Горан Иванишевич смята, че в днешни дни водещите тенисисти поставят себе си под твърде голямо напрежение и им е трудно да се справя с психологическите натоварвания в Тура. Най-актуалният пример за това е световният №3 Александър Зверев. След загубата си в първи кръг на Уимбълдън германецът сподели, че има психологически и емоционални проблеми от няколко месеца насам.
В интервю за Clay Magazine Иванишевич коментира тази тема, както и съвместната си работа със Стефанос Циципас, която започна след Ролан Гарос.
– Уимбълдън не премина добре за Стефанос Циципас, но след отпадането си той каза нещо много интересно – че има нужда от Вас, за да му казвате истината директно. Вярно ли е това?
– Не очаквах Стефанос да се представи добре на Уимбълдън. В момента той просто не е във форма – както физически, така и психологически. Ситуацията е ясна: ако промени някои неща на корта и най-вече извън него, всичко ще е наред. Той е твърде талантлив, за да не е в Топ 10. Но ако не го направи, няма да има шанс да се върне сред най-добрите.
– Какви според Вас са шансовете той наистина да направи тези промени?
– Това е добър въпрос, на който обаче нямам отговор. Мога да давам гаранции за случващото се на корта, за техническата част от играта. Нещата, които той трябва да приеме или да подобри. Извън корта обаче е друго. Там той трябва сам да намери решение за проблемите си, един по един. Като бебе, катерещо се по стълбите – то не изкачва две стъпала наведнъж, а едно по едно. Стефанос трябва да започне да решава тези проблеми възможно най-скоро. Ако го направи, отново ще бъде сред най-добрите. Ако ли не, никой няма да може да му помогне.
– Споменахте техническите елементи от играта. Върху кои от тях Циципас трябва да работи най-много?
– Най-големият му проблем в момента е бекхендът, особено слайсът. Технически той трябва да промени малко захвата на ракетата, както и да работи върху ретура си. Наскоро Стефанос смени своята ракета и ще му трябва малко време за адаптация. При сервис ще трябва да спре да върти тялото си толкова много, вероятно ще трябва да започне да държи краката си по-близо един до друг. Това обаче са неща, върху които се работи в предсезонната подготовка, а не преди Уимбълдън. Честно казано, в момента тенисът е най-малкият му проблем. Нещата извън корта, за които говоря, са по-сериозни. Освен това той трябва да намери някакво решение и за проблемите с гърба си.
– След мача, под влияние на емоциите, Циципас заговори дори за евентуално оттегляне от тениса. Поговорихте ли, след като се успокои?
– Да. Казах му да не играе тенис точно сега. Трябва да излекува гърба си и да се приведе в необходимата физическа форма, защото в момента е трагедия в това отношение. Наистина не разбирам как играч от такъв ранг може да е в толкова лоша форма. Това е основата и едва след това ще може отново да мисли за тениса. Преди няколко месеца победи силни играчи по пътя към титлата на ATP 500 турнира в Дубай, така че очевидно не е забравил как се играе. Стефанос все още може да е опасен. Мога да му предам много опит относно ситуацията, в която е в момента, защото аз се чувствах по същия начин, когато пропаднах до №128 в ранглистата. В момента той е 26-и, което е голяма разлика, но нямах неговите затруднения извън корта. Аз сам създавах проблемите си и когато го осъзнах, пътят нагоре стана много по-лесен.
– Кой е най-конкретният съвет, който му дадохте?
– Знам как се чувства той в момента – усещането да искаш в корта да се отвори дупка, в която да изчезнеш. Аз обаче тренирах по 7-8-9 часа на ден, чакайки търпеливо шанса си и така спечелих Уимбълдън. Тези неща не стават с магическа пръчка. Стефанос трябва да поеме отговорност и да реши проблемите си извън корта, защото те винаги оказват влияние върху играта. Няма как да се представиш силно на Големия шлем или на който и да е турнир, ако не си напълно концентриран. Трябва да мислиш за форхенда и бекхенда си, а не за 77 други неща, които нямат нищо общо с тениса.
– Преди няколко седмици казахте, че ако възвърне формата си, Циципас може да се нареди веднага след Джокович, Синер и Алкарас.
– Да, казах го и продължавам да го мисля. В момента обаче никой не е на нивото на тях тримата – Турът е оставен на милостта им. Синер и Алкарас са 15 години по-млади от Новак, но въпреки това той е единственият, който е сериозно предизвикателство за тях. Сигурен съм, че Стефанос има всички качества да бъде в Топ 10. Той има два финала на Големия шлем и няколко Мастърс титли – ясно е, че е силен играч. Единственият въпрос е колко много го иска. Мисля, че може да бъде между 5-о и 10-о място в ранглистата, стига да промени нещата около себе си. Но ако продължава така, както в момента – никакъв шанс.
– В момента виждате ли играч, който да се доближава до Синер и Алкарас?
– На по-малките турнири може да се случи изненада, но на Големия шлем – не. Не виждам кой може да го направи, освен ако не ги нападнат и не ги набият вечерта преди мача (смее се). Не виждам как. Вижте какво се случи на финала на Australian Open – Зверев е №3 в света, но дори той нямаше шанс срещу Синер. На финала на Ролан Гарос Яник и Карлос играха извънземен тенис. В момента единствената сериозна конкуренция за тях е Джокович. Може би разсъждавам малко емоционално в случая, но той продължава да е сериозен претендент за всяка титла.
– Как виждате бъдещето за Новак Джокович на корта? Понякога заявява, че планира да играе до Олимпийските игри в Лос Анджелис, но друг път казва, че все по-често изпитва трудности с мотивацията.
– На Уимбълдън той и Циципас тренираха заедно и беше истинска наслада за гледане. Когато бях негов треньор, винаги трябваше да съм концентриран върху това какво ще каже или какво може да направи. Сега можех просто да се наслаждавам. Ако продължи да играе със същата лекота, наистина може да го видим в Лос Анджелис. Мотивацията е друг въпрос, защото тенисът на най-високо ниво изисква непрестанна работа и дисциплина, а Новак все пак е на 38 години. На Уимбълдън обаче той отново показва чудесно ниво и вижда прекрасна възможност пред себе си. Само трябва да обърне малко внимание на сервиса си, защото понякога той вреди на цялата му игра. Не мисля, че Уимбълдън е последният му шанс за нова титла от Големия шлем. Новак ще бъде сред фаворитите и на US Open, а ако не се беше контузил в Австралия, Зверев нямаше да го победи. Финал между Джокович и Синер щеше да е страхотно шоу.
– Коя за Вас е най-трудната и най-приятната част от треньорската професия?
– Наслаждавам се на работата, когато трудът ми се отплаща, когато с играча се разбираме и си имаме доверие. Най-трудното е да се справяш с цялата лудост около тенисистите. Разбирам го, защото аз също бях играч и съм бил в такива ситуации. Често казвам, че никой в Тура не е напълно нормален, това е като психиатрично отделение (смее се). Тенисът е индивидуален спорт, на корта си съвсем сам. Можеш да подготвиш играчите до известна степен, но долу, на корта, е битка. Сега треньорите трябва да са повече психолози, отколкото да учат тенисистите на форхенд и бекхенд. След няколко години сигурно ще мога да взема диплома по психология и да изнасям лекции. Всички знаят как да удрят топката. Разликата е в психологическата нагласа. Доколкото чувам от играчите, всички вземат антидепресанти. Наскоро Зверев също каза, че е в лоша ситуация.
– Как си обяснявате това?
– Не знам защо тенисистите се поставят под толкова голямо напрежение. Може би е заради очакванията на обществото, медиите или феновете, но сякаш просто не могат да се справят. Зверев е добър, но не може да спечели титла от Големия шлем. Имаше чудесен шанс през 2020 г., когато сервираше за титлата на US Open. Първо го блокираха „Тримата големи“, сега са Синер и Алкарас и все още е далеч от целта. Той е №3 в света и тренира непрестанно, но продължава да е далеч от първите двама. Това води до гняв и отчаяние.
– За съжаление, не става дума само за него – много тенисисти имат такива проблеми.
– Такова е естеството на нашия спорт. Ако не можеш да се справиш с това, няма как да успееш. Тенисът е брутален – няма смени или почивка на полувремето, както е във футбола. Точно затова се възхищавам на Синер и Алкарас – те са избрали своите екипи и своя път и продължават да напредват, без да гледат назад.
