На 29-годишна възраст Каролин Гарсия преоткри радостта си от тениса. След няколко трудни сезона французойката си проби път към елита на женския тенис, като спечели WTA 1000 турнира в Синсинати и Финалите във Форт Уърт, а освен това игра полуфинал на US Open и завърши годината като №4 в света.
Това обаче не е таванът на амбициите на Гарсия. Първата ракета на Франция е новият гост в рубриката на Eurosport „Players’ Voice“, в която заяви новите си стремежи – титла от Големия плем и първото място в ранглистата.
„Считам титлата си от Финалите за своето най-голямо постижение. Този турнир е възприеман като петият най-голям в тениса след тези от Големия шлем. Форматът е специален. Мачът срещу Касаткина беше нещо като четвъртфинал – победителката продължава напред. Преди последният мач от групата напрежението беше много високо. За да триумфираш на Финалите трябва да спечелиш пет мача срещу тенисистки от Топ 8, и то в рамките на седмица, докато на Големия шлем понякога, макар и рядко, се случва шампионката да стигне до титлата без да ѝ се наложи да играе срещу тенисистка от Топ 10 или дори Топ 20. Това е причината титлата от Форт Уърт да е толкова специална за мен.
Дали съм изпитала облекчение след финала? Не знам. Да и не едновременно. Вероятно трофеят от Финалите отне малко от напрежението, което се беше натрупало върху мен. В същото време обаче наистина повярвах, че съм способна да спечеля титла от Големия шлем. Подобни успехи те мотивират да искаш повече. Това е спортът, така е и в тениса. Постигнеш ли нещо, веднага започваш да мислиш за следващата голяма цел.
Стремежът към „мейджър“ трофеите е това, което ме мотивира в навечерието на 2023 г. Това е причината да тренирам всеки ден. Разбира се, WTA 1000 турнирите също са много важни и именно на един такъв разбрах на какво съм способна в действителност. След достигането на полуфинала на US Open и титлата от Финалите спечелването на трофей от Големия шлем ми излгежда като напълно реалистична и постижима мечта, макар да знам, че ми предстои дълъг път. Необходими са ми седем победи за „мейджър“ титла. Очакващият ме път е също толкова дълъг, колкото беше и след Финалите.
Това, че постигането на нещо подобно е възможно, обаче ме кара да се чувствам още по-уверена. Сигурна съм, че разполагам с нужните качества, за да спечеля титла от Големия шлем. Предстоят ми по две тежки седмици в четири различни точки на света, но знам, че стилът и нивото ми на игра ми дават всичко основания да се надявам. Сега знам как да се справям, когато имам лош ден на корта. Разбира се, това не означава, че винаги ще съм способна да победя всяка опонентка, но това е ценно качество, което най-добрите притежават и което ми вдъхва още повече оптимизъм.
През 2018 г. също достигнах до №4 в ранглистата, но сега ситуацията е различна по множество причини. Първо, защото сега съм с няколко години по-възрастна и гледам на нещата по различен начин. По онова време чувствах, че навлизам в неизвестното, но сега не е така. Вече съм била в подобна ситауция и знам какво да очаквам и какво би могло да ми се случи. Предния път не се справих добре с това, но негативният опит също може да бъде много поучителен. Сега съм по-спокойна и знам как да се справя с напрежението, което успехите носят със себе си.
Игровото ми ниво бе доста стабилно в шестте месеца, след като се възстанових от контузията, кяото претърпях на Ролан Гарос. Открих начин да побеждавам дори когато не показвам най-добрия си тенис, макар че, ако трябва да съм честна, в някои от тях се измъкнах на косъм. Най-важното в случая обаче е, че вече имам ясно изградена идентичност на корта. Играя по един и същи начин, независимо дали ми носи успех в конкретния ден или не. Сега съм много по-грамотна тактически и успявам по-добре да усетя кога се налага да направя промяна. Преди мачовете по-лесно установявам каква игра и нагласа трябва да демоснтрирам, за да се наложа над опонентките си.
От психологическа и емоционално гледна точка нещата са ми много по-ясни. Тази година сякаш се завърнах от нищото с много добре изграден стил на игра. Знаех какво трябва да направя и в каква посока е нужно да поема, което е много важно. От физическа гледна точка мисля, че мога да напредна още. През 2022 г. осъществих значителен прогрес, но едва в края на сезона. Трябва да продължа да полагам усилия в тази насока, тъй като това може сериозно да ме услени на корта. Предстоят ми доста интересни месеци, а може би дори години.
Относно позицията в ранглистата – за мен тя е просто следствие на резултатите ми. Разбира се, когато се доближиш до върха, започваш да се стремиш към него, защото като №1 със сигурност оставаш в историята. Това също е сред целите ми за бъдещето. Ясно е, че Швьонтек вдигна летвата много високо и ще е почти невъзможно да стигна до лидерската позиция без да спечеля титла от Големия шлем. Ще се постарая и през 2023 г. да бъда солидна и постоянна в изявите си и ще видим докъде ще ме доведе това.
Възможно е да пристигна на Ролан Гарос като №2 в света. Досега не се бях замисляла за това, но наскоро си дадох сметка и се почувствах още по-мотивирана и нетърпелива да започна новия сезон. Сезонът на клей със сигурност ще бдъе доста интересен. Ще дам всичко от себе си във всеки един турнир, за да успея ад си осигуря възможно най-висок ранкинг преди Ролан Гарос.
Контузията, която претърпях тази година, ми даде въузможност да науча много неща за себе си. Периодът, в който бях далеч от тениса, ми помогна да разбера коя съм като жена и тенисистка. С течение на годините трупаш опит и съзряваш. Относно тениса научих, че понякога е добре да си вземеш почивен ден и че това може да е мнго важна част от тренировъчния режим, тъй като ти помага да се разтовариш психически и поне за малко да мислиш за нещо друго, освен тенис.
Осъзнах, че ако например много ми се яде пица в деня преди мач, е по-добре да хапна, вместо да мисля за това цяла нощ. След завръщането ми на корта разбрах, че спечелването на титла е много специално чувство, разбира се, но победа в първи кръг на US Open или достигането до четвъртфинал на WTA 250 също ти носи много положителни емоции, които продължават да те държат на следващия ден.
Много съм благодарна за нещата, които ми се случиха праз 2022, тъй като сега оценявам всичко в по-голяма степен. Бях стигнала до момент, в който правех все повече саможертви, а едновременно с това тенисът ми носеше все по-малко удоволствие. Сега е различно. Понякога просто излизам на разходка. Позволявам си едно кафе през деня, ако имам вечерен мач. Наслаждавам се на тези моменти и извличам възможно най-голяма полза от тях. Подобни неща не ми вредят, а напротив – помагат ми все повече“.
