Турнирният директор на ATP 500 надпреварата в Барселона заяви, че ежегодното участие на Рафаел Надал е от огромно значение за турнира. Бившият №3 в света разказа пред испанското издание AS как се организира надпревара от подобен мащаб, както и коя е неговата голяма мечта, която се надява да реализира в следващите години. Ферер сподели и какъв е животът му след края на спортната му кариера и представянето на кои играчи следи с интерес.
– Какво да очакваме от тазгодишното издание на турнира в Барселона?
– Тенис от най-високо ниво. Сред участниците имаме четирима играчи от Топ 10 и единадесет от Топ 20. Не е никак лесно да събереш толкова много топ играчи на едно място. Всеки тенисист изготвя своя собствен график, а промените в ранглистата през тази година доведоха до това, че много от тях се нуждаят от точки, което ги накара да поставят като свой приоритет турнири, като този в Белград, който се провежда по същото време. Въпреки това, тазгодишното издание на турнира ще бъде едно от най-добрите за последните десет години.
– По какъв начин бихте могли да се конкурирате с турнир, организиран от Новак Джокович?
– Тунирът в Барселона има дълга история и е едно от най-важните спортни събития за града. Той е атракция не само за местните, но и за посетители от чужбина. Освен това, организаторите винаги са предоставяли чудесни условия на играчите и те оценяват това.
– Тази година за пръв път сте турнирен директор на Barcelona Open. Какви са задълженията ви?
– В момента всичко е ново за мен – като започнем от изискванията на играчите и стигнем до противоепидемичните мерки и контрола върху посещаемостта на централния корт. В момента съм концентриран повече върху спортната част на нещата, като например присъждането на „уайлд кард“ и разговорите с мениджърите на тенисистите. Не възприемам това като работа, тъй като този турнир има огромна сантиментална стойност за мен. Много го обичам. Живея с него откакто бях на 5 години. Разказвали са ми, че майка ми е гледала мачове, докато е била бременна. Гледал съм на живо някои от най-великите в историята. За мен този турнир винаги е бил като ваканция, а да играя на четири финала тук беше невероятно.
– Какво влияние оказва върху турнира това, че Рафаел Надал участва всяка година?
– Огромно. Искам да наблегна на това, защото понякога хората не го оценяват. Феновете вече са свикнали, че Рафа ще бъде тук. За нас е привилегия, че толкова специален играч е редовен участник в нашия турнир. В това отношение сме огромни късметлии. Освен това, той е помагал за поддръжката на съоръженията в комплекса. Той е фигура с огромна социална значимост.
– Много пъти сте играли срещу Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович. Споделяте ли мнението, че никога повече няма да има тенисисти като тях?
– Напълно. Говорим за трима играчи, които предложиха на тениса нещо невиждано досега. Борг, Макенроу, Лендъл – те бяха легенди, но сега „Тримата големи“ вече имат два или три пъти повече титли от всички тях. Фактът, че играят в една и съща епоха, също е от огромно значение, тъй като те взаимно се подтикват към съвършенство. Вярно е и това, че съм загубил много заради тях (смее се).
– Кои от играчите в тура следите с най-голям интерес?
– Тийм се разви много, макар че тази година е преследван от контузии. Това обаче не променя факта, че той стигна до огромни успехи, а освен това е много силен психически. Циципас има добър сервис и притежава харизма. Мисля, че бъдещето му е светло. Зверев играе много добре, а след това бих изтъкнал също Синер, Алкарас и Музети.
– Много хора считат Карлос Алкарас за бъдещата звезда на испанския тенис. Какво е Вашето мнение?
– Мисля, че до момента той се справя много добре. Мениджърът му, както и неговият треньор Хуан Карлос Фереро, са изградили много позитивна среда около него. Освен това Карлос има много добро образование, което е много важно. Талантът му е очевиден. Когато работиш упорито и слушаш по-опитните, можеш да стигнеш много далеч.
– В миналото сте споделял, че една от мечтите ви е да бъдете капитан на отбора на Испания за купа „Дейвис“. Все още ли смятате, че това е възможно?
– Да, защо не? Това обаче е нещо много далечно за мен в момента. Имам да извървя още доста път, но смятам, че рано или късно моментът ще дойде. Бих желал да изпитам това усещане, но времето ше покаже кога и дали ще се случи.
– Какво изпитвате, когато си припомняте спортната си кариера?
– В момента живея много щастлив живот. Гордея се с кариерата си на тенисист, но тя не ми липсва. Изпитах емоции, които едва ли някога ще усетя отново, но в същото време ежедневието ми бе много интензивно. Живях единствено за тениса. Сега животът ми тече по-бавно и искам да се развия и в други сфери. Преди не беше така. 99% от живота ми беше тенис. Бях обсебен от тениса и в един момент това ме изтощи напълно.
TennisKafe.com
