Ник Кириос разкри, че победата над Рафаел Надал на Уимбълдън за една нощ го е превърнала в звезда в родната му Австралия. През 2014 г. роденият в Канбера тенисист, който тогава бе едва 19-годишен, поднесе сензация, елиминирайки на осминафинала оглавяващия ранглистата испанец (7-6, 5-7, 7-6, 6-3). Кирьос говори и за други аспекти на личния и професионалния си живот, като заяви, че е доволен от кариерата си и се възприема като щастлив и реализиран човек.
„Нямам какво да доказвам на когото и да е. Като дете изобщо не предполагах, че един ден ще играя на това ниво и ще съм способен да победя почти всеки професионалист. Сега вече знам какво е да побеждаваш играчи от „Голямата четворка“, да печелиш титли и да вдъхновяваш милиони хора по света. Постигнах всичко това, като през цялото време бях себе си“ – каза колоритният австралиец в интервю за Tennis Magazin.
„В Австралия ми е много трудно да опазя личното си пространство. Когато изляза на вечеря с приятелката си, около нас винаги е пълно с хора, които искат снимка и автограф. Когато победих Надал на Уимбълдън, имаше хора, които стояха на палатки пред дома ми в продължение на две седмици. Не можех дори да изляза навън“.
Кирьос заяви, че за него да прави шоу е също толкова важно, колкото да побеждава.
„Шоуто е много важно за мен. Не мисля, че спортът и развлекателният бизнес някога са били по-тясно свързани. Да, хубаво е да има баланс. Има играчи като Давид Гофен, например, които са концентрирани единствено върху тениса. Има и такива като мен и Монфис, които винаги привличат зрители, което също е много важно. В крайна сметка професионалният спорт ще е безсмислен, ако никой не го гледа“.
Макар множество фенове и експерти да са на мнението, че Кирьос не е реализирал потенциала си, той е категоричен, че е горд от постигнатото.
„Горд съм от това, което съм постигнал, и не обръщам внимание на хорските приказки. На 28 години съм и отново съм здрав, семейството ми също е добре, имам прекрасна приятелка и къща на Бахамите. Не мисля, че ранглистата отразява напълно реалното съотношение на силите. Тя просто награждава постоянството. Миналата година Рубльов беше №7, когато го победих. Какво от това? Позицията в ранглистата не означава нищо“.
На въпроса кои са били идолите му като дете, финалистът от Уимбълдън отговори: „Възхищавах се на множество играчи от NBA. Играх баскетбол до 14-годишна възраст, но трябваше да се откажа, за да се съсредоточа изцяло върху тениса. Винаги, когато съм у дома обаче, не пропускам възможност отново да поиграя баскетбол с приятели. Ако трябва да посоча един играч като свой идол, това вероятно би бил Кевин Гарнет. Харесва ми стилът на баскетболистите. В същото време ми харесваше да гледам и Федерер. Мисля, че Роджър е чудесен модел за подражание за всички“.
В заключение, роденият в Канбера тенисист сподели, че понякога животът му е истинска лудост, но въпреки това непрестанно се опитва да израства.
„С всеки изминал ден се опитвам да се усъвършенствам като играч и човек. Забелязвам, че с напредването на възрастта съзрявам все повече. Преживях много неща и натрупах житейски опит като за 20 души. Обиколих света, бил съм навсякъде, имал съм трудни периоди и ми се е налагало да се справям с ужасни неща. Всичко това обаче ме направи силен, така че не съжалявам“.
В първи кръг на Уимбълдън Кирьос ще се изправи срещу Давид Гофен, а при победа следващият му опонент ще бъде Себастиан Баес или Марсело Бариос Вера.
