След броени дни ще се навършат точно 10 години от най-големия успех в кариерата на Марион Бартоли – спечелването на титлата от Уимбълдън. Французойката, която достигна до №7 в ранглистата, спечели общо осем трофея в Тура, като освен това бе в Топ 20 на света във всеки сезон в периода 2006 – 2013 г.
През 2016 г. обаче, по ирония на съдбата, Бартоли изживява един от най-лошите си дни именно в „All England Club“. Медицинският екип на турнира и заявява, че няма да ѝ позволи да участва в турнира на легендите, тъй като е загубила много килограми и това създава риск за здравето ѝ. Няколко дни по-късно Бартоли разкрива, че страда от вирус, но от позицията на времето осъзнава, че влошеното ѝ здраве е било резултат от нейните действия.
„Това определено беше най-трудният период в живота ми. Бавно, но сигурно се приближавах към диагнозата „анорексия“. В началото исках просто да свяла килограми, но впоследствие това се превърна в мания. Това, което бе най-голямото предимство в хода на кариерата ми – психологическата сила, в този случай ми изигра лоша шега, защото когато имаш толкова силна воля и си налагаш да не ядеш, можеш да стигнеш много далеч. Точно това се случи с мен“ – разказа французойката пред The Guardian.
„Увредих сериозно тялото и здравето си. Родителите ми се опитваха да ми помогнат, но когато си в такава ситуация, отказваш да приемаш помощ от когото и да е“.
Първият човек, който се намесва решително, е Филип Брук – тогавашният директор на „All England Club“. Той казва на Бартоли, че не могат да ѝ позволят да играе, тъй като има опасност тя да получи инфаркт на корта.
„Това беше огромен шок за мен, защото почувствах, че ми отнемат тениса. Можете да ми отнемете каквото и да е, но не и това. Тенисът е нещото, в което съм най-добра. Трябваше да съм на корта. Както тогава, така и сега, тенисът е моят живот. Тогава си казах, че трябва да изляза от дупката. Не можех да си позволя да продължа да пропадам по този начин. Трябваше да направя нещо“.
„В известен смисъл, Уимбълдън ме спаси. Точно затова този турнир е толкова специален за мен – той първо ме създаде, а три години по-късно ме спаси. Ако Филип не ме беше върнал в реалността, щях да продължа да пропадам“.
Бартоли прекарва шест месеца в италианска болница, където нерядко и вливат хранителни вещества венозно чрез системи. В началото не ѝ е било позволено да има посетители, да разполага с мобилен телефон и да има какъвто и да е контакт с външния свят. Впоследствие състоянието ѝ започнало постепенно да се подобрява. Преживяното я кара да оцени отново всичко, което има.
„Три години по-рано си спечелил Уимбълдън, срещнал си се с Юсеин Болт и си играл тенис с Елтън Джон, а след това изведнъж се оказваш съвсем сам в болнично легло. Това е много сериозен шок“.
Вдъхновена от друга легенда на френския тенис – Амели Моресмо, която е неин треньор по време на триумфа на Уимбълдън, Бартоли се записва за участие в маратона в Ню Йорк и изминава трасето за 5 часа и 40 минути. „Излязох от болницата, качих се на самолета и заминах за Ню Йорк. Изобщо не бях тренирала, нямах абсолютно никаква подготовка. Завърших състезанието пред погледа на родителите ми, брат ми и племенниците ми. Беше много емоционален момент. Това беше началото на моя Ренесанс“.
Бартоли, която се оттегли през 2013 г. заради множество контузии, разкрива, че пет години по-късно е обмисляла завръщане в Тура, но се е отказала от това намерение. Понастоящем тя е ментор на друга шампионка от Големия шлем – Йелена Остапенко, като освен това работи с няколко талантливи млади играчи и се наслаждава на успешна кариера като коментатор. Не на последно място, тя е и майка – дъщеря ѝ Камилия се роди през декември 2020 г.
На въпроса дали би искала дъщеря ѝ да се занимава с тенис, Бартоли отговаря „Искам да намери своята страст, независимо каква е тя, и да ѝ се отдаде напълно. Изборът ще е само неин и аз ще я подкрепя. Независимо дали става дума за спорт, изкуство, музика или каквото и да е, искам да я науча да не се отказва, когато стане трудно. Самата аз никога не го направих. За мен това не е вариант“.
Тази година бившата №7 отново ще е част от екипа на BBC за Уимбълдън, като ще коментира както в телевизионния, така и в радио ефира на медията.
