US Open ’19 при мъжете – нов рецитал на ветераните или време за изненади?

 от Boris Strijlev 

Остават броени дни до последния турнир от Големия Шлем за годината и основният въпрос отново е същият, както през последните над 10 години – ще успее ли някой да спре Големите трима или отново ще гледаме до болка познатата доминация?

US Open сякаш е турнирът, в който потенциална изненада изглежда най-възможна. Ако вземем за отправна точка Уимбълдън 2003 (първата титла от Шлема на Федерер), ще установим, че именно в Ню Йорк доминацията на триото е нарушавана най-често. Фактите за посочения период са следните:

  • Australian Open: в Мелбърн само двама души развалиха статуквото и това бяха Марат Сафин през 2005 г. и Стан Вавринка през 2014 г. Следва да отчетем, че когато Сафин триумфира преди 14 години, единствено Федерер бе вече изгрял на голямата сцена, докато Надал и Джокович все още бяха тийнейджъри извън топ 10 на света.
  • Ролан Гарос: отново две изключения – Гаудио през 2004 г. и Стан Вавринка през 2015 г. Разбира се, за аржентинеца важи в още по-голяма степен казаното по отношение на титлата на Сафин.
  • Уимбълдън: нови два пробива, и двата дело на Анди Мъри. Спорен въпрос е дали не трябва да причислим шотландеца към Голямото трио (неслучайно в миналото се говореше за Big 4, предимно от английската преса) предвид солидния брой титли от сериите “Мастърс” на Анди и достигането му до номер едно в света, с което той безспорно превъзхожда всички останали конкуренти на трите легенди.
  • US Open: стигаме до същината и целта на тази статистика. Родик през 2003, Дел Потро – 2009, Мъри – 2012, Чилич – 2014 и Вавринка – 2016. Цели пет пробива, и то от пет различни тенисисти!

Каква е причината изненадите да се случват точно в Ню Йорк? Може би обяснението се крие в това, че хардът е най-универсалната настилка в днешни дни, съответно конкуренцията там е най-жестока. Докато на тревата например се изисква повече опит, клеят не е подходящ за по-тромави тенисисти и т.н. Любопитен факт е, че Федерер не е печелил във “Флашинг Медоус” от 2008 г., въпреки че в периода 2004-2008 г. бе пълен доминатор на турнира.

Някои изтъкват като причина и позицията в календара на US Open, а именно – в края на сезона, когато, малко или много, всеки един от Голямата тройка е изиграл солиден брой срещи и е налице известна амортизация въпреки удивителното им кондиционно състояние.

Roger Federer

Бих искал да обърна внимание и на друго – до 2017 г. Федерер, Надал и Джокович доминираха почти напълно турнирите от сериите “Мастърс” (АТП 1000), като тримата вдигнаха общо почти 100 трофея от тази верига (или 96, за да бъдем точни).

Въпреки твърдяната от мнозина несъстоятелност на по-младото/ите поколение/я в борбата им с легендите на мъжкия тенис, факт е, че от 2017 г. насам се разшири кръгът на победителите в тези надпревари.

За да бъдем по-конкретни, през 2017 4 от деветте надпревари бяха спечелени от представители на “останалите”, а именно – Александър Зверев на два пъти, Григор Димитров и Джак Сок. 2018 започна направо надолу с главата за стандартите на мъжкия тенис с титли на Хуан Мартин Дел Потро и Джон Иснър в Индиън Уелс и Маями, а до края се разписаха отново Зверев и Хачанов (или отново 4 от 9 за подгласниците).

Сезон 2019 все още не е завършил, но ето, че вече видяхме дебютни титли на Доминик Тийм, Фабио Фонини, а само преди седмица – и на Данийл Медведев.

Всички тези данни могат да значат две коренно противоположни неща – че разликата между Голямата тройка и останалите постепенно се скъсява с напредването на възрастта на първите. Признаци за такова нещо обаче не видяхме нито в Австралия, нито в Лондон, а на Ролан Гарос единствено Доминик Тийм и лошото време нарушиха донякъде блаженото им господство.

Djokovic Del Potro

Другото обяснение (вярното според мен) е, че към момента Джокович, Надал и Федерер са вкопчени в люта битка по отношение рекорда за спечелени титли от Големия Шлем и статут на GOAT, заради което Мастърсите остават на по-заден план. Разбира се, валиден е и изводът, че в 2 от 3 сета изненади винаги са по-възможни, докато форматът 3 от 5 си остава “different ball game” (по думи на Федерер).

Заради всичко това, моите трима фаворити си остават именно Новак, Рафа и Роджър, като не бих се учудил именно Рафа да изненада своите големи конкуренти и да запише титла №4 във “Флашинг Медоус”. Естествено, много неща ще зависят и от жребия, който ще бъде изтеглен по-късно днес.

От представителите на по-младото поколение, единствено Данийл Медведев притежава резултатите и формата, за да изпълни със съдържание една сериозна заявка за титлата. Тези три поредни финала няма как да не ни напомнят за формата на Дел Потро от 2009 г. Отделно от това, чисто игрово руснакът се очертава като неудобен съперник за Новак Джокович – доказателство за това бе още мачът им в Мелбърн в началото на годината, където “бензинът” на Медведев не достигна за нещо повече от достойна загуба.

Nick Kyrgios, Cincinnati

Колкото до големия любимец на феновете – Ник Кирьос – въпреки моите лични симпатии към него, не виждам как Ник би могъл да запази концентрацията си в продължение на две седмици, без да изпадне в някои от необяснимите си изблици. Все пак, би било интересно, ако австралиецът се намира близо в схемата до Джокович и Надал. Предвид любовта на американците към шоуто и скандалите, нищо чудно жребият да изглежда именно по този начин.

Борис Стрижлев, TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.