Хуан Мартин дел Потро сложи емоционален край на своята славна кариера на турнира в Буенос Айрес, където загуби от своя сънародник Федерико Делбонис в първи кръг. Резултатът обаче нямаше значение, тъй като феновете на корт „Гиермо Вилас“ през цялото време подкрепяха пламенно шампиона на US Open за 2009 г., а след края на мача му отдадоха любовта и признанието, което заслужава.
На пресконференцията след двубоя бившият №3 в света коментира трудностите, през които е преминал през последните години, и сподели как се чувства след емоционалния сблъсък в аржентинската столица.
„През последните две години и половина положих невероятни усилия, за дасе завърна, но понякога аз също губя битки. Не разполагам с достатъчно сили, за да продължа. През последните три месеца се трудих много упорито, за да бъда тук, и отново се почувствах като тенисист. В крайна сметка обаче трябваше да реша дали искам да продължавам да рискувам здравето си и евентуално да имам още проблеми в остатъка от живота си, или да спра и да опитам да направя така, че да мога да водя нормален ежедневен живот. Днес приключвам един цикъл. Страдах много и ще направя всичко възможно да подобря състоянието на коляното си, защото не мога да живея така“ – сподели емоционалният Дел Потро.
Кулата от Тандил се отказа от намерението си да участва на турнира в Рио де Жанейро следващата седмица, но въпреки това таи надежда, че някой ден отново ще може да се завърне на корта.
„Тенис кортът е мястото, където винаги съм се чувствал най-щастлив. Сега обаче трябва да поставя оздравяването си като основен приоритет. Докато това не се случи, тенисът ще бъде ба заден план. Ако успея да преодолея проблемите с коляното си и отново започна да водя нормален живот, може би един ден ще опитам да се завърна отново. Човек никога не знае“ – коментира бившата първа ракета на Аржентина.
„Това, което изпитах тази вечер, надмина всичките ми очаквания. Ще го помня до края на живота си. Дадох всичко от себе си и смятам, че мога да се оттегля с високо вдигната глава. Животът ми все още е пред мен. Прегръдката с майка ми след края на мача бе един от най-специалните моменти в живота ми. За съжаление баща ми не е сред нас. Много ми се искаше и двамата да ме видят да играя отново. Подкрепата, която получих от феновете, е най-хубавата награда, с която можех да завърша кариерата си. Щастлив съм, че изиграх още един мач. Не е лесно да изживееш нещо подобно“ – завърши Дел Потро.
