#ТемаНаСедмицата: Тайбрек в петия сет – традиция и реалност

#ТемаНаСедмицата: Тайбрек в петия сет - традиция и реалност

Завръща се рубриката ни #ТемаНаСедмицата, а след приключването на Уимбълдън си говорим за тайбрека в петия сет. Вижте мнението на авторите на TennisKafe.com:


Борис Стрижлев:

Когато двама тенисисти са стигнали до 2-2 сета и 6-6 гейма, е ясно, че са пределно равностойни и няколко точки така или иначе ще решат победителя.

Възможно е да се потърси компромисно решение и тайбрекът да се въведе при резултат 9-9 или 12-12. По този начин хем ще се запази драмата на дългия последен сет, хем ще има сигурна развръзка в някакъв момент. Резултат 12-12 би означавал, че противниците на корта са изиграли (на практика) шести сет, което за мен е напълно достатъчно.

Много често, особено в мачове на трева, сме виждали как от един момент нататък двамата играчи вече тотално губят свежест и започват да се концентрират изцяло върху сервисите си, което отдалечава края все повече и повече. Така беше в мача между Федерер и Кевин Андерсън например – и двамата имаха някои полу-възможности в началото на петия сет и от един момент нататък сервис геймовете започнаха да вървят рутинно на 0 или 15. Така беше и във финала през 2009 между Федерер и Родик, когато чак при 15-14 един лош отскок на топката в изораната част от корта се оказа фатален за каузата на Анди и сложи точка на спора.

Тайбрекът в последния сет не отнема от шоуто, дори напротив. Равносилен е на внезапна смърт и затова драмата става още по-голяма. Спомнете си само US Open 1991, когато Джими Конърс на 39 години и достигна до полуфиналите, а най-знаменитият момент от поредицата му бе точно тайбрекът в петия сет срещу Арън Крикщайн в четвъртфиналите. Американските телевизии все още въртят този момент, когато има дъждовна пауза в Ню Йорк по време на турнира.

Има и още няколко негативи, когато петият сет остане напълно отворен:

  • Самите тенисисти губят шансовете си за по-нататък в надпреварата. Освен ако мачът не е финал, и двамата се превръщат в губещи, защото победителят едва ли ще има сили за следващата фаза. Спомням си как през 2000 г. на Уимбълдън Марк Филипусис победи с 20-18 Сьенг Шалкен в петия сет, после намери сили да отстрани и Тим Хенман в пет сета и в четвъртфиналите вече едвам се движеше срещу Андре Агаси.
  • Обърква се програмата за деня. Примерът е съвсем пресен с мача между Иснър и Андерсън, когато Надал и Джокович цял ден трябваше да загряват и да се надяват, че в някакъв момент ще могат да излязат на корта. Стигна се до екстремно разрешение да се започва късно вечер под покрива, после трябваше да спрат в най-критичния момент и да доиграват на другия ден отново на закрито, въпреки че температурата навън бе 30 градуса. Естествено, всичко това бе според правилата, но до такава ситуация нямаше да се стигне, ако първият полуфинал бе завършил в рамките на четири-пет часа.
  • Не е нормално спортно събитие да продължава 7 часа. Дори в игра като снукъра мачовете се играят на сесии и само общото игрово време може да се получи толкова. Това вече граничи и преминава човешкия лимит – 7 часа нонстоп да играеш тенис, без да може да приемеш друго освен вода и някакви енергийни прахчета. Да не говорим, че се обърква невероятно програмата на телевизиите, които не могат да зарежат прякото предаване преди края, а и съвременният зрител (за добро или за лошо) може да задържи вниманието си върху дадено събитие за все по-кратко време.

Във всеки случай този вариант с въвеждането на тайбрек ми се вижда много по-приемлив, отколкото скъсяването на формата и на мъжките мачове до 2 от 3 сета – нещо, за което Били Джийн Кинг апелира от години, но според мен би донесло само негативи на играта.


Борислав Орлинов:

Нека си помислим колко по-различен можеше да бъде финалът на Уимбълдън, ако Новак Джокович бе завършил мача си в петък вечер, а Кевин Андерсън не беше играл почти 7 часа срещу Джон Иснър?

Няма как да знаем какво щеше да стане, но със сигурност е ясно, че една от емблематичните традиции в The All England Club измъчи и част от феновете, както и играчите.

Темата за тайбрека в петия сет не е от вчера. Преди осем години Джон Иснър и Никола Маю играха до 70-68 гейма в последната част, правейки най-дългия мач в историята. Тогава не бяха чак толкова много гласовете против, като дори самият американец изрази мнение, че одобрява формата. Сега обаче ситуацията е друга.

Да, липсата на дълъг гейм при 6-6 в петия сет е бунтарски начин британците да се противопоставят на всичко модерно, свързано с играта. US Open вече въведе таймер за вкарване на топката в игра и ограничение по отношение на това колко време имат тенисистите за загрявка.

Тук обаче дори не говорим за проблемите с телевизионното излъчване и претенциите на каналите, които имат права да дават турнира. Да изключим дори феновете, голяма част от които са свикнали на подобни драми. Става дума за играчите, и за безумието да караш легенди като Новак Джокович и Рафаел Надал да чакат седем часа, за да играят, а после да довършват мача си  на следващия ден.

И ако се върнем на срещата между Иснър и Андерсън, нивото до средата на петия сет беше много високо, но после и двамата започнаха да са фокусирани само върху собствените си подавания, което може да се обясни с натрупаната умора, заради която реакциите се забавят и всеки първо гледа да пести енергията си. Така интригата постепенно се превърна в досада.

Кой има полза от липсата на тайбрек в петия сет? Традициите? Ако е така, говорим за сериозен сблъсък с реалността.

„Трябва да се защитава здравето на играчите, аз просто се надявам да се стигне до някакво обсъждане. Тенисът се развива, а маратонските мачове са имали своето място в историята“, каза Андерсън след епичния 1/2-финал.

Интересно и компромисно предложение пък направи Иснър:

„Нека има тайбрек при 12-12 гейма. Ако никой не може да завърши мача до 12 равни, нека бъде така.“

Такива мнения не са изненадващи. В съвременния тенис все повече играчи достигат пика си, след като навършат 30 години и искат малко по-бързи мачове, така че да могат да се възстановяват по-качествено. Трудно е да бъде намерен баланс в турнир с толкова богата история и такава традиция, но не може и проблемът да остане на ниво „ще бъде обсъдено“. Играчите трябва да бъдат чути.


TennisKafe.com


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH