Измина повече от година, откакто Ига Швьонтек не бе печелила титла. Сега обаче полякинята смело може да каже, че чакането си е заслужавало. Тя вдигна шестия си трофей от Големия шлем, триумфирайки на Уимбълдън след по-малко от час игра на финала срещу Аманда Анисимова. Това бе едва вторият случай в Оупън ерата, в който „мейджър“ финал завършва при 6-0, 6-0.
В интервю за рубриката на WTA „Player Feature“ световната №3 коментира защо този успех е толкова важен за нея и каква е следващата ѝ голяма цел.
– След финала каза, че случващото се ти се струва сюрреалистично. Вече започна ли да става по-реално?
– Всъщност, да. Колкото повече време имам, за да прекарам сама със себе си, толкова повече го оценявам. След финала емоциите ми бушуваха, но сега вече съм по-спокойна и мога да си дам по-ясна сметка за случилото се. Наистина е невероятно.
– Какви промени направихте с Вим Фисет спрямо обичайния ти стил, за да се адаптираш по-добре към тревата?
– Работихме най-вече върху сервиса и форхенда. Още от началото на съвместната ни работа сервисът бе един от основните акценти в тренировките. Още на Australian Open направихме някои промени в това отношение и видяхме, че сме на прав път. Знаехме, че на трева началният удар ще е още по-важен. Другото, върху което работихме много, беше движението по корта. Опитвах се да не се приплъзвам толкова много, колкото на другите настилки.
– Трудно ли беше да свикнеш да играеш по-агресивно, отколкото го правиш на другите настилки?
– Вложих се максимално, защото знаех, че трябва да бъда смела на корта. В предходните години грешката ми беше, че се опитвах да играя на трева по същия начин, по който го правя и на клей. Продължавах да удрям с топ спин, но нямаше ефект, защото топката просто отскачаше по-високо и опонентките успяваха да атакуват. Сега реших да играя малко по-интуитивно. Залагах повече на плоски удари и това се оказа добро решение. Освен това бях по-агресивна при точките на първи сервис и по този начин поставях опонентките под напрежение.
– Завърши турнира с три поредни сета на нула. Как успя?
– Просто си свърших работата (смее се). На финала се стараех да не мисля за резултата. Целта ми беше да се боря докрай и да не приемам нищо за даденост. Когато водиш толкова убедително винаги е много лесно да се отпуснеш и да загубиш концентрация. През цялото време мислех само за следващата точка.
– Ти стана едва третата жена, спечелила първите си шест финала на Големия шлем. Кои твои игрови и психологически качества направиха това възможно?
– На Ролан Гарос 2020 играх без напрежение, защото бях аутсайдер. Две години по-късно беше по-различно, защото исках да докажа, че онази титла не е била еднократно чудо и мога да го направя отново. Бях много уверена в играта си и се осланях на това. Няколко месеца по-късно, на US Open, ми беше доста трудно, но започнах добре финала и след това нещата постепенно се получиха. На Уимбълдън исках да се насладя на финала и да оценя постигнатото, защото тревата никога не е била любимата ми настилка. За щастие, успях да се настроя като за всеки друг мач и това ми помогна да контролирам емоциите си в мача с Анисимова.
– След финала каза, че никога не си вярвала, че ще спечелиш титлата на Уимбълдън. Как този успех промени възприятията ти относно това кое е възможно за теб?
– Все още не мога да отговоря на този въпрос. Никога не знаеш какво ще се случи в бъдеще, но тази титла определено ме изненада. Титлата от Уимбълдън беше на последно място в списъка ми с цели, защото смятах, че ще ми е най-трудно и шансовете да го постигна са най-малки. Това, което осъзнах след финала, е, че винаги трябва да вярвам, защото щом успях да адаптирам играта си така, че да печеля титли на трева, значи всичко е възможно.
