Рафаел Надал се завърна в Испания след триумфа си на тазгодишния Australian Open. Световният №5, даде пресконференция за местните медии, в която изрази мнението, че за да остане в историята на тениса като най-великият ще му е нужно да спечели още „мейджър“ трофеи.
– Какво се случи в съблекалнята след финала?
– Бях много изморен, но въпреки това направих една серия на велотренажора, защото в противен случай на следващия ден щях да се чувствам още по-зле. Благодарих на всички от щаба ми и поговорихме за мача, за да анализираме кое се получи добре и кое – не. След това се появи Род Лейвър, който е една от най-големите легенди в нашия спорт. За много хора той е най-великият в историята и тези твърдения са напълно основателни предвид всичко, което е постигнал. Виждали сме се много пъти и сме в отлични отношения. Той винаги присъства на Australian Open, което е страхотно. Той ме поздрави и поговорихме за мача. Бях много развълнуван да го видя и си обещахме да се срещнем отново в Индиън Уелс.
– Кой според теб бе повратният момент, който обърна развоя на мача в третия сет?
– В онзи момент наистина се намирах в много сложна ситуация. Целта ми беше просто да продължа да играя и да не се отказвам. Знаех, че ако не му позволя да се откъсне в резултата, рано или късно ще получа своя шанс. От опит знам, че това винаги е възможно, дори в ситуации, които изглеждат безнадеждни. Шансовете ти може да изглеждат малки, но тенисът е от онези спортове, в които ситуацията може да се промени много бързо. Понякога успяваш, друг път – не, но във всички случаи не бива да спираш да се бориш. Не смятах, че ще се справя добре в Австралия, но в крайна сметка се оказа, че постигнах нещо историческо.
– Какви са плановете ти за следващите месеци от сезона?
– В момента най-важното е да си почина и да се възстановя максимално. Ще видим как ще се чувствам след седмица и тогава ще преценя. Подал съм заявки за турнирите в Акапулко и Индиън Уелс, като съм наистина мотовиран да играя на Мастърса в САЩ. С Акапулко ситуацията е малко по-сложна, тъй като до турнира няма толкова много време. Ще трябва да анализирам внимателно ситуацията. След Австралия бих искал да се погрижа максимално добре за тялото си.
– Какви бяха очакванията ти относно представянето ти на Australian Open?
– Не очаквах да спечеля титлата, това е сигурно. Спечелих ATP 250 турнира в Мелбърн, където играх добре като цяло, макар да не демонстрирах нивото, което исках. През последните няколко седмции тренирах с някои от най-добрите играчи в света, което също не е маловажно. Мачът срещу Хачанов беше първото ми сериозно предизвикателство и затова се чувствах страхотно след онази победа. Това беше първият момент, в който започнах да вярвам, че може би имам шансове да направя нещо голямо на Australian Open.
– Каква беше психологическата нагласа, която те крепеше през последните няколко месеца?
– Всички минаваме през трудни моменти в живота. Винаги има периоди, когато нещата не се развиват така, както ни се иска. При мен беше същото. Имах проблем, за който дълго време не можех да намеря решение. Понякога успявах да тренирам 20 минути, друг път – 2 часа, а имаше дни, и в които изобщо не можех да тренирам. Тази неизвестност беше най-трудна за понасяне. Просто се опитвах да остана позитивен и да се трудя със същия ентусиазиъм, с който съм го правил винаги.
– Какви са целите ти за настоящия сезон?
– Не съм си поставял конкретни цели. Никога не съм бил обсебен от мисълта, че трябва да спечеля определен брой титли. Това, което ме мотивира, е любовта ми към играта. Ясно ми е, че рано или късно ще трябва да спра с тениса, и затова се старая да му се наслаждавам, докато мога. Самата мисъл, че на моята възраст все още мога да играя на най-високо ниво и да се боря за най-престижните трофеи, ме вдъхновява още повече.
– Вече имаш 21 титли от Големия шлем. Смяташ ли, че можеш да спечелиш още?
– Нямам представа. Съвсем до скоро изобщо не мислех за нови титли от Големия шлем, а само за това дали отново ще мога да играя тенис. Успехът в Австралия не промени начина, по който гледам на нещата. Разбира се, бих искал аз да съм този, който ще завърши кариерата си като рекордьор по титли от Големия шлем, но ако не се случи, изобщо няма да съм разстроен. Не мисля, че 21 титли ще ми бъдат достатъчни, за да остана в историята като най-великият. Както аз, така и Роджър и Новак постигнахме много повече от това, за което сме мечтали като деца. Те двамата със сигурност ще продължат да бъдат мотивирани да печелят и няма да мине много време, преди отново да ме поставят под напрежение. Ясно ми е, че споровете за това кой от нас е най-велик ще продължат с пълна сила, но не обръщам внимание на тези неща. Концентриран съм единствено връху себе си.
