Топ 5 на финалите в Синсинати

Топ 5 на финалите в Синсинати

Турнирът в Синсинати със сигурност е един от най-харесваните от българските почитатели на тениса дори само заради титлата на Григор Димитров отпреди 12 месеца време – негова първа от сериите „Мастърс“. Преди да са започнали големите битки в тазгодишното издание, TennisKafe.com реши да ви върне към някои от най-паметните финали при мъжете през настоящия век.

* Анди Родик – Марди Фиш, 2003 г., 4-6 7-6(3) 7-6(4)

Това бе финал между двама много добри приятели – всеизвестно е, че като тийнейджър Марди Фиш дори е живял известно време в дома на Родик. Двубоят е останал в съзнанието ми главно с едно страхотно разиграване, след което Анди се приближи до мрежата, за да поздрави своя противник в своя неподражаем стил.

По това време Родик бе на върха на славата си – той завърши сезон 2003-а като номер едно в света, а през лятото спечели и трите големи северноамерикански надпревари на твърда настилка – Монреал, Синсинати и US Open. С подобно постижение могат да се похвалят единствено Пат Рафтър и Рафаел Надал.

Финалът в Синсинати можеше и да не завърши щастливо за Анди, след като Фиш спечели убедително първия сет, а впоследствие имаше и два мачбола при 5-4 в третата част. Вездесъщият сервис на Родик обаче отново дойде на помощ в точния момент, а в тайбрековете по-титулуваният американец доказа, че е истински майстор на дългия гейм.

„Трудно е да сриташ задника на човек, когото харесваш толкова много“, бе коментарът на победителя след края на драматичния финал.

* Андре Агаси – Лейтън Хюит, 2004 г., 6-3 3-6 6-2

По това време Лейтън Хюит все още бе в невероятна форма и на практика губеше единствено от Федерер в големите турнири извън клея. Само няколко седмици по-късно австралиецът достигна финала в Ню Йорк, без да загуби нито един сет.

Денят обаче принадлежеше на легендата Андре Агаси, който макар и на 34, изживяваше втора тенис младост. В предишния ден ветеранът се наложи над Анди Родик в класически сблъсък от нощната сесия (за цялата си кариера Агаси загуби само веднъж от Ей Род – на тревата в Куинс през 2003 г.).

Финалът срещу Хюит противопостави двама от най-интелигентните бейслайнъри в модерните времена на тениса. Двубоят имаше и допълнителен заряд, тъй като треньор на Андре вече бе бившият наставник на Лейтън – Дарън Кейхил.

В крайна сметка ранното взимане на топката и по-агресивния стил на Агаси, както и бурната подкрепа на публиката натежаха. Победа в три сета за американеца, която му донесе и рекордната по това време 17-та и последна Мастърс титла в кариерата му!

* Анди Мъри – Новак Джокович, 2008 г., 7-6(4) 7-6(5)

murrayap_1977455c

Истинският старт на това оказало се знаково съперничество. Това бе първи финал между двамата, като до този момент Мъри само веднъж бе побеждавал Джокович, но този успех дойде точно седмица по-рано в Канада.

Сърбинът влезе във финала след успех над новия номер едно Рафаел Надал, но силите му стигнаха само за два тайбрека. През целия двубой Мъри имаше проблем с първия си сервис, но компенсираше с безгрешната си игра от дъното на корта.

Това бе първа Мастърс титла за шотландеца, който впоследствие се превърна в един от най-успешните тенисисти в историята на тази престижна верига турнири.

* Роджър Федерер – Марди Фиш, 2010 г., 6-7(5) 7-6(1) 6-4

Още една класика с участието на Марди Фиш, за негово съжаление – отново завършила злополучно. Американецът дълго време бе сред най-удобните съперници за Федерер и рядко му взимаше повече от 3 гейма на сет. Това се промени обаче след странния им полуфинал в Индиън Уелс през 2008 г., когато Фиш буквално разнебити своя велик опонент и му отпусна едва пет гейма.

Марди играеше тениса на живота си по това време – бе свалил доста килограми и се движеше прекрасно по корта, а бекхендът му с две ръце както винаги бе образец.

Също както през 2003, Фиш отново спечели първия сет и достигна до тайбрек във втория, но Маестрото включи на по-висока предавка и профуча през дългия гейм със 7-1 точки.

Третият сет също вървеше равностойно до 4-4, но както е правил много пъти през легендарната си кариера, Федерер спечели най-важните точки и осъществи късен пробив. Именно бекхендът предаде Фиш при решителния брейкбол, а на собствен сервис швейцарецът бе безпощаден и затвори мача.

„Бе страхотен финал, но само един от двама ни можеше да победи“, коментира шампионът след края на срещата.

* Григор Димитров – Ник Кирьос, 2017 г., 6-3 7-5

Макар и завършил в два сета, няма как да не отбележим и този финал. Само преди 10-15 години бе немислимо да видим българин в основната схема на Мастърс турнир, а ето че Григор стигна дори да трофей след феноменална седмица в Охайо!

В хода на надпреварата Димитров победи трудни съперници като Лопес, Дел Потро и Иснър, а във финала влезе като лек фаворит, но никой не бе сигурен какво точно може да се очаква от Кирьос.

В крайна сметка българинът изигра перфектен мач – сервираше на високо ниво, атакуваше всяка по-удобна топка и се възползваше от по-слабата игра в защита на австралиеца и умело миксираше с любимия си слайс бекхенд.

Тази победа постла пътя и към знаменитата титла в Лондон от турнира на осемте най-добри само три месеца по-късно и достигането до номер три в световната ранглиста!

Борис Стрижлев, TennisKafe.com


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH