„Ако не беше 2017 г., нямаше да мога да спечеля Уимбълдън. Научих много от миналия сезон с всички тези очаквания, през които преминах. Научих много за себе си, включително как да си нареждам програмата. Трябва да минеш през всички добри и лоши неща“, каза Анджелик Кербер в едно от интервютата си след финала на Уимбълдън.
Германката може и да няма най-привлекателната игра в Тура, може и да не е най-енигматичната шампионка на света, но е боец, както и изключителен професионалист.
Цитирах точно тези нейни думи, защото са показателни за философията ѝ на работа – често пъти след големите успехи следват тежки падения, но на тях не трябва да гледаме като на някаква трагедия, а като възможност да станем по-силни.
Финалът на Уимбълдън ’18 е символичен, защото през 2016 г. точно Серина Уилямс бе тенисистката, която в спора за трофея на All England Club попречи на Кербер да вземе в ръцете си „Чинията на Роузуотър“. Този път Анджи успя и вече се нуждае само от титла на Ролан Гарос, за да направи Кариерен голям шлем. Завръща се в понеделник и под №4 в световната ранглиста.
Мащабите на постигнатото от Кербер са много по-големи, отколкото изглежда.
Бившата №1 трябваше да се справи със 7-кратната шампионка Серина, която не само я разочарова на финала преди две години, но влезе в серия от победи, които ѝ възвърнаха „божествената“ аура, заради която много пъти мачовете ѝ започват направо от аванс 3-0 гейма.
Успехът е и психологически триумф – Кербер отново намери мотивацията си от 2016 г., след като бе изгубила биткаджийския си дух – качество, с което компенсираше всеки технически недостатък спрямо опонентките си. Шампионката бе загубила умението си да отчайва тенисистката от другата страна на мрежата – показвайки ѝ, че не дава евтини точки. Всичко това обаче вече е в миналото.
Нека обаче сме честни, германката има чаровна усмивка, но не и обаянието на велика шампионка. Точно това обаче я прави идеален пример за това как с много работа и пълна отдаденост може да сбъдваш мечтите си. Да си едновременно обикновен, но и толкова специален.
А да не забравяме и интелигентността и тактическата гъвкавост.
Тревата е настилката, представляваща най-сериозно изпитание Кербер, защото стилът ѝ се осланя на защитата, а на Уимбълдън бившата №1 се нуждае от повече агресия и коренно различен поход от този, който ѝ е любим и комфортен. И въпреки че е шампионка от Australian Open и US Open, Кербер е най-постоянна на Уимбълдън – игра 1/2-финал през 2012 г. и 1/4-финал през 2014 г., а през 2016 г. стигна финала, преди сега да стане и шампионка.
Сега Кербер отново има нови върхове за изкачване, но и по-важното – желанието да го направи.
„Струва ми се невъзможно да повторя сезон 2016, но сега просто се опитвам да подобря играта си и да не мисля прекалено много за резултатите. Опитвам се да стана по-добър играч, по-добър човек и да се наслаждавам на всеки един момент“ – а ето я и формулата на успеха.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com