Фелисиано Лопес смята, че дебатът на тема „Най-великият тенисист в историята“ има две измерения. Едното са трофеите, където победител е Новак Джокович. Другото е обичта на феновете и влиянието върху развитието на спорта.
„Кой е вдъхновил най-много младите играчи по света? Според мен съперничеството между Рафаел Надал и Роджър Федерер беше невероятно. То повлия на безброй млади хора и увеличи значително глобалната популярност на тениса“ – каза роденият в Толедо, вече бивш, тенисист в интервю за Clay Magazine. Испанецът коментира още очакванията си за живота след тениса, работата си като турнирен директор на Мастърса в Мадрид и очакваното през 2024 г. завръщане на Рафаел Надал.
– Странно ли е да потърсите името си в Google и да прочетете „Фелисиано Лопес е бивш тенисист“?
– Да, със сигурност. Отдадох целия си живот на тениса, така че сега се чувствам малко странно, но в същото време ми помогна това, че имах много време, за да премисля нещата. За мен оттеглянето беше тъжен, но не и шокиращ момент. Имам късмет, че се оттеглих тогава, когато аз исках, тъй като в нашия спорт това не винаги се случва.
– Чувствахте ли се удовлетворен след последния си турнир? Искахте да се оттеглите на Уимбълдън, но това не се случи.
– Да, исках да играя на Уимбълдън, тъй като това е много специален турнир, но не получих „уайлд кард“. Напълно разбирам организаторите, тъй като те получават много заявки и изборът не е никак лесен. Много съм щастлив от начина, по който играх и се оттеглих в Майорка. Не очаквах да се представя на толкова високо ниво. Много съм доволен.
– Кое е най-ценното нещо, което Ви даде тенисът?
– Всичко. Тенисът беше моят живот в продължение на 30 години.
– Кое е най-голямото Ви съжаление от професионална гледна точка? Има ли нещо, което много сте искали да постигнете, но не сте успели?
Всеки тенисист смята, че е можел да постигне нещо повече. Много е лесно да се говори, когато всичко вече е приключило. Няма как на 30 години да си същият, какъвто си бил на 20. Не съжалявам за нищо, тъй като дадох всичко от себе си и направих най-доброто, на което бях способен. Ако трябва да посоча един определен мач, за който съжалявам, това е полуфиналът на Олимпиадата в Лондон през 2012, където играх на двойки с Давид Ферер. Имахме три мачбола, но не успяхме. Случва се. В индивидуален план бих посочил загубата от Марат Сафин на четвъртфинала на Уимбълдън през 2008 г. Беше ми много тежко, тъй като мислех, че държа мача под контрол и вече си представях полуфинала. Като цяло обаче, съм много доволен и горд от постигнатото в хода на кариерата си.
– След финала на Уимбълдън много хора изразиха мнението, че в мъжкия тенис започва нова ера? Вие как смятате?
– Най-напред трябва да кажа, че това бе невероятен мач. Все още е рано да се говори за нова ера, но това определено бе огромна крачка напред за кариерата на Алкарас. В момента Карлос и Джокович са най-добрите в света, с разлика пред останалите. Ако съотношението на силите се запази, Алкарас със сигурност ще доминира, след като Ноле се оттегли.
– Алкарас разкри, че много би искал да играе на двойки с Рафаел Надал на Игрите в Париж догодина. Смятате ли, че това наистина може да се случи?
– Не знам, но за феновете със сигурност би било невероятно да ги видят един до друг на Олимпийските игри, както и на Купа „Дейвис“.
– Рафаел Надал вдъхнови останалите испански играчи, но може ли в същото време да се каже, че ги е засенчил?
– Зависи. Гледам на Рафа като на източник на вдъхновение както за мен, така и за много други. Когато аз започнах, той все още не беше в Тура. Имах късмет от гледна точка на това, че винаги имаше един или двама испански играчи, които постигаха успехи и можеха да ми служат като еталон. След като Рафа се появи, имах късмета да го опозная, да живея и тренирам с него и да споделя някои от успехите му. За мен беше нещо позитивно да сме част от едно поколение.
– Как обаче стоят нещата от гледна точка на медийното внимание?
– Никога не съм се чувствал засенчен от Надал. Смятам, че всеки се радва на това, което си е заслужил. Медийният интерес към Рафа винаги е бил огромен, но това е напълно нормално предвид, успехите му. Напълно естествено е подобен играч да е от първостепенна важност както за медиите, така и за феновете. Отношенията ми с Рафа ми помогнаха да се развия както като играч, така и като човек. Винаги има какво да научиш от някого като него. Фактът, че той привлича много повече внимание, никога не е бил от значение за мен.
– За какво според Вас се готви Надал догодина: за успехи или достойно сбогуване?
– Доколкото знам, в момента той е добре и възстановяването му се развива по план. Познавайки Рафа, не си представям той да излезе на корта без амбиция за победа. Ако всичко се развие добре, през 2024 г. той ще играе добре, макар че няма как да знаем какво точно ще бъде нивото му. Няма да има много игрова практика, тъй като почти не игра след миналогодишния Уимбълдън. В същото време обаче, има още няколко месеца за възстановяване и съм сигурен, че ще ги оползотвори по най-добрия начин.
– Искате да кажете, че според Вас той ще бъде конкурентен?
– Да, разбира се. Изобщо няма да си прави труда да се завърне, ако не е. Понякога дългото отсъствие от корта ти помага да видиш нещата от различна гледна точка и да се завърнеш много по-мотивиран. Не трябва да се забравя, че в продължение на почти 20 години той игра на ниво, което е изключително натоварващо от психологическа гледна точка. Времето, прекарано със семейството и детето му със сигурност ще му помогне.
– Роджър Федерер е единственият от „Голямата тройка“, когото не успяхте да победите. Абстрахирайки се от спортните му качества, които са очевидни за всички, той играе ли психологически игри с опонентите си?
– Роджър е много силен психически, истински звяр, но обикновено тенисът му беше напълно достатъчен, за да побеждава. Те тримата, всъщност четиримата, тъй като причислявам към тях и Анди Мъри, са на различно ниво от психологическа гледна точка. Федерер налагаше доминацията си, като просто те надиграваше. Налагаше ритъм, на който не можеш да издържиш. Мачовете срещу „Голямата четворка“ винаги бяха трудни, тъй като всеки от тях има своите характерни особености. Не знам какво е мнението на другите играчи, но моите лични впечатления са, че Федерер нямаше нужда от психологически игри. Талантът му беше достатъчен.
– Понякога изглежда, че Новак Джокович използва своите пресконференции, за да влезе в главите на опонентите си. Така ли е според Вас?
– Трябва да попитате Новак. Винаги съм смятал, че колкото и изказванията преди мачове да могат да нажежат обстановката и да генерират медиен и зрителски интерес, най-важното е това, което се случва на корта. Като цяло, не вярвам в психологическите игри.
– На Уимбълдън видяхме зрителите да го аплодират заради играта му, но и да го освиркват заради поведението му. Защо той предизвиква толкова противоречиви чувства?
– Това е част от огромния принос на Джокович към тениса. Това, което аз мога да кажа, е че винаги се е отнасял към мен с уважение.
– Каква е най-интересната част от живота ви като директор на Мастърс турнира в Мадрид?
– Определено са всички неща, които научаваш, когато станеш част от другата страна на спорта. Като тенисист не си даваш сметка за много неща относно организацията на турнири. Тогава мислиш само за подготовката и мачовете си. Като директор осъзнах невероятните усилия, които са нужни за успешното провеждане на турнир от подобен мащаб. В същия свят си, но все пак е различно. Понякога неизбежно вземаш решения, които някои играчи не одобряват. Трябва да се грижиш и за спонсорството, което е много важна задача. Тенисистите, като цяло, са егоисти – понякога защото са млади, друг път защото са твърде концентрирани върху себе си и своята подготовка. За мен всичко, което научавам на настоящата си длъжност, е много интересно.
– Имало ли е момент, в който да възникне конфликт на интереси?
– Не, защото не съм участвал в турнира, откакто станах директор. Това автоматично елиминира всякаква възможност за конфликт на интереси. Винаги съм се чувствал напълно свободен да вземам решенията, които аз и моят екип считаме за правилни.
