тенисът е много повече от спорт – той е любов и война.
Джими Конърс владее и двете. Сегура учи, че трябва да разбиеш противника си на корта, да го обезличиш, но и точно той кани съперника си на вечеря, за да обясни как го е победил и защо.
Почти 50 години по-късно от срещата Джими и Панчо, на същото място – Beverly Hills Tennis Club в един неделен следобед над 200 приятели на Панчо Сегура се събират, за да го изпратят в последния му път. На 18 ноември 2017 г. пред покойния 96-годишен Сегура са легенди като Чарли Пасарел, Трейси Остин, Род Лейвър и… Джими Конърс.
„Винаги исках да седя до Панчо и да го слушам какво говори, защото със сигурност има какво да науча“, признава самият Род Лейвър, който добре помни стожерите във философията на еквадореца.
„Хората не схващат – каза ми Сегура преди 20 години, – мислят си, че щом тенисът се играе в тези клубове, той е само за богаташи. Но не ти трябва нищо повече от ракета и сърце, за да играеш тази игра. Няма значение колко пари имаш, нито кой е баща ти, или дали си учил в Харвард, на арената сме само аз и ти.“
През 2000 г. на US Open Сегура гледа двама европейци един срещу друг и казва: „Испанското момче, прилича ми на Борг. Ще спечели Ролан Гарос“ и три години по-късно “испанското момче” Хуан Карлос Фереро го прави. „А швейцарецът ще има кариера като Сампрас”, казва Сегура, визирайки Роджър Федерер, който вече има 20 титли от Големия шлем.
На 18 ноември 2017 г. пред покойния Сегура се изправя и Джими Конърс. Сълзите напират в очите на американеца, който едва обелва дума. Няма нужда да казва каквото и да било, всички знаят колко много му дължи – всичките уроци, упражнения, всяка ударена топка, точка след точка, гейм след гейм, преди да го превърне в мъж.
Разбира се, майката на Джими има най-голямата заслуга в кариерата на тенисиста, но между Конърс и Сегура има химия, която може да бъде обяснена само с чудо.
„Казваше ми, че аз съм играч, какъвто той е щял да бъде – споделя Конърс. – Аз съм играчът, който той направи“.
През 1974 г. Конърс става първият тенисист, станал професионалист в „Откритата ера“, който стига до №1 в света. Житейският му път много напомня на този на неговия ментор, а стилът му е същият. Партньорството между двамата доказва, че тенисът може и да е индивидуален спорт, но и спорт за двама. А ролята на наставника е от критично значение.
TennisKafe.com
