Човек с мисия: Глухият Дък-хи Лий, който постигна нещо повече от победа

 от  


Представете си какво е да играеш без да чуваш звука при контакта на ракетата с топката, скърцането на обувките по корта, виковете на публиката по трибуните, отсъжданията на рефера. Изглежда невъзможно. Не и за Лий Дък-хи – 21-годишният кореец, който изуми света, като се превърна в първия глух тенисист, спечелил мач от основна схема на ATP турнир.

Младият талант преодоля всички бариери благодарение на своята отдаденост и надигра Хенри Лааксонен със 7-6(4) 6-1 в първия кръг от надпреварата в Уинстън-Сейлъм.

Дък-хи е глух по рождение, а много хора са се опитвали да „отрежат крилете“ му. Не са успели обаче да убият големите му мечти – самият той доказа, че грешат, след знаменитата победа над швейцареца.

„Хората се подиграваха заради моята недъгавост. Казваха ми, че не трябва да играя. Определено беше трудно, но семейството и приятелите ми помогнаха да премина през това. Исках да покажа на всички, че мога да го направя. Съобщението ми към хората с увреден слух е да не се обезкуражават. Ако опитвате усилено, може да постигнете всичко“, казва кореецът, цитиран от atptour.com.

Duckhe Lee

През 1998 г. родителите на Лий Дък-хи бързо забелязват, че новороденият им син е различен, но ударът за тях е голям, когато две години по-късно разбират, че детето им е напълно глухо. Младите родители стигат до заключение, че самосъжалението е излишно и решават, че най-важното нещо е да подкрепят детето си и да му осигурят възможно най-добрите условия.

Когато Лий е на 4, го записват в училище за деца с увреждания на един час път от дома. Повечето ученици са на общежитие и се събират със семействата си само през уикендите, но Дък-хи пътува всеки ден, а в следобедите посещава и редовно училище, за да се адаптира по-добре сред връстниците си.

„Исках да е като нормалните хора, тъй като по-големите ученици в специалното училище знаеха само жестомимичния език, което ги ограничаваше и след време щеше да им е трудно да си намерят работа и т.н.“, споделя майка му.

„Само няколко процента от глухите ученици се социализират и се самоиздържат. Повечето от тях се предават и се връщат да живеят с родителите си, които трябва да се грижат за тях. Просто искахме Лий да бъде независим и да живее като нормален човек“, продължава тя.

Заедно със съпруга си решават, че най-добрият път за развитието на момчето е спортът и се спират на индивидуален, в който не се изисква комуникация между съотборници – като голф, стрелба с лък, спортна стрелба. Дък-хи обожава бейзбола и футбола, но когато отива на корта, за да гледа свой братовчед, съзнанието му е обсебено.

Родителите му прегръщат идеята и вдигат високо летвата на очакванията за зараждащата се тенис кариера на момчето.

„Не беше като хоби или за забавление, а бяхме наистина сериозни“, признава майка му. „Когато се срещнахме с първия треньор на Лий, му казахме как стоят нещата и че искаме да направи кариера. Помолихме го да вземе нещата сериозно, а ако няма качествата и потенциала да върви нагоре, ще се откажем.“

Не се отказват.

Duckhe Lee

Лий остава в родния си град Чечхон, но развитието на спортния му път печели внимание в цялата страна. Въпреки победите му и доминацията му във всички възрастови групи обаче, много родители и треньори все още хранят съмнения.

„Деветдесет процента от треньорите и останалите родители смятаха, че няма никакви шансове. Че нивото е училищно и се играе много бавно и затова се справя. Но когато достигне професионално ниво, скоростта на топката ще бъде много по-бързо и няма да може да реагира, защото не чува“, спомня си майка му.

„Опитахме се да пропускаме покрай нас тези неща. Искахме да му посочим път, по който да върви и да направи нещо в живота си, а нямахме нищо друго освен тениса.“

Жоо Хьон, треньор в гимназия Мапо в Сеул, където Лий е учил и тренирал, признава, че е бил скептично настроен за потенциала на корееца в началото.

„Когато го срещнах за първи път, имах някои опасения, че глухотата ще му попречи да стане голям играч. Но убеждението ми се промени, гледайки неговото развитие и в един момент вече бях сигурен, че може да го направи.“

lee5

Дък-хи не само става професионалист, но стига до 143-о място в световната ранглиста през 2016 година. Не успява на няколко пъти да се класира за основната схема на ATP турнир, но стига първия си финал на „Чалънджър“ в Тайван, а после добавя два полуфинала.

Година по-късно младежът лети във висините – вече е влязъл в схемата на надпревара от най-високо ниво, а в същото време гордо развява флага на страната си с дебют в Купа „Дейвис“. Най-впечатляващото обаче е, че Лий записва рекордно 130-о място в света.

Пътят е трънлив, особено за състезател в положението на корееца. Миналата година, както и до този момент през 2019, Дък-хи се подвизава в „Чалънджър“ тура и има своите бляскави моменти. Финал в Литъл Рок през тази кампания отново му вдъхна увереност, за да дойде знаменитият момент в Уинстън-Сейлъм.

Duckhe Lee

Може само да си представите какви проблеми изпитва човек, който дори не разбира изцяло жестовете на хората, с които разговаря. Като малък Лий се учи да чете по устните на корейски, а няма как да комуникира на английски език с останалите в Тура. Той обаче винаги намира решение.

Когато на таблото с резултата в мача с Лааксонен бе допусната грешка при 5-1 за корееца във втория сет, той изпадна в тежка ситуация. Резултатът бе 30-15 за Лий, а таблото показваше 40-15 – два поредни мачбола за 21-годишния тенисист. Той се опита да обясни на съдията, че има точка по-малко, но и двамата стояха един срещу друг, като не знаеха как да процедират. Реферът не успя да обясни ситуацията, но доброволец от трибуните вдигна трите си пръста, за да покаже „30“ и за младия талант вече нямаше объркване.

Друга интересна ситуация, в която кореецът попадна, бе по време на интервюто му след победата. Интервюиращият трябваше да помоли доброволец от публиката да превежда въпроси на съпругата на Лий – Соопин, а тя да ги задава на тенисиста на корейски. Отговорът течеше по същата обратна линия и в крайна сметка организаторите на надпреварата получиха всички искани отговори от 212-ия в световната ранглиста.

Duckhe Lee

Проучвания показват, че хората реагират по-бързо на слухови дразнители, отколкото на визуални. Според изследване, средното време за реакция на визуални дразнители е 180-200 милисекунди и 140-160 милисекунди за слухови.

На Уимбълдън през 2003 г., Анди Родик заяви, че първата му реакция към противниковите удари идва от слуха, тъй като звукът му дава първоначалната информация за това каква топка се движи към него.

„Можете да чуете колко силно удря топка. Ако ударът е силен и плосък, се чува нещо като пукащ звук. Това е едно от първите важни неща, още преди реално да видиш топката. Мисля, че трябва да чуваш топката съвършено ясно, за да играеш на най-високото си ниво.“

Мартина Навратилова беше един от най-пламенните прокламатори на важността на звуците в тениса. Тя приемаше виковете на корта за чиста проба измама, защото смяташе, че е несправедливо да се „замаскира“ автентичният звук, който издават ракетата и топката. На US Open 1993 тя се оправда, че прелитащите над комплекса самолети са повлияли на играта ѝ.

„Наистина зависиш от това да чуваш топката след удара, особено когато си на мрежата. Първо я чуваш, а след това реагираш на скоростта и на нейния спин. Пропуснах някои волета, защото не чувах топката“, каза бившата №1 тогава.

Истинско чудо е как Дък-хи се справя без основното човешко възприятие, което е най-важно в тениса. Той обаче по-скоро се притеснява от ниския си ръст – 175 см, а не от други фактори.

Duckhe Lee

Усърдността на 21-годишния играч и психическата му нагласа изумяват колегите му в Тура.

„Преди няколко години го победих, а той дойде при мен с отворен „Google Translate“ и каза: „Какви са слабостите ми?“, спомня си Тенис Сандгрен, цитиран от atptour.com. „За някой като него, който е глух и не говори никак добре английски, да направи нещо такова… Аз не бих! Беше много готино“.

Анди Мъри казва, че ако трябва да играе със слушалки в ушите, няма да се справи на корта заради липсата на звук. „Използваме ушите си, за да осъзнаваме нещата. Очевидно при него това е голяма загуба, така че всичко, което е способен да прави, е плод на огромни усилия“.

Усилия, които изстреляха Дък-хи към втория кръг, където ще срещне третия поставен Хуберт Хуркач.

Скоро Лий може и да пробие в топ 100, а мечтата му е да оглави ранглистата. Той обаче работи с приоритети и най-напред си е поставил за цел да стане най-добрия тенисист в историята на Южна Корея. Това означава, че трябва да подобри постиженията на Лий Хюнг-Таик, който достигна №36 през 2007 г. и спечели турнир на ATP, както на Хьон Чунг – бивш №19 и полуфиналист на Australian Open.

Макар да не чу възгласите на зрителите, които аплодираха неговото геройство в първия кръг в Уинстън-Сейлъм, Лий остава доволен, защото е човек с мисия. Кореецът не играе за себе си, а за всички хора в неговото положение. Мисията му се простира отвъд тенис корта, отвъд спорта като цяло. А посланието е едно: колкото и невъзможно да изглежда, никога не се предавайте, защото може да постигнете всичко.

Димитър Радев, TennisKafe.com

 

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.