Даниил Медведев заяви, че за него настоящият сезон ще бъде добър дори ако завърши без спечелена титла. Последният трофей на световния №5 датира от май миналата година, когато триумфира в Рим. В интервю за руското предаване „Больше!“ Медведев разкри дали съжалява за участието си на Олимпийските игри, както и кой е бил най-трудният период за него през годината.
– Коя година би определил като най-добрата в кариерата си?
– Бих казал 2021 г. заради титлата от US Open. Миналата година също беше много добра, записах някои чудесни резултати. Играх пет поредни финала и спечелих титлата в Рим. Победите и битките през 2019 г. и 2020 г. не са оставили толкова голяма следа в съзнанието ми. Беше чудесен период, разбира се, но сега мисля само за настоящето. За мен всеки сезон е специален по свой начин. Така е още от началото на кариерата ми, когато играех на ниво Futures и Challenger. Тази година също е така, макар че все още не съм спечелил титла. Имаше както хубави, така и лоши моменти, но като цяло не смятам сезона си за слаб. Най-вероятно ще завърша годината като №4 в света, което е чудесно, макар целите ми да са по-високи.
– Кой беше най-трудният за теб момент от началото на годината?
– Преходът от клей към хард след Олимпийските игри. Australian Open също беше откачен. Можех да отпадна във втори кръг, но вместо това бях на сет от титлата. Загубата беше болезнена, но не съжалявам, тъй като финал на Големия шлем винаги е добър резултат. Бях изтощен, а Синер игра много силно, както продължава да прави и сега. Както казах, честият преход между настилките през лятото беше най-труден. В рамките на по-малко от две месеца минахме от клей на трева, след това се върнахме на клей и после на хард. Отне ми време да намеря ритъма си. Не успях да го направя в Монреал и Синсинати, но на US Open се представих силно. Беше много жалко, че отпаднах толкова рано в два от турнирите, в които обикновено играя много добре, но се случват такива неща.
– В този смисъл: съжаляваш ли, че взе участие на Олимпийските игри?
– Не, изобщо. Когато взех това решение, бях напълно наясно с рисковете. Олимпийските игри са много важни за мен, а освен това се състоят само веднъж на четири години. Много ми хареса както в Токио, така и в Париж. Иска ми се да се бях представил по-добре, но Ролан Гарос никога не е бил моята сцена. Ако не бях участвал на Игрите, можеше да се подготвя по-добре за турнирите в Северна Америка, но и можеше да се контузя на тренировка. Кой знае? Разочарован съм от резултата си на Игрите, но в никакъв случай не съжалявам, че участвах.
– Ти спечели първите си няколко мача срещу Яник Синер, но сега си в серия от загуби срещу него. Какво според теб трябва да направиш, за да започнеш да го побеждаваш отново?
– Просто трябва отново да започна да играя най-добрия си тенис. Не мисля, че е необходимо да правя някакви драстични промени. Срещу Синер и Алкарас трябва да показвам ниво като това в Пекин. Освен това, винаги е възможно те също да имат лош ден. В мачовете срещу подобни опоненти някои малки неща могат да направят решаващата разлика, като например добре пласиран сервис във важен момент. На Australian Open и Уимбълдън играх много силно срещу Яник. Затрудних го сериозно и видяхме, че дори играч като него може да греши, когато бива поставен под напрежение.
– В определен период от сезона имаше проблеми с рамото. Как се чувстваш в момента?
– Рано или късно всеки тенисист започва да изпитва болки в рамото и лакътя. Неизбежно е. След Australian Open започнах да изпитвам сериозна болка. Не бях в състояние да тренирам нормално и това се отрази на резултатите ми. Едва след Рим започнах отново да тренирам с обичайния си интензитет и нивото ми започна да се повишава. В момента се чувствам добре. Понякога изпитвам болка, но е доста по-малка в сравнение с тази от началото на годината.
– От какво се страхува Даниил Медведев на корта?
– От нищо и всичко едновременно. От една страна не ме е страх от загубите, но в същото време постоянно ме е страх от потенциални грешки в хода на мачовете, като например да пропусна брейкпойнт или да направя двойна грешка във важен момент и накрая да загубя. Мисля за всички тези неща, но това е по-скоро безпокойство, отколкото страх. Много зависи и от това срещу кого играеш, тъй като всеки тенисист има определени опоненти, срещу които му е много трудно. Когато обаче ги победиш веднъж, този страх изчезва. Някои тенисисти си имат свои суеверия, като например да използват едно и също шкафче на всеки турнир и т.н. В някои отношения тенисът е много странен спорт. Когато започнах да играя силно и да се изкачвам в ранглистата, сведох суеверията до минимум, защото не мисля, че помагат. След това обаче загубих няколко мача и реших, че може би е добре да прибегна отново до някои от ритуалите си. Всеки мач си има своя собствена история.
– Наскоро Андрей Рубльов засне видео за ATP, в което сподели, че в Топ 400 е бил по-щастлив, отколкото в Топ 10. Какво мислиш за това?
– Все още не съм гледал видеото на Андрей, но ще го направя при първа възможност. Моят начин на мислене е малко по-различен. Хората често ме питат дали имам идол. Има много тенисисти, чиято игра ми харесва, но идол – не. Без значение дали съм в Топ 10 или не, аз съм Даниил Медведев. В известен смисъл аз съм своят собствен идол. Живея живота, за който мечтаех като дете, така че защо да идолизирам някой друг? Смятам се за щастлив човек. Разбира се, има моменти на тъга и сълзи, но те също са част от живота. Ако имам послание за хората, то би било следното: просто живей и продължавай напред.
