Съвсем наскоро Александър Долгополов навърши 35 години, но в момента тенис кариерата му изглежда далечен спомен. Той бе част от топ 20 на световната ранглиста и може да се похвали с победа над Рафаел Надал и 3 АТР титли, но контузиите му сложиха край на кариерата по-рано, отколкото му се искаше.
Когато Русия атакува родината му през февруари 2022-а, Александър бързо взе решението да се присъедини към украинската войска. В месеците след това той се превърна в експерт по управлението на дронове. Ролята му е да стои зад атакуващите позиции и чрез дроновете да помага на атаките.
„Показваш им къде да стрелят, те виждат видеото и могат да работят по-точно. Освен това, събирам информация за всякакви действия на земята. Когато нашите хора атакуват, контролираме нещата от въздуха. Разбираш какви оръжия има врагът, как звучат, къде могат да те видят. Когато караш, трябва да знаеш къде врагът има визуален контакт към автомобила ти, което е опасно. Ако някой се крие лошо и те видят, започват да стрелят. Това е най-лошата част. Опитваш да останеш в окопа и се надяваш нищо да не те уцели“ – разказва той пред „Дейли Мейл“.
Опасността е всекидневна. „Разбрахме, че една минохвъргачка стреля на всеки две минути, а втората стреля 40 секунди след това и приближава. Стоиш на метър под земята. Доближава се на 30 метра, на 20 метра, после на 15… Чувстваш ги през тялото си, когато паднат. Това е близо за 120-милиметрови снаряди. Със 120-милиметровите казват, че ако падне на по-малко от осем метра разстояние, има шанс да разкъса органите ви дори и ако отломките не ви ударят. Нищо не можеш да направиш. Мислиш си, че ако напуснеш окопа, може би ще стигнеш до автомобила, но това е най-лошото решение, което можеш да вземеш. Въпросният удар бе достатъчно близо, за да докара сътресение на трима от нас. Хубавото е, че знаеш, че нямат безброй снаряди и стрелбата ще спре. Когато спре, продължаваме да работим.“
„Преди две седмици загубихме един добър човек. Грузинец, който бе взел заем от банката, за да дойде и да се бие за Украйна. Това бе болезнена загуба, той беше на 25 години. Колкото по-дълго продължава, толкова повече хора умират.“
„Със сигурност не съм щастлив, колкото бях преди, животът е по-стресиращ. Бях много спокоен човек, винаги се усмихвах и се шегувах. Все още се шегуваме, но плащаш цената на войната. Психически е изтощаващо“.
Долгополов не е доволен и от това как реагират на случващото се в Украйна ръководните органи в спорта, които не забраниха участието на тенисисти от Русия. „Виждаме решенията, които се взимат. Няма много за казване. Виждам какво се случва в тениса, някои резултати, защото съм в Twitter, но не знам кога гледах мач за последно. Изглежда като различен живот.“
Последният случай, вбесил Долгополов, е участието на тенисисти от Европа на демонстративен турнир в Санкт Петербург. „Това е позор, особено за европейските играчи. Не го разбирам, не знам какво си мислят. Получават черни пари. Руснаците заплашват Европа всекидневно с ядрена атака, с енергийна зависимост, а те избират да отидат и да изкарат пари. Тези хора не са отчаяни за пари. Баутиста е в тура от 15 години, същото и при Манарино. За мен това е някаква шега. Жалко е.“
Както и всички други, Долгополов няма идея колко още ще трябва да бъде на фронтовата линия. „Засега всякакви проекти за бъдещето са спрени. Не планирам нищо. Планирам ден, два, три. Как би могъл, когато си във война?“
